Александър Радовски е внук на войводата Тома Радовски. Като наследник на велик българин  в Ал. Радовски се заражда интереса относно родовата история, както и на историята на лица, сврзани с рода му. В своята проучвателска дейност Ал. Радовски събира информация за написване на монографията "Оцеляло родолюбие. Спомен за Тома Радовски". Николай Борисов е консултант на книгата. Александър Радовски живее в гр. Костинброд, а понастоящем е главен секретар на ИА Българска служба за акредитация. Публикуваме неговото проучване "Последните мигове на Яне Сандански в Роженския манастир".

След убийството на Сандански неговия братовчед Иван Харизанов записва спомените на Тома Радовски за последните му мигове в манастира. Те са архивирани в Централният държавен исторически архив в София.     

Яне Сандански се върнал в Роженския манастир от село Враня, където го чакали неговите телохранители Тома Радовски и Лазар Кунгалов. След 2 седмици той получил 2 телеграми от Петрич и Неврокоп, в тях го молели да отиде във връзка с разрешаването на някакъв въпрос. Те били изпратени от неговите врагове и в двата маршрута го очаквали засади. Кунгалов приготвил свинско печено за из пътя. Когато тръгнали кобилата Мица започнала да цвили и заднешком се върнала през портите на манастира. Тя упорито отказвала да помръдне а била много послушна и предана на своя господар.  Яне който вярвал в предзнаменования, казал на Тома и Лазар : „Ке стане нещо” и отказал те да го придружат с мотива : „ Един път разплаках две майки на убитите в Солун Мицо Врански и Танчо, втори път не искам да разплаквам други майки”. Сандански тръгва сам с думите : „Да става, каквото става”. С тази си благородна постъпка спасява животa на верните му Радовски и Кунгалов с ясното съзнание , че отива на сигурна смърт. Сестра му София също била там и го молела да не тръгва на опасното пътуване, той я успокоил с думите : „Че Мица се безпокоела за жребчетата си”.      

Пристигнал сам в село Пирин рано следобед при Апостол Попстаматов – секретар и бирник на селото. Оставил Мица при Андрей Маламов и вечеряли в къщата на Стоименов, където бил и дядо Смилян Хаджията. Всички са членове на организацията и на другия ден изпратили Милчо Стоев да го придружи до Неврокоп. Когато стигнали до местността „Валога” Яне заповядал на Милчо да се върне с думите : „ Няма смисъл да загива с него и да дойде няма да успее да го спаси”. Яне спасява и трети живот,  продължил сам пътуването си към безсмъртието. Убийците били много и въоръжени с пушки „Манлихер” в местността „Блатата” на прохода „Попови ливади / Папаз чаир / ”. Със своето благородство и любов към Родината става легенда за българите от Егейска и Пиринска Македония. 

Източник: balkanec.bg