На 18.02.2024 г. се навършиха 151 години от гибелта на Васил Левски.

Програма в памет на Апостола бе изнесена днес, 19-ти февруари, пред паметника на Дякона на площад „Саранск“. Участие взеха учениците от ОУ „Васил Левски“ – Ботевград, ОУ „Васил Левски“ – с. Литаково и ОУ „Васил Левски“ – с. Новачене.

В знак на почит венци и цветя бяха поднесени пред паметника на Васил Левски, под звуците на Общински духов оркестър - Ботевград, с диригент Иванка Савова.

Обесването на Васил Левски

О, майко моя, родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Гарване, и ти, птицо проклета,

на чий гроб там тъй грозно грачеш ?


Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,

затуй, че ти си черна робиня,

затуй, че твоят свещен глас, майко,

е глас без помощ, глас във пустиня.


Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.


Гарванът грачи грозно, зловещо,

псета и вълци вият в полята,

старци се молят богу горещо,

жените плачат, пищят децата.


Зимата пее свойта зла песен,

вихрове гонят тръни в полето,

и студ, и мраз, и плач без надежда

навяват на теб скръб на сърцето.

"Обесването на Васил Левски“ е последната стихотворна творба на Христо Ботев, която е публикувана под лика на Васил Левски в „Стенен календар за 1876“.

През август 1868 година Левски отива в Букурещ и се свързва с „Българско общество“, което осигурява и паричните средства за първата обиколка на Апостола из България. Предполага се, че през есента на същата година двамата великани на българското революционно движение – Васил Левски и Христо Ботев се срещат и заживяват заедно при изключително тежки условия в изоставена мелница край Букурещ. Според тази теза Ботев е силно впечатлен от личността на Апостола и в писмо до Киро Тулешков той пише следното:

„ПРИЯТЕЛЯТ МИ ЛЕВСКИ, С КОГОТО ЖИВЕЕМ Е НЕЧУТ ХАРАКТЕР, КОГАТО НИЕ СЕ НАМИРАМЕ В НАЙ-КРИТИЧЕСКО ПОЛОЖЕНИЕ, ТО ТОЙ И ТОГАВА Е ТАКЪВ ВЕСЕЛ, КАКТО И КОГАТО СЕ НАМИРА В НАЙ-ДОБРО ПОЛОЖЕНИЕ. СТУД, ДЪРВО И КАМЪК СЕ ПУКА, ГЛАДНИ ОТ ТРИ ДЕНЯ, А ТОЙ ПЕЕ И СЕ ВЕСЕЛИ. ВЕЧЕР ДОДЕТО ЩЕ ЛЕГНЕМ, ТОЙ ПЕЕ; СУТРИН ЩОМ СИ ОТВОРИ ОЧИТЕ ПАК ПЕЕ. КОЛКОТО И ДА СЕ НАМИРАШ В ОТЧАЯНОСТ, ТОЙ ЩЕ ТЕ РАЗВЕСЕЛИ И ЩЕ ТЕ НАКАРА ДА ЗАБРАВИШ ВСИЧКИ СТРАДАНИЯ. ПРИЯТНО Е ЧОВЕК ДА ЖИВЕЕ С ПОДОБНИ ЛИЧНОСТИ”.