„Напоследък не случайно за Живков се пише, като за човека – епоха. Той живее в сложни и противоречиви времена. Той живее дори в две епохи. Границата между тях изисква особени качества, За да оцелее - не физически и духовно, а за да оцелее делото, на което се е посветил и на държавата, която ръководи”.

Това каза днес проф. Димитър Иванов, по време на честването на 107 години от рождението на големия държавник. По думите на проф. Димитров историята е „капризна дама”. „Тя често забравя, често се забавя, но в края на краищата винаги отдава значимото на совите герои – особено на изтъкнатите личности. Въпреки късата историческа дистанция, ние мислим за Живков и за неговото време, не с лошо”, каза професорът. По думите му социологическите проучвания през последните години показват, че Живков е в челото на българските държавници в съвременната българска държава- през последните 140 години. „При всички случаи той е в петицата, а за 50% от населението, той е водещият държавник. И тук не става дума за някаква привързаност, за някаква покорност към водача, към лидера, тук става дума и за това, че Живков е оценен и зад границите на България. Говореха за Живков с респект, въпреки че бяха минали 10 г , откакто вече го нямаше”, добави ученият.

По спомените на проф. Иванов, тогавашния министър на финансите Велчо Велчев и министъра на културата Александър Фол в частен разговор са казвали, че делото на Живков се доближава по мащабност до държавници от ранга на Княз Борис-Кръстител. „Толкова е епохално, това което се извърши. Както делото на Борис Кръстител се оцени след векове, така и делото на Живков ще бъде оценявано след време. Въпреки, че Живков живееше и работеше във време на сложна международна обстановка на противоборство , въпреки че България беше изключително зависима от общата политика на социалистическия лагер и на Съветския съюз, през целия си делови живот и ръководна дейност Живков се опитваше да обърне това съотношение, не само една четвърт решенията да зависят от нас, а дори повече. Той успя да балансира външното влияние с влиянието на българския фактор и на българската социална идея”, добави проф. Иванов. Според него това, което днес се нарича креативност или иновативност, без да ги знае тези думи Живков, той на практика ги правеше. Професорът сподели пред присъстващите, че отварянето към света, Живков го е направил чрез дъщеря си Людмила Живкова. „Тя успя да свърши толкова работа за външния облик на България пред Европа и света, колкото много малко други политически дейци са вършили, и то Людмила без да има претенции да налага с административни и други мерки своите възгледи . Правеше го леко, по свой начин , различен от този на баща й, тя успяваше да представи България и да защити името й по един успешен път”, каза в заключение проф. Димитър Иванов.


Проф. Димитър Иванов е кандидат на историческите науки, доктор на икономическите науки, ръководител на магистърска програма ”Национална сигурност, духовност и лидерство” в УНИБИТ, директор на Института по теория и практика на лидерството „Стефан Стамболов”, създател на първия античен частен музей „Арети”. Автор на повече от 20 монографии и учебници по история, политика и културно наследство и на стотици есета, статии и интервюта в електронните и печатни медии, гл. редактор на в. „Земя”.








Източник: balkanec.bg