Той е български атлет. На 36 години, родом от Мездра. В момента, трета година защитава цветовете на ботевградския клуб по лека атлетика „Орхание“, постигайки успех след успех. В колекцията си от отличия има над 70 титли в Държавните първенства на България. Той е седемкратен държавен шампион на 3000м в зала, многократен първенец на България в дисциплините от 1500м. до маратон. Балкански шампион на 5000м. и на маратон, участник на Европейски първенства. Заедно с успешната си състезателна кариера, може да се похвали и с постижения като треньор. Негови възпитаници прославят България на най-различни форуми, а двама от тях взеха участие на Олимпийските игри в Рио 2016. Той се казва Йоло Николов, а в следващите редове ще Ви запознаем с неговия спортен път.

- Здравей, Йоло, как си в тези трудни времена на пандемия?

- Справяме се, все пак специално в България, Българската федерация по лека атлетика успя да проведе почти целия си календар и ние бяхме доста облагодетелствани в това отношение. Специално нашите дисциплини - средните и дългите бягания, обикновено се провеждат на открито или на широки пространства и успяхме да участваме в доста състезания. Изключвам естествено отмяната на Европейското първенство на открито, както и Олимпийските игри, но все пак трябва да се съобразяваме и с условията.

- Как се отразяват рестрикциите във връзка с COVID-19 върху тренировъчния процес и спортната ти форма?

- Ами определено нарушиха първоначално подготвените планове, които трябваше да изпълним. Имаше доста промени в подготовката, в организацията на състезания и тренировъчни лагери, но това са нормални неща. Бяхме гъвкави и успяхме да се справим, не сме спирали да тренираме. Пак ще се повторя, нашите дисциплини предразполагат провеждане на открито и широки пространства. Точно затова имахме възможнст да тренираме през цялото време и да се подготвяме пълноценно.

 - Предстои ти участие на Държавно първенство за мъже и жени в зала съвсем скоро. Чувстваш ли се подготвен?

- Определено не се чувствам перфектно подготвен. Лятото ми се наложи да претърпя операция от херния, веднага след Държавното първенство за мъже и жени през август. Очакванията бяха за около месец и половина да бъда напълно възстановен. За съжаление мога да кажа, че и в момента усещам болка от операцията. Не се случиха нещата точно така както трябваше, но започнах да тренирам още в края на септември. Просто подготовката ни протича по малко по-различен начин. Подготвям се за по-дълги дистанции. Планирам да участвам на маратон и полумаратон през това лято и нямам точно специализираната подготовка за 3000м в зала. Но мисля, че ще успея да завоювам поне медал от това Държавно първенство.

- Ти си родом от Мездра, но се състезаваш за клуб „Орхание“ (Ботевград). Как се стигна до този момент от живота ти?

- Всичко се случи благодарение на запознанството ми с Димитър Василев, който е един много добър специалист, доказан във времето. Треньор с едни от най-големите успехи в средните и дългите бягания в последните 15-20 години. През последните 10-ина години съм тренирал основно сам. Но с него се разбрахме бързо и благодарение на това започнаха нещата. Доволен съм от съвместната ни работа и затова се състезавам за АК „Орхание“.

- От колко време работите заедно и какви бяха първите ти впечатления за него като треньор?

- Работим заедно вече трета година. Той е един доказан специалист в сферата на средните и дългите бягания, така че никога не съм се двоумял да искам съвети от него или да комуникирам с него. Аз лично съм много доволен, това е отдаден човек на работата си, работи я с удоволствие, така че мисля, че може да извлека само позитиви от съвместната ни работа.

- Кое от постиженията ти като състезател е най-значимо за теб?

- Трудно ми е да ги разделя. Балканските ми титли на 5000м и на маратон са един голям успех за мен. Но също така всеки един извоюван медал е успех. Аз съм вече почти на 37 години и съм щастлив, че поддържам форма, мога да бягам на високо ниво, както и да побеждавам някои от младите (смее се). Така че всеки успех, всеки медал, е важен.

- Разбрахме, че заедно със състезателна дейност, се развиваш и като треньор?

- Да, от доста години съчетавам двете неща едновременно. Това не ми попречи да поддържам форма, да бъда активен състезател. И до ден днешен се занимавам с треньорска дейност, имам национални състезатели, които представят България на най-големите форуми в света. При мен лично обстоятелствата са така, че едното помага на другото и съм в непрекъснат двустранен процес, като мисля че засега добре съчетавам нещата.

- За този период успя да изведеш двама атлети до Олимпийската сцена – Митко Ценов (41-ви на 3000м стипълчейз) и Милица Мирчева (108-а в маратона). Доволен ли си от работата си?

- Ами да, тогава се представихме добре. Митко Ценов беше състезател, към който имахме малко по-големи очаквания. Все пак той бе доста млад на тези Олимпийски игри.ю. Милица Мирчева пък бе първата българка в историята, която покри норматив за маратон. Тя беше още по-млада, само на 21 години, и самият факт, че успяхме да класираме двама атлети в тези тежки дисциплини, беше голям успех. Сега вече имаме по-високи амбиции и се надявам на следващите Олимпийски игри не само да участваме, а да извоюваме и по-добри класирания.

- Какво би искал да постигнеш като треньор в леката атлетика?

- Аз винаги съм бил амбициозен човек. Имам амбиции да спечелим медал от голямо първенство. Не знам кога ще се случи това, но вярвам, че когато човек е целенасочен, обича работата си и я върши с желание, рано или късно успява. Така че аз продължавам да работя усърдно с всички състезатели и се надявам, че този труд един ден ще се отплати. 

- Какво си пожелаваш през новата 2021 година?

- Лично на себе си пожелавам да бъда здрав, защото вече усетих какво е да изпитваш здравословни проблеми. В общ план, надявам се хората да бъдат живи и здрави. Обстоятелствата около  пандемията и вируса да утихнат, нещата да се нормализират, всичко да бъде наред и повече късмет и здраве за хората.