Европейската комисия може да открие наказателна процедура срещу България заради липсата на контрол върху малките водноелектрически централи. Природозащитни организации, както и клубове на риболовци и любители на водните спортове, внесоха две жалби до комисията, съдържащи примери за пресушени речни корита и унищожен живот по теченията след ВЕЦ. Според инициаторите на жалбите, в България систематично се погазват правилата за функционирането на малките ВЕЦ, което води до унищожаването на реките и речните екосистеми и е в ущърб не само на природата, но и на хората, чиято дейност зависи от реката. Нарушени са три евродирективи – за хабитатите, за стратегическата екологична оценки, както и рамковата директива за водите. Примерите са събрани посредством платформата dams.reki.bg, целяща заснемането и описването на реалния ефект върху околната среда, оказван от съществуващите водноелектрически централи. Всеки гражданин е поканен да изпрати снимков и видеоматериал, който след преценка /бива публикуван. Информация за реките, засегнати от ВЕЦ, както и за съществуващите защитени зони покрай реки, може да бъде получена чрез географската информационна система на WWF.

Жалбоподателите от години се опитват да решат проблема на национално ниво, но не срещат достатъчно разбиране от институциите. Системното нарушаване на националното и европейското законодателство през последните повече от десет години предизвика десетки протести в цялата страна. Голям брой от конфликтните случаи доведоха до инициирането на дела в българските съдилища. Въпреки това, както и въпреки опитите за поддържане на диалог с отговорните институции, напредъкът по спазване на законодателството е незадоволителен.
Механизмите за преодоляване на проблемите с българските власти бяха изчерпани и това доведе до повдигане на въпроса и пред европейските институции. През последните години изграждането на водноелектрически централи у нас търпи бурно развитие. Възобновяемите енергийни източници са приоритет на енергийната политика не само у нас, но и в целия Европейски съюз. Статистиката показва, че в момента у нас има изградени и работещи около 200 малки водноелектрически централи, без да се броят подязовирните. Още около 280 централи се намират на различен етап на реализация, но при всички случаи имат вече издадени Разрешителни за ползване на повърхностен воден обект от Басейновите дирекции. Някои са в процес на изграждане, а повечето търсят финансиране и строителството им може да започне всеки момент. Точната бройка на всички бъдещи ВЕЦ не може да бъде установена, но понастоящем има издадени разрешения за водовземане на още поне 400 точки по реките за бъдещо изграждане, без гореизброените.

Съгласно действащото законодателство - още при проектирането, и впоследствие при изграждането и експлоатацията, инвеститорите са задължени да спазват определени екологични норми. Най-важните от тях са:

• Да изпускат в реката задължително минимално водно количество след водовземането - с цел осигуряване оцеляването на екосистемите във и около реката.
• Да осигуряват възможност за миграция на рибите и другите водни организми, посредством подходящи рибни проходи - пак с цел тяхното размножаване и оцеляване.
• Да събират и почистват натрупаните в задбаражните езера тинести наноси, посредством специални съоръжения, а не да ги изпускат в реките - основен проблем при русловите и нисконапорните централи.

Нищо от гореописаното не се случва на практика - почти без никакви изключения. Нещо повече:

• Една част от реките буквално пресъхват след водовземните съоръжения на деривационни централи, тъй като е хваната всичката вода, за да се произвежда ток, и нито капка не се изпуска в коритото на реката между водовземането и централата - в някои случаи, разстоянието между тях се измерва в километри.
• В останалата, преобладаваща част от деривационните централи, се изпуска толкова вода, колкото да поддържа само локви в реката. В тези реки не се наблюдава следа от живот.
• Ударно изпускане на тинести наноси и утайки след баражите на руслови централи - довели до масово измиране на риба и други организми в реката, какъвто е примерът с ВЕЦ Лакатник от 2008 година.
• През рибните проходи (с единични изключения) е невъзможно да преминават риби.
• На някои места пък няма рибни проходи изобщо. Осушаването на речните корита - води до задръстването им с дървета, храсталаци и друга растителност, което е предпоставка за бъдещи наводнения при висока вълна. Например - коритото на р.Златна Панега след водовземането за ВЕЦ Румянцево  

Източник: balkanec.bg