Това е историята на една жена, чиято съдба споделят хиляди хора на територията на страната ни. Името й е Ивелина Петкова, на 44г., живее в гр. Стара Загора. Тя е един от администраторите на фейсбук страницата „КЪДЕ СИ?” – страница, която се превърна в национален регистър на осиновени, търсещи своя произход. Участва и в работната група към Министерство на правосъдието за промяна на СК за отпадане тайната на осиновяването
Когато Ивелина разбира, че е осиновена, започва дълга борба по установяване на собствените й корени. След 22 години упорито търсене, тя открива своята биологична майка в с. Врачеш. Когато успява обаче, се сблъсква с неочаквана суровост – майка й отказва да я приеме, дори не желае да я види, а мотиви са неприемливи за родната й дъщеря.
По лична преценка, Ивелина не пожела да спомене името на жената, която я е родила, но искрено се надява тя да се припознае в по-долните редове. Ето каква е нейната история.
 
„Пиша Ви историята на живота си с цел да стигне до сърцата на много хора и най-вече до сърцето на биологичната ми майка.
Родена съм в град Стара Загора на 10.01.1971г.. Казвала съм се Мария Денкова Атанасова. Осиновена съм на 14дни. От “доброжелатели” от малка зная за това. В училище децата са ме наричали копеле и храненица. Била съм и бита от тях, защото са гледали на мен като на странно същество, а не човек. Винаги ми е било болно от факта, че има много хора със тъй наречените “стари” разбирания. Всъщност няма нищо лошо да си осиновен. За биологичните си родители може да съм била грешка, но за осиновителите си съм била тяхното щастие. Баща ми почина, но преди да почине се беше погрижил ако аз един ден реша да потърся корените си, да мога да ги намеря. На смъртното си легло ми продиктува всичко, което беше разбрал за моя произход включително и имената на биологичната ми майка. Отне ми 22 години да ги търся.

Наскоро открих едната си сестра във фейсбук. Писах й и след две седмици мълчание най-после разговарях с нея по телефона. Шокът ни беше голям, но сега поддържаме връзка и се обичаме, както трябва да се обичат две сестрички, разделени от съдбата.
Оказа се, че имам голямо семейство. Сестрата на биологичната ми майка ме прие като свое дете. Тя ми разказа, че когато съм се родила, е била на 14 години, а биологичната ми майка - на 17 години, ученичка в Селскостопанския техникум в град Чирпан и е ходила пристягайки се, за да не забележат, че е бременна.

Историята, която след раждането ми майката е споделила с близките си, е, че ме е родила на разкопките в град Раковски и че съм момче. Не зная защо е излъгала близките си. Може би за да не ме открият, ако някой ме търси. Оказа се, че моята леля (сестрата на биологичната майка) ме е търсила цял живот, но като момче.

Биологичните ми роднини са от едно Пловдивско село – Тюркмен. Вече се запознах с баба си, леля си и братовчедките, които ме приеха и се чувстваме добре заедно. Незнайно защо, след като биологичната ми майка ме е оставила, се омъжила и живее в село Врачеш, Община Ботевград (вече вдовица), не иска да ме види и да има нищо общо с мен.  Разговарях един път с нея по телефона и се бяхме разбрали да се срещнем на неутрален терен и да се видим, за да не отида в село Врачеш и хората да разберат за миналото й. Срещата беше уговорена за 25 юли 2015г. в село Тюркмен, за да се запозная с всички роднини. Но останах излъгана - незнайно защо. Тя ми каза, че няма да могат да отидат, а всъщност са ходили до селото. Отказва да ми каже и кой е биологичния ми баща. Само е заявила, че е от Старозагорско село. Сега отново се лутам да търся и него. Имам и друга сестра, която също отказва да ме приеме от страх какво ще кажат хората или какво ще си помисли мъжа й.

“Мамо”, мила ми сестричке, аз искам само да ви видя и да ви познавам. Цял живот съм копняла да имам сестри и братя. Тайно съм си мечтала един ден да ви открия и прегърна. Миналото си е минало. Всеки допуска грешки. Дали си се сещала някога за мен или си се надявала никога да не ви открия. Нима сестрите ми нямат право да ме познават, че си ме пазила в пълна тайна?! Не зная! Много въпроси, но без отговор.
Надявам се един ден биологичната ми майка да ме приеме.
Много ли искам?!”



Ивелина публикува писмо във фейсбук страницата „КЪДЕ СИ?” от свое име. Писмото е адресирано до биологичната й майка. Въпреки всичко, Ивелина не таи злоба в себе си, а прощава и благодари!
 
Писмо до "мaмa"
Здрaвей, мaмо. Aз съм твоето пораснало момиче, което ти изостaви преди много години в родилния дом в Стaрa Зaгорa. Години се лутaх в търсене нa истинaтa зa себе си. Имaх много въпроси, кaто нaпример зaщо си ме остaвилa. От мaлкa все някой се нaмирaше дa ми кaже, че съм осиновенa. Обиждaнa съм с думите копеле или хрaненицa. Дaже сa ме били други децa, зaщото сa ме мислили зa рaзличнa, щом съм осиновенa. Нaвярно тaкa изкупувaм чужди грехове. Теб те търсих цели 22 години. Нaмерих те, но ти не прояви нито чувство нa съжaление, нито чувство нa рaдост, че ме виждaш. Е, aз съм живa и здрaвa. Освен товa съм момиче. Не знaм зaщо си излъгaлa всички свои роднини, че съм момче, което си родилa нa рaзкопките в грaд Рaковски. Нaвярно зa дa решaт всички, че съм умрялa. Товa е жестоко, не мислиш ли? Не си ли помислилa и кaкво причинявaш нa близките си и нa биологичния ми баща или тaкa си знaелa, че и дa ме търси някой, няма да може дa ме нaмери.
Искaм сaмо дa ти кaжa, че търся бaщa си и нямa дa се откaжa дa го търся. Животът ме очукa и ме нaпрaви силнa.
Искaм дa ти блaгодaря, че си ме остaвилa, зaщото имaм прекрaсни мaмa и тaти. Остaни си със здрaве. Дaно Господ ти прости!

Източник: в-к "Балканец"