105 години от рождението на дългогодишния държавен глава на България Тодор Живков отбеляза признателната общественост днес на паметника му в Правец. Сред присъстващите бе неговият внук Тодор Славков. Паметното събитие уважиха кметът на община Правец Румен Гунински, Костадин Чакъров- сътрудник на Тодор Живков, социалисти и симпатизанти от Правец, Ботевград и Етрополе, общински съветници, общественици, близки, почитатели и съграждани на Тодор Живков.
 
Председателят на Държавния съвет на РБългария управлява страната повече от три десетилетия. Това припомни Таня Борисова, директор на Исторически музей-Правец. В своето обръщение към присъстващите тя подчерта, че от дистанцията на времето делото и личността на Тодор Живков ще бъдат оценени по достойнство, изчистени от емоции и дребни страсти, от конюнктурните оценки на времето и на политици-еднодневки. „Историята като наука ще даде безпристрастна оценка за държавника и човека за времето, в което живя и работи Тодор Живков. Не можем да си затваряме очите, че този исторически отрязък от време от 9 септември 1944 до 10 ноември 1989 г не е съществувал. През тези по-малко от 4 десетилетия живяха и работиха поколения българи. Същата тази България те я изграждаха, която заемаше достойно място в Европа и света, като икономическо и културно развитие, най-вече като духовно. Нашият съгражданин остави на България и българите едно добро материално и духовно наследство, споменът за едно не толкова отдалечено  от нас, но в голяма степен отричано от съвременните демократи време. Време, когато в България се градеше и имаше работа за всички. Ние не трябва да забравяме това, защото сме наследници и продължители на градежа”,  подчерта Таня Борисова. По думите й Тодор Живков ще остане като държавник, отговорен за своя народ!
Борисова завърши словото си с думите на Николай Хайтов -„Тодор Живков не беше алчен. Той беше родолюбец! Като го сравним със сегашните управници, които разграбиха България, той е Бог!”
 
В историята на Третата българска държава се открояват три върха, всеки от които остави в своята епоха трайна следа. Това са Стефан Стамболов, Цар Борис и Тодор Живков. Това каза Костадин Чакъров. Пред присъстващите той даде предложение за тема, която да се превърне в национален разговор за националното предателство. Според Чакъров, неблагодарността е най-големия грях, цитирайки Библията. Той припомни факти от освобождаването на Живков, като държавен глава и изключването му от партията.
В първия работен ден след 10 ноември Андрей Луканов свиква стопанския актив  и част от ръководството, заявявайки, че България е в катастрофа. „От тогава започна една вълна, която никой не спря. Всеки тръгна към индивидуално оцеляване, това бе директивата на партията”, припомни Чакъров. По думите му да бъде арестуван и даден на съд Живков е взето решение от Петър Младенов, Андрей Луканов, Станко Тодоров, Добри Джуров  и Атанас Семерджиев. Според Чакъров Прокуратурата тогава е оказвала съпротива. Една папка с изрезки от вестници била използвана за доказателства за сметки в швейцарски банки, за дялове в „Мерцедес” и  във „Фолксваген”, резиденции по Женевското езеро и т.н.
Костадин Чакъров засегна темата за политическата нестабилност на партията тогава и днес, за духовния упадък на нацията. Той завърши с думите „Когато държавата е на колене, народът трябва да се изправи”.

След официалната част, последва едноминутно мълчание в памет на  Тодор Живков. Тържеството завърши с поднасяне на венци и цветя от признателните поколения.


Източник: balkanec.bg