Божурище

Община Божурище е разположена западно от София, в непосредствена близост до столицата. На североизток граничи с община Връбница, на югоизток – с община Банкя и Люлин, на юг – с общините Перник и Брезник, на север – с община Костинброд, на запад – с община Сливница.

Община Божурище попада в т.нар. Локална културна система (ЛоКуС) „Велика София”, която система предполага възможност за развитие на интегрирани проекти и събития в рамките на целия ЛоКуС.

В  геоморфоложко отношение територията на общината заема западната част на Софийското поле. Теренът има преобладаващ хълмисто-равнинен характер, като средната надморска височина на района е 770 метра.

Климатът на общината е умерено-континентален. Средната годишна температура в района на общината е около 10° С. Зимата е сравнително студена със средномесечна температура 2, 6 С. Лятото е топло със средномесечна температура за м. юли21°С.

Средногодишният валеж на територията на общината е в границите около 638 mm – неравномерно разпределен по сезони – пролет 207 mm, лято 195 mm, есен 133 т mm  и зима 103 mm.

Средногодишните изпарения са 498 mm, което обуславя района с високо сумарно изпарение.

Преобладаващите ветрове са западни, в малка степен североизточни и северозападни и югозападни. През една трета от дните в годината преобладава тихо време – при средна скорост на вятъра под 1 м/сек.

На общинска територия са формирани два основни типа зонални почви: черноземни смолници, заемащи равнинните части на терена и канелени горски почви по хълмистите участъци.

През територията на общината протичат незначителни водни потоци- реките Величка, Гурмазовска и Пожаревска. Съществуват З броя микроязовира с обща площ 156 дка.

Общата площ на общината (143 хил. дка) е под средната за общините в страната (420,5 хил. дка), и в Софийска област (321 хил. дка). Общината заема 0,128 % от общата територия на Република България.

Гъстотата на населението 55 човека/км2 е под средната за страната (70 човека/км2), много по-ниска за Югозападния район (103 човeка/км ) и значително над област Софийска (37 човека/км2).

В обхвата на общината са включени 10 населени места:

гр. Божурище и 9 села.

След 2011 г. на територията на общината функционират три кметства:

– Пролеша,;

– Хераково;

– Храбърско,

С избрани пряко от населението кметове. След избор от Общинския съвет са назначени  трима кметски наместници:

– Пожарево;

– Гурмазово;

– Златуша, Росоман, Делян, Мала Раковица.

По данни на НСИ  към декември 2020 г.,  населението на общината, с постоянни жители наброява 7192 човека.

Населението в общинския център град Божурище към декември 2020 г.,  е 5082 човека. Град Божурище се включва към много малките градове, а селата в общината са предимно малки и много малки.

Място в регионалната йерархия. Връзки, структура, категория

Община Божурище е включена към Софийска област съгласно административно-териториалното устройство на Република България (Указ № 1 на Президента на републиката от 05.01.1999 г., ДВ, бр.2/08.01.1999 г.).

В настоящия си обхват, общината е създадена през 1978 г. (Указ № 2295 на ДС от 22.12.1978 г. за определяне седалищата и състава на общините в НРБ, ДВ, бр.101/26.12.1978 г.). Град Божурище е обявен от село за град през 1997 г. (Решение на МС №786/11/08.1997г.)

Съгласно Закона за регионалното развитие Софийска област на територията, на която е община Божурище, както и областите София (Столична община), Благоевград, Кюстендил и Перник се включват към Югозападния район за планиране.

Съобразно Национална концепция за пространствено развитие на България град Божурище и територията на общината попадат в агломерационния ареал на София в зоната на силно моноцентрично влияние на столицата.

Категорията на община Божурище е определена на основание Заповед № РД-02-14-2021 на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от 14.08.2012г. (ДВ, бр.66 от 28.08.2012 г.) е 3-та.

Населените места в общината са следните и са обозначени с категории, както следва:

Божурище – 3-та;

Пролеша, Хераково, Храбърско и  Гурмазово – 6-та;

Пожарево-7-ма;

Златуша, Росоман, Делян и Мала Раковица – 8-ма.

Съгласно Национална концепция за пространствено развитие на България и Закона за регионалното развитие, град Божурище е град от 5 ниво.

Местоположението на община Божурище предопределя интеграционно значимите й взаимовръзки със София – инфраструктурни, икономически, социални, както и със съседните общини – Костинброд, Сливница, а в по-малка степен Перник и Брезник.

Общата площ на общината 143,051 кв.км представлява 2,02% от територията на Софийска област.

Географското разположение на община Божурище й предоставя възможността да попада в пряка и косвена зона на влияние на два от петте общоевропейски транспортни коридора, преминаващи през територията на страната ни /ОЕТК №4 и ОЕТК №10/. ОЕТК  №10- Залцбург – Любляна – Загреб – Белград – Ниш – София /Димитровград – Истанбул по коридор №4/ провежда международните транспортни потоци между Европа, България и Турция / Гърция посредством българския участък Калотина-София- Пловдив-Свиленград, като осигурява връзка между Европа и Азия.

Предимство на общината е близостта й до Столичния град – 15 км до центъра (5 км до Люлин и Банкя, както и части от район Връбница) с всички възможности за включване в националната транспортна мрежа с всички видове транспорт и най-бърз достъп до различни точки от страната.

Местоположението и рангът на община Божурище до голяма степен определя спецификата на функционирането и развитието на системата „Култура“, която се характеризира с определена специфика. Близостта до София, съществувалите културно-битови пътувания са довели до модел на развитие, който включва само традиционния обект – народно читалище. В общината те са пет, като едно от тях е в общинския център, а другите са в селата: Хераково, Храбърско, Пролеша и Пожарево.

Анализът на сектор „Икономика“ показва, че в общината няма изявен водещ отрасъл в общинската икономика. Като цяло преобладават производствени структури в леката промишленост – главно преработвателна – на дърво, фасонирани дървени изделия, кухненска и мека мебел; хранителна преработка на сурово кафе; печене на ядки; мелници – 2 бр.; производство на ветеринарно-медицински препарати, перилни и почистващи препарати, дезинфектанти, хотелски консумативи. Характерно е обособяването на малки индустриални зони на територията на бившите стопански дворове в общинския център и селата: Пролеша, Хераково, Гурмазово, Храбърско. Слабо застъпена е шивашката промишленост,  преработката на метали и производство на метални изделия, сглобяване на ПВЦ-дограма, капачки за хранително-вкусовата промишленост, кашони от велпапе и др. Хранително вкусовата промишленост е представена основно от две предприятия.