На днешния ден преди 141 години България губи един от най-смелите си герои, оставил светла диря в народната памет.
В знак на уважение, преклонение и признателност към безсмъртната личност на великия Апостол на българската свобода – Васил Левски, венци и цветя пред неговия паметник поднесоха кметът Георги Георгиев, Общинският съвет, представители на различни политически партии, неправителствени организации, институции, училища, детски градини от общината, граждани.
 
Слово за живота и делото на Васил Левски изнесе Евгения Иванова – директор на ОУ „Васил Левски” Ботевград.
„Днес целият български народ се прекланя пред делото на великия Апостол на свободата. Личност, икона на всичко чисто, демократично и далновидно в българската история. Няма друга така личност, която да е останала недосегаема от бурите на политическия и обществения живот. Няма друга личност, която и днес  - 141 години след смъртта си – остава недостижим връх. Личност, която респектира и вълнува нацията със своите качества….Апостоле, благодарим ти за всичко, което си направил за нас и най-вече за това, че ни подсещаш непрекъснато да се замисляме. Дълбок поклон пред паметта ти” – бе част от възпоменателното слово
 
 
Васил Иванов Кунчев е роден на 18 юли 1837 г. в град Карлово в семейство с общо пет деца. След смъртта на баща им, юношата Васил и двамата му братя поемат грижите за семейството. Няколко години по-късно е поверен на вуйчо си Василий, който е монах в Хилендарския манастир в Карлово. Васил също приема монашески сан през 1858 г. в Сопотския манастир и се назовава с църковното име Игнатий. На следващата година е ръкоположен за йеродякон.
Църковните дела не са били достатъчни на будния младеж и през 1862 г. той заминава за Сърбия, за да се включи в Първата българска легия на Раковски. Така пред него се откриват идеите на освободителното дело, организирането на чети и бунтовничеството. Целта е "събуждане" на народа към въстание срещу поробителите. 
Животът на Апостола е бурен и изпълнен с опасности.
Постоянните му пътувания до Румъния, обиколките в села и градове на Родината, са забелязани от турските власти и той е следен зорко. Въпреки това, уменията му да се представя под различни самоличности му помагат да избегне ареста.
През лятото на 1872 г. Левски напуска Букурещ и се отдава на апостолската си дейност. През септември същата година дяконът получава нареждане от революционния комитет за вдигане на въстание, но се противопоставя и решава да прибере бунтовническите архиви от Ловеч и оттам да се прехвърли отново в Румъния. Организираният обир на пощата в Арабаконак, с което Левски не е съгласен, се проваля, но тогава турската полиция вече е по петите на славния революционер.
На 27 декември 1872 г. Апостола на свободата е заловен при Къкренското ханче (до Ловеч) и отведен в Търново.
Предателството му най-вероятно не е дело на един конкретен човек, макар най-често да се споменава името на поп Кръстьо, който е един от верните му съратници и съучредител на комитета в Ловеч.
Според съвременници и историци, обаче, това е спорно, а някои дори отричат това. Смелият българин се защитава самоотвержено, като поема върху себе си всички обвинения. В речта си неколкократно заявява, че през годините е търсил законни пътища за промяна на живота на българите и се разграничава от всякакви криминалните действия. Въпреки това, Апостола е осъден не от съд, а от комисия, в която участват множество българи, евреи и мюсюлмани.
На 19 февруари 1873 г. Васил Левски е обесен в центъра на София, близо до днешния паметник, издигнат в негова чест през 1895 г. Гробът на един от най-великите българи и до днес е неизвестен.


Източник: balkanec.bg