Излезе от печат втората поетична книга на Светла Бенчева, член на Дружество на литературните творци „Стамен Панчев”Ботевград.

Стихосбирката е озаглавена „Обувки за стоножката” и ще бъде представена съвсем скоро. Тя отразява уникалното, непреходното, оригиналното в човешката душа.

„Стоножката, според авторката, е символ на пътешественик и белег от житейска рана – телесна или душевна, а обувките й символизират чувствата, преживени по дългия път на сърцето и душата към родината, дома и любовта…”. Това казва за идеята на заглавието редакторът на изданието Симеон Ангелов- зам.председател на Дружество на литературните творци „Стамен Панчев”Ботевград.Стихосбирката е сякаш огледало на нейната душевност и зов за по-щастлив живот.” Красивите метафори и сравнения обогатяват пресъздадените образи и чувства, а идейната насоченост е винаги към доброто вътре в нас” , добавя Ангелов. Според него посланието й е ясно „Живей така, че да оставиш положителна следа след себе си”. Читателите със сигурност ще усетят това послание и ще видят как се бори една истинска българка”, категоричен е Симеон Ангелов.

Поетичната книга е трилогия на вътрешният свят на поетесата. Движещата сила и в трите части е любовта в различните й измерения.

Първа част „Пътят” представя лирическата героиня в различни житейски ситуации – далече от родина и любими хора. Въпреки трудностите , тя успява да съхрани ценностната си система. Ясно изразеното чувство на носталгия поражда неистовия стремеж към завръщане към корените.

Втора част „Да посадиш дърво” отразява точно обратното на първия цикъл – стиховете са посветени на нейното семейство и приятели.

Третият цикъл „Добре дошла, любов” ни кара да съпреживеем трепетите в човешката душа и да открием могъщата сила на любовта.

Публикуваме стихотворение от първа част „Пътят”:
НЕКА ВАЛИ

В тази сребърна нощ
бременната луна ще роди,
в моето разлюляно безнощие,
носталгия с пробойна от рог.
Ще вали денонощно.

Нека вали!

В тази сребърна нощ
сълзите със страст на фламенко
ще палят огньове
от крилата на вятъра.
С арфа от спомени любовта
ще разплаква нощта.

Нека вали!

В тази сребърна нощ
кобили необяздени,
полудели от страст,
ще танцуват в кръвта ми фламенко,
а времето, само времето
разранените им копита ще подкове!
В тази сребърна нощ
начумерени облаци, натежали от болка
ще поемат на изток.
Порой и безмилостна градушка
ще оголват старите корени.
Земята – моята-
ще зъзне оголена,
а нейната младост, от вълци прогонена,
ще пуска корени в чужди земи.

Нека вали!