Отбелязваме 148 години от обесването на Васил Левски. Социалните мрежи ще бъдат отново заляти от негови изображения. Едни ще оставят цвете пред някой от множеството паметници в страната, други ще разкажат за Левски на децата си, трети ще подминат тази дата, защото е модерно да смяташ, че е архаично и отживелица да почиташ историята си и националните си герои.

Дейността на Васил Левски е подробно разглеждана и проучвана, но все пак трябва да се обърне внимание на дребни и неизвестни факти от неговото революционно дело, които биха ни дали повод за гордост и самочувствие на фона на пандемичната ситуация, борбата за права на ЛГБТИ и всякакви модерни каузи.

Част от тези малко познати факти е дейността на Апостола в Софийско (днешната Софийска област). Както е видно от документите и свидетелствата от епохата, освен големия град София, Левски често и по няколко пъти е посещавал и населените места в околията. Бунтовен е района на Средногорието – Апостола посещава метоха в Златица, буни духовете в Буново, задължително стига до Копривщица, среща се с Тодор Пеев в Етрополе, активно действа в Орханийско, поп Марко го посреща в къщата си в Правец, стига на запад до Шияковския манастир в Костинброд, като се предполага, че е посещавал и Годечко. Самоковци също посрещат Апостола. От Ихтиман е неговият съратник и приятел отец Генадий Ихтимански. На всички места и изградени комитети участват местни жители. Така Софийско показва готовност да се включи в борбата за свобода. А всички, които се включват в святото дело са наши прадеди, от които трябва да се поучаваме – как са загърбили личния интерес и са готови да се борят за общото дело. Стотици души в Софийско са се срещали с Левски и са повлияни от неговите идеи. Много хора днес са наследници на тези комитетски дейци, в тях тече кръвта на съратниците на Апостола. Това е чест, но и отговорност. Отговорност пред идните поколения и бъдещето на България.