Ботевград помни още успеха на рок групата “No smoking” през 1995-та в класацията на радио „Тангра”
Тази пролет се навършват 21 години от създаването на рок групата “No smoking”. Началото на нейната дейност е поставена през пролетта на 1991 г. от вокалистът Николай Ценков. Групата се формира в репетиционната зала на ТМЕ „Хр. Ботев”, където има подходяща апаратура. Още като ученик Коко, както го наричат всички свири с тази апаратура и познавa отлично работата с нея. В началото започват тримата - Коко и двама ученици от ТМЕ”Христо Ботев” - Боби (барабанист) и Данчо (китарист). На бас-китарата идва Владо - си спомня днес вокалистът. Интересен факт е, че момчетата започват да свирят предимно авторски песни. Още в края на 1991 г. групата решава да запише първата си песен „Хей момче” по текст и музика на Коко в софийското студио „Ар ти ви”. По това време в страната има само няколко студиа. За да излезе песента на бял свят момчетата плащат 200 долара, които тогава са били много пари- казва Коко. На следващата година обаче Боби завършва училище и си заминава за Сливница. Тогава пред групата стои въпросът дали да продължи да съществува. На следващата година (1992) Славчо влиза в групата като китарист, а Блеки (Николай Богданов) е новият барабанист. Репетициите започват отново в ТМЕ за малко, след което се преместват в сградата на днешната фирма” Виком 67” на площадката на бившата „Пластхим”. Баскитаристът Владо е приет да следва във ВИФ и на негово място идва Иво Зарев. Репетициите продължават с предимно авторски песни, като някои от тях са на Славчо. Много малко са чуждите песни, които свирят четиримата. През 1994 г. солокитаристът Владо (Дългия) идва в групата,а Жоро Мойкин от Врачеш също свири с тях. В този състав те свирят до 1996 г. През 1997г. на мястото на барабаниста Блеки идва Павел с който групата тръгва на сериозни участия из цялата страна–Враца, Велико Търново, Плевен, Свищов. През цялото това време момчетата взимат участие в многобройните общински чествания и празници. През 1999г. Коко напуска за известно време групата, тъй като получава зелена карта и заминава за САЩ. На негово място пее вокалистът Мартин. През 2002 г. и Владо заминава за САЩ. След завръщането си през 2004г. Коко събира отново групата - Славчо, Блеки и новия басист Веско. През 2007 г. откриват рок клуб „Блу джинс” срещу сградата на МВБУ. Там те репетират и пеят пред свои приятели и познати до 2010г., когато клубът затваря врати. Същата година Блеки заминава за София, но групата продължава да свири с няколко други барабанисти.
Първата звукозаписна песен е „Хей момче” (1991). Тогава групата се казва ” The Lord”. През 1992 г. ” The Lord” се преименува в „No smoking”.
Втората звукозаписна песен е баладата ”Не казвай не” по текст и музика на Славчо. Тя е записана в студио ”Сити” в гр. София и става 4 поредни пъти на първо място в класациите на радио „Тангра” през 1995г. Това праща групата на участие в годишния мега-концерт на радио Тангра в зала”Универсиада” през февруари 1996г. В него участват 12-те групи, спечелили първо място в месечните класации. ”Това бе голямо постижение за нас” - спомня си днес Коко. Ботевградската „No smoking” тогава е на сцената заедно с „Щурците”, „Сигнал”, „Контрол”, „Конкурент”, Васко Кръпката и със всички известни рок изпълнители.
Третата звукозаписна песен на групата „Не бойте се деца” излиза през 1996 г. Текстът е написан от Коко, музиката е на Славчо, Владо и Жоро Мойкин. Към парчето има създаден клип. С тази песен момчетата не участват в музикални класации, поради липса на средства. Групата има демозаписи на всички свои песни. Много интересен е начинът по който те създават музиката. Първо един от тях дава идеята за мелодията, след което останалите дават своите предложения. По същия начин процедират и с текстовете, но тях предимно ги пише Коко. Това в годините на 90-те. Сега групата продължава да свири, но зала за репетиции няма. Иначе желание за концерти момчетата имат. Трябва само един барабанист!
Източник: balkanec.bg
Evala na bandata.
бях залепена години наред като фен за тази банда, обичам ги още от тийнейджър. надявам се да продължават да творят и им желая още много успехи
И аз им бях фен, точно ти Мая ме запали по тях.Бяхме съученици в гимназията, да же бяхме в един клас.А сега?
И аз искам да се съберат и отново да забият, както те го могат.