Точно 30 години след най-успешното класиране на младежка формация на България на Европейско първенство по баскетбол, един друг отбор се е отправил към най-голямата четворка на Стария континент.
Единствените два медала на български юношески тим от Европейско първенство датират от далечните 1980-та и 1982-ра.
Днес, от 16.45 в красивата „Сименс Арена“ във Вилнюс, юношите на България ще излязат на паркета, и са готови да го изядат, за да стигнат успехите на онова славно поколение, и да влязат в Топ 4. Съперникът е Сърбия, а младите лъвчета на Петко Делев са сигурни, че имат нужните сили да се справят с „плавите“.
Те вече сътвориха куп чудеса, опровергавайки всички песимисти, напук на проблемите на българския баскетбол, и победиха сили като Турция и Хърватия по пътя си до четвъртфинал, но сега на дневен ред е само Сърбия.
„Това е най-големият ни мач. Ще излезем като едно, и ще оставим сърцата на терена,“ обеща един от лидерите на тима Александър Везенков. „Ако Господ е с нас, ще успеем.“
Преди 2012-та, за първи и последен път от разделянето на първенствата за подрастващи на две дивизии, български отбор в тази възраст бе достигал до Топ 8 през 2006-та.
Сега, през 2012-та, юношите отидоха в Латвия и Литва без особени фанфари, и без особени очаквания. Точно обратното, целта бе да „останем в групата“. Тези 17-и 18-годишни баскетболисти обаче знаят едно – играят сами за себе си, и за една невероятна цел, която също са си поставили сами – да са догодина на Световно първенство, където нито една наша подрастваща формация не е играла все още. И каквото посеят сега, във Вилнюс, ще могат да оберат сами плодовете му в Прага през 2013-та. Първите пет на Европейското печелят квоти, и България е много близо, само 40 тежки минути от Световно. „Стискайте ни палци“, помоли Везенков. „Играем за цяла България.“
„Напрежение вече няма. Излизаме като пълен аутсайдер, и искаме да направим нещо голямо. Световното е нещо, за което всеки от нас мечтае,“ призна още той, часове преди битката със Сърбия.
Везенков освен топреализатор на България е и един от най-обещаващите таланти в цяла Европа. Най-важното в момента обаче е отборът, екипът с големи букви „България“ на него.
„Много се вълнуваме. Имаме един голям шанс да покажем, че баскетболът в България още го има, и да влезем в четворката,“ добавя съсредоточено 17-годишният Александър.
„Никой не очакваше това от нас, и мисля, че това се оказа плюс. Основната ни цел бе да останем в Дивизия А, но след първата фаза, целта вече стана влизане в осмицата. Сега е полуфинал.“
 

Източник: balkanec.bg