Трудовец

кмет: Еленко Иванов
население: 3153
пощенски код: 2160
телефонен код: 07135

Ако пътуваш по автомагистрала ,,Хемус” и наближиш отклонението за Ботевград, отбий се!
   От панорамния път, пред погледа ти ще се разкрие красивата Ботевградска котловина, заградена с венец от планини.
   Съвсем наблизо до пътя, малко на северозапад е Ботевград – общинският център на селата от котловината. Но погледът ти неусетно се отправя на североизток – към Драгой балкан и вилната зона. Там долу, в подножието му, ще видиш и моето село Трудовец.
   Влизайки в него откъм Ботевград, най-напред те посреща корпусът на фирма „Грамер“ АД. Тук се произвежда богата гама от седалки за обурудване на различни превозни средства. Продукция се изнася за Германия, Великобритания, САЩ, Турция, Китай и Русия.
   По-нататък нищо особено няма да те впечатли, освен: една две изоставени къщи, отдавна неремонтираната сграда на ресторант ,,Лоза”, полуразрушеното корито на чешмата пред него, счупената пейка до нея, обраслите с трева тротоари и бюст-паметника на именития наш съгражданин Марин Димитров.
   Но след няколко крачки, гледката е съвсем противоположна: огромен площад с широки алеи, декоративни дървета и пейки, а в средата двуетажната сграда на Кметството, която смайва с архитектурния си вид.
   Зад него, на около 50 – 100 м. са двата паметника: на антифашистите и на загиналите във войните наши съграждани за Освобождението на България.
   Като мъниста от броеница, около площада са разположени другите обществени сгради – пощата, младежкият дом, поликлиниката, читалището с паметника на поета Никола Василев Ракитин, основното училище ,,Любен Каравелов”, спортната площадка, църквата ,,Св. Георги” и няколко жилищни блока и къщи.
   Ако продължиш на изток по улица ,,Васил Василев” (една от главните улици на Трудовец), ще стигнеш до края на селото. От лявата страна на пътя са трите рибарници и конфортният хотел-ресторант ,,Златната рибка”. От дясно издига ръст корпусът на „Бовис“ АД.
   И една широка панорама от цъфнали слънчогледи, златни ниви или бяла пелена – зависи от сезона. Но неизменно през цялата година си остават ,,белите перли” – чудните вили, пръснати по склона на планината и онзи чист и здравословен въздух, който веднага ще усетиш чрез лекотата на дишането.
   А там, между ,,белите перли”, е и малката кокетна механа ,,Стон“ с лъчезарната усмивка на стопанката.
   Ако се интересучаш от археология, тук, в подножието на на Драгой балкан ще откриеш останки от пътеводни могили на древен римски път, който старите хора наричаха ,,Друма”.    Днес той се използва като полски път от Трудовец за Скравена. В северозападните покрайнини на трудовчанското землище, на ляво от ,,Друма” се намира манастирчето ,,Св. Георги” – почти разрушената еднокорабна църква, която датира от края на XVI век по изчисления на специалистите.
   Ако имаш време, разходи се из селото.
   Вярно е, асфалтираните улици отдавна не са ремонтирани, но къщите са широки, просторни и слънчеви, повечето са двуетажни. В дворовете, грижливо са подредени лехи с цветя, със зеленчуци, с овощни дръвчета, асми и храсти.
   Трудовчани са работливи, за което говори и името на селото. И са хора с вкус.
   Спри се! Разговори се с тях! И веднага ще те впечатлят погледите им. Открити, честни, но и леко загадъчни, сякаш ти казват:,,не можеш да ме излъжеш”. Такива сме ние. Трудно се доверяваме, защото дълги години и векове сме лъгани, както всички българи.
   Но има и нещо друго, и то е много важно. Но, за да го разбереш, трябва да посетиш училището, читалището, пенсионерския клуб, църквата. Тук ти ще откриеш духовността и мъдростта на трудовчани, умствената и емоционална нагласа на подрастващите. Ще се насладиш на песните и танците, на стиховете на нашите поети.
   Ние, трудовчани, се гордеем с много личности – хора, допринесли за развитието не само на селото, но и на страната ни в областта на науката, изкуството, управлението, здравеопазването и много други сфери на живота.

    Описанието направи Иванка Караджова – изявен учител и общественик

Назад