Първият български екзарх е Антим Йосиф I . Той е роден през 1816 г. в Лозенград, Източна Тракия (днешна Турция) със светско име Атанас. Антим Екзарх 1 учи в най - реномираното светско училище по онова време в Османската империя - Великата народна школа в Цариград. През 1848 година завършва с отличен успех първия випуск на богословското училище на остров Халки. Във висшето учебно заведение работи като преподавател, а по - късно става и негов ректор . А през 1856 година завършва висше образование в Московската Духовна академия. Екзарх Йосиф 1 поема трудния и трънлив път на монашеството през 1837 година, когато е подстриган в ангелоподобен образ в Хилендарския манастир . През 1861година е ръкоположен за Варненско - Преславски митрополит, а 7 години по - късно е избран и за Видински митрополит. На 20 февруари 1870 г. излиза султански ферман за учредяването на Българската екзархия трябвало. Година по - късно митрополит Антим е избран за член на Привременния синод на Българската екзархия и участва в църковно-народния събор от 1871 година.
На 16 февруари 1872 г. с решение на Църковно-народния събор Антим 1 е избран за Първи български екзарх. Взема дейно участие в борбата с униатската пропаганда, за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ.
Като духовник Антим Екзарх 1 води усилена борба срещу униатското. Играе важна роля и за изграждането на Екзархията и за културно - просветното издигане на българите.
През април 1877 година по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх , а по - късно и заточен в Анкара. Освободен е заради амнистия през март 1878 година и поема ръководството на Видинска митрополия. След завръщането си в България е председател на Първото Велико народно събрание през 1879 година. Антим Първи умира на 1 декември 1888 г.
 

Източник: balkanec.bg