Александър Димитров, доктор на политическите науки и специалист по избори, в интервю за Аудиокаста на "Фокус“ "Това е България“



Ще пробудят ли политиците с кампаниите си избирателите, или ще ги предизвикат да изтрезнеят, за да отидат за гъби? Гост в студиото е Александър Димитров, доктор на политическите науки и специалист по избори. Добре дошъл в Аудиокаста на “Фокус" “Това е България", д-р Димитров.

Добре заварили.

Предизборната кампания започна с разглобяването на сглобката, но дали даде бонуси на партии и коалиции?

Категорично не даде бонуси на партии и коалиции, даже напротив, задълбочи тежкото разделение в обществото и вече аз си мисля, че трябва да започнем да мислим за по-дълбока промяна. Какво ме кара да разсъждавам в тази посока? Вече все по-ясно е, че партиите не представляват интересите на гражданите в България или ако трябва да бъдем точни, на голямата част на гражданите в България, защото има и представени хора. Проблемът с представителството е много голям, защото каквото и управление да бъде излъчено, ако ще и еднопартийно дори, при ниска избирателна активност то ще бъде легално като правна форма, но по същество нелегитимно от гледна точка на доверие. И нещата са още по-лоши до толкова, до колкото голяма част от вота е контролиран или купен. Тези хора, които си продават гласа, това не значи автоматично доверие към следващото управление, тоест по социологическите агенции ще виждаме все по-високо и по-високо ниво на недоверие. И дойде време да си мислим, като че ли дали не трябва да вървим в посока преучредяване на държавата с нова Конституция, но направена не по този нескопосан начин, както минаха последните промени, а след една да кажем кръгла маса, свикана може би от президента, може би със съгласието на всички основни партии в държавата. Но в това число на нея трябва да участва и гражданското общество, ама не това купеното гражданско общество, което ни го натякват от телевизионния екран от сутрин до вечер, а реалното гражданско общество, това непредставеното. За кое гражданско общество говоря? Говоря за тези милион и нещо вече активни гласоподаватели, които отказват да гласуват. Те са решението на проблема. Ако те не излязат да гласуват, никакво легитимно управление няма да има от тук нататък, ако ще другите два милиона всички да се скупчат около ГЕРБ и ДПС, това няма никакво значение кой как е гласувал там. Как да кажа, подписът върху новото управление се държи от този 1 милион гласоподавателя, а те са категорични вече на 5 избора по ред, че не харесват и не одобряват политиката на нито една от представените партии, тоест решението се намира извън парламента, а не в дебатите, които се опитват да ни натякнат по националните телевизии между, видите ли, 6 различни формации, които всъщност имат много общо помежду си. И в този смисъл малко е вероятно да очакваме на тези избори голямо разместване, масова вълна от 1 милион гласоподаватели, които да се скупчат в един политически проект. По-скоро трябва да гледаме, какви са извънпарламентарните алтернативи, а те вече са няколко, виждат се. Най-отявлено гражданско представителство има около формацията на г-н Гешев, той сформира един граждански блок, със заявката, че там няма да има нито един партиец. Всъщност има един в лицето на Весела Драганова, която е мандатоносител на формацията. Подобни заявки бяха изпратени от формацията на Ваня Григорова и Мая Манолова, от формацията на г-н Божков. Но истината е, че едва ли някоя от всичките тези формации ще се окаже толкова жизнена и мощна алтернатива, че да размести политическото статукво. В този смисъл, аз си мисля, че по-скоро вървим към нов тупик след изборите и нови избори в рамките на 6 месеца след тези.

А въпросните 1 милион негласуващи, не подкрепящи никого, не намиращи представителство, защо са се отдръпнали? Политиците ли не им предлагат съдържателен диалог или те не виждат своето представителство в хора, които са се проявили досега в управлението на държавата?

Те се отдръпнаха, заради начина по който се прави политиката в България. Те мноократно назад в годините даваха доверие на един, втори, трети политически субект, който обаче поради генезиса на партиите и начина по който те се формират, казвам в България казва, не на други места по света. Става така, че партиите започват да отстояват интересите на своите лидери, не интересите на своите избиратели. И един избирател, който е дал доверие и вижда, че от другата страна не му се връща, се отдръпва. И след като е излъган 2, 3, 4 или 5 пъти, ами то е съвсем нормално избирателят да си остане вкъщи и да каже: “Не, аз не искам тези повече. Аз искам качествено политическо представителство." И именно това очакват избирателите, а такова пък не е възможно да им бъде дадено в тази политическа среда. От една страна избирателите много ще помислят, преди да пуснат гласа си отново за някои, от друга страна много е трудно да кажеш: “Аз съм този новият, дето ще направя тази новата партия, дето наистина ще ви представлява интересите", след като вече са минали хиляди преди теб със същото обещание и са ги излъгали хората. На практика ние ставаме свидетели на тази тежка политическа обстановка в страната, тази тежка криза на партийната ни система, главно поради две причини. Те са много причините, но двете са първо - партиите не представляват интересите на своите избиратели. И второ, партиите се провалиха тотално в едно от най-важните си задължения - това да рекрутират, да подбират кадри за властта. Значи, те не избират политическия елит, те излъчват антиелит, все повече качествени хора отказват да се занимават с политика, а нагоре, по високите етажи на властта излизат послушковци, които не знаят, защо са поставени там. И в тази ситуация ние трябва да вървим по някакъв начин към модел, който поне за кратко да постави основните политически субекти на властова диета, тежка властова диета. Тоест, те трябва да останат в опозиция, да си помислят защо са там и да се реорганизират и да започнат да изпълняват функциите си на партии. Това в момента не се случва в България.

Това едва ли и ще се случи скоро?

Да, това се е случило през 1934 г., още миналия път си говорихме, когато въпросът се е решил с преврат, това не е възможно в момента, но рано или късно някакво лекарство ще бъде намерено. Но тук самите партии трябва да осъзнаят, че те трябва да променят начина си на отношение към избирателя. Какво имам предвид? Ето, едните направиха магистрала “Хемус" 1 млрд. изчезна, кой от техните избиратели е гласувал за това - 1 млрд. да отиде някъде, без да знаем къде и магистралата да я няма, нищо, че е платена. Интересът на нито един избирател не е защитен от това. Другите дойдоха след тях и 1 милиард изчезна под формата на по-високи цени на газ, на горива и друга далавера. Никой от избирателите на тези формации, дори от техните, не тези, които са били срещу тях, дори от техните избиратели не е облагодетелстван от тази политика. И дайте да си го кажем: българинът е толерантен човек, той прощава грешки, дори кражби на своите управляващи. Аз много често съм чувал по време на кампанията за кметове или за общински съветници: “А бе, той краде, ама тук прави нещо и за града и е добре." Тоест, хората в България допускат техните управляващи да крадат, ама да правят нещо, и то да бъде с мярка. И тук вече стигаме до третия голям провал на политическите партии в България: ами те са толкова слабо подготвени, че те дори не могат да си говорят адекватно помежду си и не могат да сглобят управление, което да роди въпросното правене на нещо. Не може само да крадеш, да взимаш, да прибираш комисиони, да правиш търговия с влияние, да не даваш нищо като продукт от другата страна и да призоваваш хората да гласуват за теб, само за да не дойде другия на власт, който да прави същото, което правиш ти. Затова аз не виждам кой избирател, който е с целия си акъл, ще подкрепи която и да е от тези политики.

Това ли са симптомите за заболяването на представителството?

Това са доста тежки симптоми за заболяването. Те симптомите са много, но въпросът е тук да се насочим да лекуваме самото заболяване. Вижте, колко интересно се развиха нещата през последната година. Партиите бяха наказани от избирателите, отидохме 5 пъти на избори, защото всъщност избирателите казаха на политиците “По-добре да има служебно правителство, отколкото вие да сте на власт". И какво направиха партиите? Ами отмениха служебното правителство да стане тяхно. Ама това не е лечение на болестта, ти се бориш със симптомите, не с болестта. И те излизат и казват - съдебната система е виновна. Не бе, вие сте виновни, защото сте накадърни, вие не може да излъчите 5 пъти по ред правителство, което е стабилно и което да има адекватна програма, която да управлява държавата, вие сте импотентни. Това е положението с политиците в момента. И докато тези формации не седнат да си проведат един вътрешен разговор, да си помислят: къде са, къде се намират, какво сбъркаха? Да започнат нов диалог с избирателите си, може би с нови лидери, нали така е модерно на Запад, ако ще гледаме на Запад, когато една партия или политика се провали, лидерът се подменя и на преден план излиза нов човек, който с нова енергия да направи нов екип, който да вкара партията там, където й е мястото. Тук стоят едни и същи вечни хора отпред по телевизията, натякват ни ги, търпим им глупостите, които ни ги говорят от екрана. И в крайна сметка: едно и също, едно и също. Те не могат да разберат, че ние ще ходим на нови, на нови и на нови избори, ако ще и 12 пъти до един момент, в който те просто ще слязат от политическата сцена. И е добре това да стане контролирано, а не да стане хаотично, защото винаги могат нещата да се случат стихийно, буквално не се знае, кое ще бъде събитието, капката, която ще прелее чашата. И ако това не стане по правилния, грамотния начин добре организирано, то ще стане на база чисто случаен принцип и накрая ще имаме тежък популист с пълна власт в ръцете.

Тази ваша теза вие я развихте и в предишния разговор. Но сега, за тези избори, къде ще се насочи протестния вот? Ще припознае ли някоя от новите алтернативи?

Протестният вот по правило е насочен винаги към парламентарните партии. Тоест, който иска да гласува протестно, трябва да гласува за извън парламентарна формация. Не че трябва, аз не им казвам на хората какво да направят, но това е логиката на протестния вот. Няма вариант например протестно да се гласува за ГЕРБ или за ДПС, те бяха в сглобка заедно с ПП-ДБ. Сега, аз си мисля, как е логично да се развият нещата оттук нататък, защото нали всички социолози казват: така и така ще се случват нещата. Да, гледам накъде вървят социологическите проучвания, има категорична преднина на ГЕРБ, но то не се дължи на това, че ГЕРБ качва резултата. Те просто не падат или падат с по-малко гласове, отколкото ПП, които направо се сриват. Но аз лично очаквам още по-ниска избирателна активност на тези избори, а протестният вот да бъде разпилян. То сякаш малко режисирано излезе, как не можа да се извърши някакво извън парламентарно обединение по една или друга причина.

А защо?

Ами, може би...

Не сме си прочели притчата за пръчките на хан Кубрат?

Не, не мисля, че е това. По-скоро как да кажа, неморалното и неестествено сливане в парламентарна сглобка направи така, че тези, които би трябвало да се събират, да не могат да се съберат извън парламента. Защото истината е, че преди, ако имахме две групи – едната около ПП-ДБ и едната около ГЕРБ, по правило по-малките субекти се присъединяват към едната от големите групи. А така, когато големите групи в ляво и дясно се съберат една с друга, малките, които остават отвън, те са принудени и те да се събират една с друга. Но това би било доста неестествено. Трудно би било г-н Гешев да се събере с г-н Божков, тъй като има между тях едни 18 обвинения. Иначе това, ако се замислите, би бил много интересен съюз, който не би бил скрит и щеше да има много реален шанс да влезе в следващия парламент. Но това по същество би било малка сглобка и би било неморално. Може би затова такова нещо не се е случило. По същия начин има натрупани назад в историята напрежения между по-малките формации, има леви, има десни. Няма как да съберем, примерно Ваня Григорова и Мая Манолова с Петър Москов, то е не естествено. Но пък те, за да имат някакъв шанс, трябва да се съберат. Всичко това тръгна от сглобката, която ни беше натресена и по всяка вероятност ще се опита да ни се обясни, че е много важно да има сглобка 2.0 след изборите, защото така е много евроатлантическо.

Изпреварихте въпросът ми, възможна ли е тази реализация на сглобка 2?

Вече се намираме в положение в България, където всичко е възможно. Тук няма невъзможни неща. Преди беше лесно да се прави анализ, защото за да направиш добър политически анализ, трябваше да отчетеш интересите на основните политически играчи и да разбереш, ако някой има интерес да направи коалиция, ще я направи, ако няма - няма да я направи. Сега в момента се намесиха първо външни фактори, които натискат българските формации да правят неща, които са в разрез с техния интерес. И от друга страна имаме една група новоизлюпени политици, които са изключително неподготвени и не са в състояние да калкулират своя политически интерес. Нещо повече, те са силно как да кажа, импулсивни.

Говорите за ПП-ДБ?

Точно, по-скоро най-вече за ПП, защото ДБ са по-опитни политици, където можем да очакваме някаква последователност, но специално откъм ПП ти не знаеш с каква идея ще се събудят сутринта и в каква посока ще завият. От другата страна, като имате не по-малко колебливият Борисов, той прави добре сметката си, но е не по-малко непредвидим. И се получава една среда, в която много е трудно ти да кажеш: какво ще се случи на следващия ден, а какво остава след 1 или 2 месеца. Тоест, ние тук можем да направим един анализ на цялостната обстановка и до къде би довела. И ако сравним държавата с една къща, ние съвсем спокойно можем да видим, че електрическата система е вързана на късо отвсякъде и когато дойде тока нещата ще отидат на беля. Просто не знаем кога, кой ще пусне тока.

Ще има ли алтернатива на ГЕРБ и ДПС в новия 50-ти парламент, може ли да се оформи такава?

Алтернатива сериозна, управленска, която да може да създаде управление - трудно. Малка алтернатива от порядъка на 4-5 процентна формация – до някъде. Но то това по същество не е алтернатива на ГЕРБ. Истинската алтернатива на управлението на ГЕРП и ПП е президентът Румен Радев. Но неговите инструменти бяха взети, по мое мнение, чрез погазване на Конституцията и аз лично мисля, че Конституционният съд ще се произнесе непосредствено след изборите и ще възвърне правомощията на президента Радев. Защото в противен случай балансите в държавата ще бъдат тежко нарушени и ние ще влезем в доста неизследвана територия, от която излизането ще бъде много трудно. Но при всички случаи вървим към формиране на нов обществен договор с нови политически субекти в недалечно бъдеще и нова Конституция.

Какви баланси са нарушени?

Досегашната Конституция може да търпи много критики, аз самият съм я критикувал и между другото съм се обявявал преди повече от 10 години за приемането на нова Конституция. Но има неща, които не могат да се отрекат, че това беше изключително стабилна конструкция, която се променяше много трудно. Тя изисква огромни мнозинства, огромен политически консенсус, а за такива промени по-сериозни, каквито направиха напоследък, се искаше свикване на Велико Народно събрание, което пък се свиква още по-трудно. Воля за това никога нямаше през тези 30 години. Аз подозирам, че такава воля рано или късно ще ни се наложи да намерим. Но тази Конституция старата беше много добре балансирана от гледна точка на разделение на властите под някаква форма. Да, ние донякъде пак си бяхме премиерска република, изпълнителната доминираше над съдебната и законодателната власт, но президентът беше сложен като един такъв буфер, който успява да обира напреженията и да натиска най-силната власт от време на време. Затова и назад във времето винаги сме ставали свидетели на противоборства между премиер и президент по време на мандата, имаше много такива още от времето на Костов - Стоянов, Станишев - Първанов, вече при Румен Радев нещата станаха много по-тежки, но пък там изпълнителната власт взе, че стана много силна. Всъщност там президентът си влезе в ролята да усмирява влиянието на изпълнителната власт. Лека-полека обаче отделни части от основите на тази Конституция бяха премахвани, а сега с последните конституционни промени де факто много от правомощията на прокуратурата, част от съдебната власт, бяха прехвърлени, повтарям пак според мен, незаконно, противоконституционно в изпълнителната власт към правосъдния министър. Правомощия на президента бяха премахнати, имам предвид служебния кабинет. И от там нататък това вече е разместване на баланса на цялата държава, което няма как да не даде отражение.

Очакват ли избирателите поредният месия? И могат ли да го видят сега в някой от кандидатите?

Те го очакват, но не го виждат. Новият месия ще получи доверие трудно. Досега месията обикновено се появяваше, завърта се два месеца активно по телевизията и ето ти нова партия, взимаме 20%. Тези неща вече няма да стават по този начин, ще бъде трудно и ще се искат доказателства за качества. И аз лично мисля, че хората вече си дадоха сметка, че не е голям плюс да избереш едни чисто нови хора, които никога не са участвали в политиката, защото се видя, че те са доста необразовани по отношение на начина, по който работи държавата. Те могат да бъдат невероятни специалисти в тяхната сфера, но държавното управление е съвсем различна сфера. И аз си мисля, че новият месия, ако въобще такъв се появи, той по-скоро ще произлезе от средите на държавното управление, ще има опит, може би не малък, на висока позиция. И ще трябва със зъби и нокти да си прокара пътя до властта, а не с два месеца активна реклама по двете национални телевизии, които апропо губят влиянието си, защото все повече хора предпочитат да следят You Tube, Tik-Tok, Фейсбук, а там има вече доста съществена аудитория. Да, по-възрастните са традиционалисти, но аз лично мисля, че телевизията е новото радио.

Защо се получава така, че коментатори в подкастите и в You Tube са по-интересни от дебатите в телевизионните студия?

Гледах, опитах се да изгледам първият дебат в телевизионно студио и се отвратих на 5-тата минута. Нищо ново, добре заучени фрази, сухо говорене и едни и същи водещи.

Предпазливи въпроси?

Дирижирани дебати, не са естествени дебатите, не са естествени участниците. Това са тези, които не представляват въпросният милион, за който говорихме. Не решават въпроса за 1 милион гласа, това е въпросът - кой ще вземе 1 милион гласа? Тези, дето са вътре, не могат, те знаят, че те не могат и им е лошо и не искат да дойде този, който ще ги вземе. Това е цялата работа.

А какви са сега вариантите след изборите?

След изборите: вариант 1, сглобка 2.0. "Ние няма, няма, няма, ама то евроатлантизъм, няма как, трябва да се сглобяваме“, ново, тежко унижение, нови тежки обяснения. И ще излязат едни хора, и ще казват: "ами ние ето тук в интересите на България изневерихме си на принципите, това, което говорихме, направихме го в интересите на България“. Да де, ама ние това го гледахме преди 9 месеца. Няма да го бъде, не става, не става. Втори вариант, управление около ГЕРБ и ДПС, плюс една патерица там. Не, ето сега, например виждам как говорителите на ГЕРБ започнаха да лансират тезата, че Бойко Борисов би трябвало да стане министър-председател. Какво мисли този непредставения 1 милион за тази теза?

Мисля, че ГЕРБ по-скоро се води от настроенията на своите избиратели.

Да, от тези 600 000 срещу които стои милиона. Няма как, няма легитимност, а и самите избиратели на ГЕРБ имат проблем да направят коалиция с ДПС. За ДПС това ще е разкошно, няма проблем, ще влязат през парадния вход във властта. Може да се замаскира нещо като експертно правителство, няма да е трайно, не може да има трайно управление с 600 хиляди и 400 хиляди. Няма такова, под един милион гласа не можеш да направиш стабилно управление. ГЕРБ, когато дойдоха на власт, само те бяха 1 650 000 гласа, отделно ДПС взеха близо 500 000, а ги подкрепяха неформално, имаше я тогава формацията на г-н Костов и те подкрепяха, дадоха министри даже, не участваха официално, но подкрепяха. Първото правителство на Борисов беше с повече от 2 500 00, те сега не гласуват толкова. Докато не излезе да гласува въпросният милион, липсващият милион, няма да се случат нещата. Затова най-логичното, независимо дали ще стане насила или по желание, тоест доброволно, са нови избори – дали на есен, паралелно с изборите в Щатите или може би малко след тях, които ще трябва да отразят новата обстановка в света. Защото това между другото е важен проблем. Истината е, че смяната на властта, която се очаква в Съединените щати, тоест, новата американска външна политика по отношение на войната в Украйна и Русия, отделно след резултата от новите европейски избори, тук вече можем да очакваме нашите ветропоказатели да се обърнат в другата посока.

Източник: focus-news.net