Карел Крал, ЧЕЗ: Инвестициите в мрежата се увеличават през годините, а това дава резултат в по-доброто качество на доставките

Въпрос: Г-н Крал, в края на м.март в изпълнение на нормативните изисквания всички енергийни дружества, в т.ч. и компаниите от групата ЧЕЗ в България подадоха своите ценови заявления. Бихте ли коментирали какво включват тези ценови заявления?

КК: Да започнем от факта, че от 01.07.2018 година се поставят параметрите за следващия тригодишен регулаторен период и е много важно да се направят максимално коректните предвиждания – както от страна на дружествата, при подготовка на техните ценови заявления, така и от страна на Регулатора, който трябва да отчете всички фактори при определянето на тази рамка.

Ние сме професионалисти и наше професионално и мениджърско задължение е винаги да представяме точно какво трябва да се направи, колко трябва да се инвестира в модернизиране на мрежата, какви оперативни разходи са необходими за поддържането и, за развитие на човешките ресурси и обслужването на клиентите, както и за осигуряване на условия за безпрепятствено развитие на останалите отрасли на икономиката. Либерализацията на пазара също поставя редица изисквания, които ние сме отчели. Премахването на кръстосаното субсидиране между различните групи клиенти, видовете тарифи и нивата на напрежението е един от задължителните елементи за нормалното функциониране на свободния пазар. Затова всяка година включваме едни и същи основни принципи.

Въпрос: И все пак, бихте ли казали нещо по-конкретно?

КК: Преди да дам каквато и да било конкретна цифра, отново ще обърна внимание, че единствен Регулаторът има право и носи отговорност за вземане на решение относно цените на електроенергията. Той прави това въз основа на преценка на всички фактори и отчитане на заявените параметри от всички участници във веригата на ценообразуването – производство, където е най-големият дял от крайната цена; преноса; разпределението и снабдяването. Ние сме в последните две части на този процес. Към момента делът на ЧЕЗ е 8,39%, включително данъците, което при една условна сметка от 100 лв означава 8 лв и 39 ст. Това е всичко, с което разполагаме за постигане на българските и европейските изисквания за дейността. Съгласно подадените от нас в края на м. март ценови заявления, в случай, че нашите предложения бъдат приети, би се стигнало до средно увеличение от около 3 стотинки на киловатчас за бита. В същото време предлаганите от нас параметри по отделните показатели биха довели до намаление на цената на пиковата енергия за стопанските клиенти, например. Ние сме длъжни да кажем какво е необходимо. Както винаги досега, сме предложили промяна в тарифната структура, така че тя да отразява вярно действителните разходи за стопански, битови клиенти, клиенти на средно или ниско напрежение и т.н. Но крайното решение да определи колко бързо българският енергиен сектор ще стане напълно либерализиран е изцяло в ръцете на КЕВР.

Въпрос: Как сте обосновали исканите от вас параметри във внесените ценови предложения?

КК: Има много фактори, които да обосноват подхода на постепенното увеличение на цените за електроенергия, които и към момента са най-ниските в ЕС. В същото време километър кабел, нов трансформатор или електромер навсякъде в Европа струват почти еднакво. Наред с това цената на квалифицираната работна ръка в България расте. Това е валидно и за енергийния сектор и ЧЕЗ трябва да се съобразява с нивата на възнагражденията в държавните и останалите частни енергийни компании. Това е сериозно предизвикателство и ръководството на ЧЕЗ е в постоянен диалог с представителите на профсъюзите за постигане на уеднаквяване на нивата на възнагражденията и осигуряване на конкурентоспособност на нашите компании да задържат и привличат най-добрите професионалисти в сектора. Ние вече имаме подписани колективни трудови договори, в които като ръководство сме поели определени ангажименти. Освен това сме финансово ангажирани с развитието на професионалното образование в страната, което не е предмет на ценовите заявления, но е в подкрепа на факта, че гледаме изключително сериозно на човешките ресурси.

Въпрос: Споменахте в началото инвестициите за развитие и модернизация на мрежата. Какво означава това?

KK: Инвестициите в мрежата се увеличават през годините, а това естествено дава резултат в по-доброто качество на доставките. Пример за несъмнените резултати от тези инвестиции са зимите на последните 2 години, в които, дори при тежки условия, нямаше или бяха силно ограничени прекъсванията. Благодарение на прагматичния ни подход към инвестициите и управлението на мрежата, нямаше никакви сътресения в такива критични моменти като авариите на топлофикациите в София и Перник. Мрежата издържа на повишеното натоварване. И като потвърждение на това, че нашите усилия са успешни дойде и оценката на кмета на Перник по време на срещата ни миналата седмица.

Ето как, най-общо изглеждат нещата в сравнение с началото на предишния регулаторен период през 2015 година:
Капиталовите разходи, т.нар КАПЕКС беше увеличен до средно за трите години - 119 милиона лева, в сравнение с 96 милиона през 2015. В резултат на изпълнените инвестиции в мрежата и нейното управление технологичните разходи от 11.75% бяха намалени на 10,35%, което се отчита като значително постижение. За сравнение, когато придобихме трите енергодружества, технологичните разходи възлизаха на повече от 22 %. Въведените в експлоатация през четвъртия регулаторен период инвестиции доведоха до повишаване на регулаторната база на активите от 518 милиона на 544 милиона лева.

За годините от 2015 до момента оперативните разходи бяха намалени от 136 млн лв на 122 млн. лв, въпреки задължителното увеличение на разходите за трудови възнаграждения, съгласно КТД, както и допълнителните разходи, наложени от промените в законодателството, като Директивата за защита на личните данни, киберсигурността, енергийната ефективност и новия начин за купуване на енергията за технологичния разход. През последната година цената, по която дружествата купуват енергия за технологичния разход беше увеличена значително. Въпреки намалените оперативни разходи, те никога не бяха признати в пълния си обем.

Въпрос: Има ли неща, според вас неща, които регулаторът може да предприеме за намаляване на тежестта на оперативните разходи, например?

КК. Разбира се, изцяло в ръцете на КЕВР е да намери баланса и подхода за това, но има разходи, които доказано не водят до преки и видими подобрения за клиентите и един от тях е хартиената фактура. Освен, че е екологично неприемливо всеки месец да се отпечатват и разнасят милиони хартиени фактури. Това е един доста скъп процес, който може да бъде значително оптимизиран предвид днешното ниво на технологиите. Хартиените фактури се оказа, че могат да се използват и за телефонни измами и апартаментни кражби, за каквито случаи сме имали сигнали. Друг пример на разходи, за които няма клиентски обоснована нужда, е присъствието на двама свидетели при нормативно наложената подмяна на електромерите, които са собственост на дружеството. Очакваме приемането на нови общи условия и правилата за измерване, където тези въпроси да намерят своето решение. До този момент работим съгласно действащите правила, а разходите за тези дейности са включени в ценовите ни заявления.

Въпрос: ЧЕЗ продава бизнеса си в България. Напоследък се чуха твърдения, че разходите на купувача Инерком и лихвите по евентуалните кредити са включени в ценовите заявления на ЧЕЗ. Това вярно ли е?

КК. Абсолютно не. Ценовите заявления са подготвени от ЧЕЗ и купувачът няма никакво отношение към тях. Самият председател на КЕВР Иван Иванов вече опроверга възможността подобни разходи да бъдат включени в цените. Това само по себе си е достатъчна гаранция като имаме предвид, че крайното решение по отношение на цените на електроенергия на регулирания пазар е на КЕВР.


Източник: balkanec.bg