Вместо официален костюм, красива дълга булчинска рокля, избродирана от италианска дантела, едно българско семейство си каза заветното „ДА“, облечено с традиционни български носии.
Нетрадиционните младоженци са Стефан Велев на 27 г. и Александра Велева на 26 г. от гр. София, които организираха възстановка на традиционна българска сватба. Сватбената церемония се проведе на Оброка в махала "Отешаните", с.Осиковса Лакавица. Булката и младоженеца са били облечени с традиционни български носии, както и голяма част от гостите. Двамата влюбени споделят, че единодушно са стигнали до решението да „избягат“ от традиционните за това време сватби и не е имало разногласия относно церемония. Красивата булка споделя, че никога не е мечтала да бъде облечена с булчинска рокля, а смята, че народната носия никога няма да излезе от мода.

Ето какво сподели младата булка Александра Велева в специално интервю за в. "Балканец":

Разкажете вашата история... Как се запознахте с половинката си Стефан?
Със Стефан се запознахме като колеги в Нов Български Университет - гр. София в ателиетата по стъкло. От там тръгна всичко...

От къде дойде идеята да сключите църковен брак на Oброкa в с. Осиковска Лакавица ?
Идеята да сключим църковен брак на Оброка в с. Осиковска Лакавица дойде от факта, че  не сме привърженици на сватбите на закрито в ресторант. Започнахме да обмисляме кое място е подходящо, за да се отпразнуваме нашия специален ден. В мисълта ми изплува малкия параклис "Възнесение Господне", съграден с много труд и усилия, за невероятната атмосфера, за вековните дъбове, за мястото, където са се събирали и се събират моите роднини, защото именно те са създали това светилище.

Вие сте млади хора. Не си ли мечтаехте за официален костюм, красива дълга булчинска рокля, голям ресторант...? Как се спряхте на традиционна българска сватба?
Както вече казах, ние не сме привърженици на сватбите на закрито в ресторант. Винаги съм си представяла тази сватба. Стефан не беше посещавал Оброка, само беше слушал за него, но без да го е виждал, се съгласи, слушайки моите разкази. Един ден го заведох, той каза, че е дори по-красиво от това, което съм описала.

Имате ли нещо общо с този оброк и със село Осиковска Лакавица?
Моят дядо - Стоян, е от Осиковска Лакавица. Израснал е в селото, бил е част от трудолюбивото и задружно семейство на баба Ивана и дядо Коцо. Децата им - Лако, Мария, Стоян, Вунка, Кунка създават свои семейства и в Правец, и в Ботевград, и в София. Разпръсквайки се навсякъде из България, дори и извън пределите на страната, винаги сме се стараели да се съберем- горе, на Оброка. Малко по малко, година след година,  Оброкът се променяше, за което основна заслуга има чичо Кайо, братовчедът на баща ми Валери. 
Моят дядо Стоян се радваше, че сме избрали това място. Той не успя да бъде с нас физически на празника ни, но беше с нас... Въпреки облаците, въпреки прогнозите, времето беше прекрасно и съм сигурна, че това беше неговият подарък. По време на сватбата се събрахме от рода на дядо Коцо-  внуци, правнуци, деца, изпяхме песента, която беше под  съпровода на запис на изпълнение на дядо ми Стоян- "Когато бях овчарче".

Как приеха гостите ви тази идея и те да са с народни носии?
Двете със сестра ми имаме влечение към българските народни танци. Нейната сватба беше в София, но хорото им се завихряше и пред домовете, и в парка Заимов, не спря и в ресторанта. Тогава аз знаех само няколко хора, малко след сватбата заминах за пет месеца в Полша, тогава се замислих, че искам да се науча и аз да танцувам народни хора. Когато се прибрах, започнах да посещавам школа за непрофесионални танцьори- "Фолклорика", школата, в която са се запознали сестра ми и мъжа й.
Със Стефан обичаме да ходим на фестивали за народна музика, да слушаме гайда, харесват ни и носиите. Така възникна идеята, че на хълма ще е прекрасно да се съберем и да помолим хората да бъдат облечени по народен начин, а ако не могат-  да се вдъхновят от самодивите. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме пъстроцветните бродирани ризи и полюшващите се самодивски и народни дрехи. Всеки беше вложил въображение и усилие да допълни атмосферата на този ден. За наше голямо щастие, като подаръци за сватбата имахме две изненади- гайдар и хороводци. А аз- булката и приятелката ми Ася от Полша, изпълнихме "Девойко мари убава" под съпровода на китара.

Какво е усещането да започнете съвместния си живот по стар български обичай?
За нас денят беше вълшебен... Под дъбовете обещахме да сме един до друг, бяхме заобиколени от любимите си хора, които също се омагьосаха от момента. Нашата сватба беше естествена, лишена от изкуствени порядки и разбирания, лишена от излишна показност... Отец Йоан от манастир "Св. Теодор Тирон" в Правец заяви: "Ами, нямаме камбана..." и тогава всички, без предварителна уговорка, естествено... запяха "Многая лета", мелодията се разнесе и ни благослови. 

Кой са най-интересните ритуали в традиционната народна сватба? Вие включихте ли някои от тези ритуали в сватбата си?
Тъй като сме млади хора, сватбата не беше изцяло като от "Едно време", имаше разнообразни стилове музика- Ска, Суинг, Реге, Джаз... Ние се забавлявахме и с хора, и с бурни модерни танци. Това е нашият начин, така се забавляваме и обикновено, така се забавлявахме и на сватбата ни.
Винаги съм си мислила, че на повечето сватби в спазването на традициите не се влага душа, правят се, защото така е прието. Ние решихме, че ще спазим традициите, които припознаваме като близки до нас и които бихме се радвали да изживеем.
Когато пристигнах на хълма, се впуснах в хорото, за което се бяха хванали моите приятелки и роднини, танцуваха Еленино. Стефан, трябваше да ме открадне от хорото. Той беше много бърз, без да се усетя беше застанал от лявата ми страна. Идеята за този тип "открадване" беше заимствано от миналото. Когато родителите на момата не са били съгласни да я дадат за жена на момъка, той я издебвал и открадвал от хорото. Решихме, че този тип "открадване" е по-истинско от разбиването на врати и пълненето на обувки с монети.
След църковния ритуал бяхме захранени със сол и мед от майката на Стефан, така тя ме прие в семейството им  ни пожела попътен вятър като сем. Велеви. Разчупихме и питка над главите си, за да видим кой ще командва в нашия дом - бяхме равни, каквито и искаме да бъдем.
Надиграването на кумовете под съпровода на ръченица беше осъществено с кокошка, изработена от хартия и пайети, и питка. Беше радост за очите, а звънкият глас на смехът на всички беше песен за ушите.

Къде завърши вечерта за вас?
Вечерта, когато по-голяма част от гостите си тръгнаха, седнахме на масите, слушахме гайда и припявахме на мелодиите, които са ни познати. След това спахме в хотела, които кръстихме BILLION STARS HOTEL - поляна, на която чичо Веско грижливо беше окосил.

Какво си пожелава младото семейство Велеви?
Пожелаваме си много след нас да отпразнуват сватбата си истински, на Оброка, чувайки шумоленето на дъбовете, усещайки миризмата на билки във въздуха...
Благодарим на всички, които спомогнаха този ден да БЪДЕ! Всеки помогна с каквото може, всеки даде част от сърцето си, за да е възможен нашият най-специален ден!
Благодарим! Многая лета!


Източник: в-к "Балканец"