Димчо Дебелянов е роден в Копривщица на 28.03.1887 година.Той е последното, шесто дете в семейството на Вельо Дебелянов и Цана Илиева Стайчина. Кръстен е на дядо си Динчо Дебелян.През 1896г., след смъртта на бащата, семейството се премества в Пловдив при най-големия брат Иван. Там Димчо Дебелянов учи в „Жълтото училище", по-късно в Пловдивската мъжка гимназия, където пише първите си стихотворения, които после изгаря. През 1904г. семейството на Дебелянов се преселва в София и наема квартира на ул. „Оборище" 46. През 1906г. в списание „Съвременност" са отпечатани първите публикувани творби на поета: „На таз, която в нощи мълчаливи", „Когато вишните цъфтяха" и други, които са подписани с името Димчо Дебелянов. По това време той е на 19 години и негов кумир е Пенчо Славейков, малко по-късно и Пейо Яворов.
След 1907г. Димчо Дебелянов сътрудничи на „Българска сбирка", „Съвременник", „Нов път", „Оса" и други издания. В хумористичните издания той печата сатирични творби с псевдоними, като Аз, Амер, Тафт, Сулбатьор и други. През есента на 1907г. се записва в Юридическия факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски", следващата година се премества в Историко-филологическия факултет, но следва само две години.
В края на октомври 1912г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. На 29 януари 1916г. Димчо Дебелянов пристига на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. Загива на 2 октомври 1916г. около 10 часа сутринта, в боя близо до Демир Хисар като командир на рота, навършил 29 години и 6 месеца.
Погребан е в двора на църква в Демир Хисар, а през 1931г. костите му са пренесени в родната му Копривщица. Родната къща на Димчо Дебелянов в Копривщица е реставрирана и през 1958г. е превърната в къща-музей.
Нека не забравяме бележитите български поети!

Източник: balkanec.bg