Завод „Чавдар” бе гордостта на родното автобусостроене и на Ботевград. Днес Комбинатът за авотобуси представлява една прекрасна картинка на пустошта. Някогашният проспериращ завод, който е давал работа на над 2000 души тъне в печал и разруха. От скъпите конвейери и машини не е останала гайка. Огромните халета са полуразрушени, а около тях щъкат бездомни кучета. По-възрастните жители на града буквално страдат за комбината.

Историята на завода за автобуси “Чавдар” в Ботевград започва още от времето, когато селището се нарича Орхание. Даровитият майстор на шасита Рачо Джамбов създава коларо-железарска работилница през 1924 г.  В края на 30-те години, когато е отбелязан най-благоприятният период от предвоенната история на работилницата, се изработват по две каросерии месечно, а работниците на Рачо Джамбов вече са повече от 15.  До Втората световна война заводът произвежда пътнически каросерии, които са толкова надеждни, че получава поръчки от Леон Арие, официалния вносител на “Мерцедес” за България, а за Дирекция на въздухоплаването конструира специални каросерии за самолети.

Народната власт национализира работилницата (1947 г.), която се нарича “Автокаросерийна фабрика Георги Димитров”. На следващата година произвежда първата метална каросерия. През 1958 г. преименуваният на “Чавдар” завод заменя стария дизайн със сравнително модерен за онова време. По пътищата на родината металните конструкции с марка “Чавдар” тръгват през 1968 г.
От средата на 80-те години производството се ориентира към агрегатите Liaz, през 1984 г. е закупен лиценз от австрийската “Щаер-Даймлер”, през 1988 г. се появяват т. нар. линейни автобуси: градски “Чавдар” 130, крайградски “Чавдар” 330 и съчленен градски автобус “Чавдар” 140. След 1989 г. заводът започва да сътрудничи с германския гигант МАН, но комбинатът не успява да оцелее в условията на пазарна икономика и през 1999 г. затваря врати.

През втората половина на 70-те, годишното производство достига 2800 броя, което от своя страна позволява част от готовата продукция да бъде пласирана в чужбина.  След като завършва разширяването на предприятието, с 210-то разпореждане на Министерския съвет е взето решение да се извърши териториална концентрация и специализация на автобусното производство, като то се съсредоточи на територията на Ботевградската селищна система. Така през 1977 г. предприятието прераства в комбинат и освен завода в Ботевград включва още няколко съставни завода, като МЗ „Прогрес” – Етрополе, където се изработват части от скелета на автобуса, МЗ „Д. Грънчаров” – село Джурово, който се специализира в изработването на алуминиевите рамки за остъкляването и броните, МЗ „Гев. В. Марков” – Ябланица, производител и доставчик на дървената и металната част от седалките. МЗ „Възход” – село Трудовец, който изработва тапицерията и МЗ Ботевград. По това време един автобус „Чавдар” се състои от 45 000 детайла, а личния състав ангажиран във всички фази на производствения процес възлиза на 1850 човека.

Днес автобуси “Чавдар” - различни модификации, пухтят из всички градове в страната. Едни от последните автобуси, които могат да бъдат видяни по улиците са собственост на МВР или общинската автобусна фирма.

Как завод „Чавдар” остана в историята ?!
В началото на 1999 г. финансовото състояние на предприятието е твърде нестабилно. През февруари същата година в медиите е публикувано съобщение, според което една американска компания проява интерес към евентуалното приватизиране на „Чавдар” ЕАД. Обнадеждаващите перспективи обаче са помрачени на 17 Март 1999 г. със заповед №108 на финансовият министър Муравей Радев, която официално обявява завода в ликвидация. Предприятието е приватизирано по порочната схема на т.нар. РМД (работническо-мениджърско дружество), след което започва и неговата ликвидация. Идеята е ликвидацията да приключи до 30 юни и с това да се даде възможност на 755-те служители да закупят отделни активи от предприятието. Активите му са разпродадени, след последвала неколкократна смяна на собствениците. Гордостта на родното автобусостроене, не без „помощта” на властимащите отива в историята. Финансистите обясняват, че фалитът е бил неизбежен, поради огромните дългове, натрупани от предприятието, които в края на 1998 г. възлизат на 20,8 милиарда (инфлационни) лева. През март 2001 г. отново настъпва известно оживление, тъй като две компании от Германия и Близкия Изток проявяват интерес към купуването на „Чавдар”, но до съживяване на производството така и не се стига.

Към днешна дата собственик на разрушения завод е дружеството "Кента" АД. 
Официалните сайтове на фирмата на дружеството www.kenta-bg.com и www.kenta-bulgaria.com не работят.
Изпълнителен директор на "Кента" АД е Цанко Наумов - икономист, роден в Попово, който има участие и в други фирми. Неговият заместник Васил Василев бе застрелян от упор в главата пред входната врата на домът си на 11 октомври 2000 г. Според бивши служители на заводът, бившия зам. изпълнителен директор е бил застрелян заради сделки за милиони левове.
 

Източник: balkanec.bg