Въпросът за приемането на еврото в България предизвиква активни обществени и политически дебати. Въпреки че страната е поела ангажимент да въведе еврото при изпълнение на Маастрихтските критерии, мненията в обществото остават разделени.Макар правителствата през последните години да поддържат политиката на присъединяване към еврозоната, значителна част от българското население изразява притеснения и несъгласие. Причините за това са разнообразни – икономически, социални и психологически.

1. Страх от поскъпване

Най-често срещаният страх сред хората е свързан с евентуално рязко повишаване на цените след приемането на еврото. Примери от други държави – като Словакия, Словения или Литва – показват, че в първите месеци след преминаването към еврото потребителите усещат „икономически шок“ – макар инфлацията реално да е слаба, субективното усещане за поскъпване е силно.

2. Недоверие към институциите

Много българи не вярват, че държавата ще защити интересите им при такъв мащабен преход. Липсата на ефективен контрол върху цените, слабо комуникирана информация и усещането за корупция карат хората да смятат, че те ще понесат негативите, а определени групи ще извлекат ползи.

3. Привързаност към лева

Левът е национален символ и важна част от идентичността на българите. За мнозина той не е просто разменна единица, а свързващ елемент с историята и суверенитета на страната. Затова преминаването към еврото често се възприема като отстъпка от независимостта.

4. Икономическа несигурност

Макар България от години да е във Валутен борд и левът да е стабилно вързан към еврото, много хора не разбират този механизъм. Съществуват страхове, че въвеждането на еврото ще доведе до спад на доходите, загуба на спестявания или влошаване на бизнес средата.

5. Липса на информираност

Често се наблюдава липса на достъпна, разбираема информация за ползите и рисковете от приемането на еврото. Това поражда слухове, спекулации и конспирации, които допълнително усилват страха и съпротивата сред населението.

Снимката е от анкета на balkanec.bg, а самата анкета е поставена в сайта преди месец и показва  обществената нагласа на хората, които са гласували в това допитване. Вижда се, че хората имат своите притеснения в голямата си част от неинформираност и несигурност.