Лично британският посланик Джонатан Алан пристигна в с. Томпсън за отбелязването на 70 г. от смъртта на майор Франк Томпсън.
Почитането на загиналите ни напомня, че войната трябва винаги да е последната ни възможност - каза пред събралите се хора, Джонатан Алан. Можем да се гордеем с историята си, без да бъдем затворници на своето минало - допълни още Алан.
Преди месец британският посланик сподели плановете си да посети Своге в памет на майор Франк Томпсън. Днес посещението му в с. Томпсън вече е факт.

* * *
Франк Томпсън е роден на 17 август 1920 г. в семейството на известен преподавател по литература в Оксфорд. По-късно и Франк учи в престижния университет. Младият Томпсън владее девет езика, в университета изучава славянски езици, включително и български, пише поезия.

Когато избухва Втората световна война, младият британец се записва като доброволец в Кралската артилерия. През 1941 г. е изпратен на мисия в Близкия изток, а две години по-късно е преместен в Управлението за специални операции.
В английските архиви по-младият брат на Франк проф. Едуард Томпсън се натъква на интересни разкрития. На 24 февруари 1944 г. британският щаб издава директива до силите в Близкия изток за операциите на техните специални части в България, като нареждането е да се насърчава партизанската съпротива с максимална подкрепа.

Съгласно тази заповед партизаните трябвало да съдействат за създаване на вътрешни безредици, които да принудят властта да изтегли дивизии от другите балкански територии. На българските партизани трябвало да бъдат спуснати и оръжейни доставки. Директивата е подписана от ген. Уилсън - върховен главнокомандващ на британските части в Близкия изток.
Така през януари 1944 г. Франк е спуснат с парашут в района на Добро поле (в днешна Македония) в окупираната тогава от Хитлер Югославия. Томпсън е изпратен за свръзка между британците и партизаните на Тито Става помощник на майор Мостин Дейвис, отговарящ за британската военна мисия (Mulligatawny) към българските партизани.

През март 1944 г. по време на военни операция са разбити големи партизански части на територията на Югославия, в сраженията намира смъртта си и майор Дейвис. Франк Томпсън е издигнат в чин майор и поема ръководството на мисията.
Ето как коментира задачата на майор Томпсън в България историкът Искра Баева, професор по нова история: “Неговата роля е част от една много по-голяма мисия на британските военни сили за стимулиране на партизанско движение и изобщо за съпротивително движение срещу германците на Балканския полуостров. Основната част от тази мисия е съсредоточена върху Югославия, като Англия подкрепя четниците на Дража Михайлович дълго време.

По-късно обаче - през 1943-1944 г. насочват тази подкрепа към партизаните на Йосип Броз Тито, тъй като Англия установява, че те могат да свършат много по-добра работа срещу германците, защото са много по-организирани и действени. Така те пренасят подкрепата си от четниците на Дража Михайлович към частите на Тито. Част от тази мисия, наречена “Клариджис”, е подкрепата й за българското партизанско движение и тук се включва майор Томпсън заедно с други англичани, които влизат в България от югославска територия и се присъединяват към българските партизани.
По този начин се организира британската подкрепа за тях в Западна България”, посочва проф. Баева. През 1941 г. Великобритания залага на БЗНС на Георги Вълков и на Георги М. Димитров, но се оказва, че те не могат да създадат партизанско движение и всички тези усилия пропадат. Затова, когато през 1943-1944 г. партизанското движение в България се засилва, англичаните решават, че от Югославия могат да подкрепят и българското партизанско движение, което обаче е многократно по-слабо.
Според историчката мисията на Франк Томпсън е да се засили съпротивата срещу германската армия на Балканите, само че той и колегите му попадат в една тежка ситуация, за която не подозират и за която пишат до центъра си в Кайро по-късно в съобщенията си от България. Томпсън пише, че са били неправилно информирани, че българското партизанско движение е по-силно и владее свободни територии, каквито имат партизаните на Тито в Югославия. Такива обаче в България няма и майор Томпсън и колегите му разчитат на отряда “Чавдар”, но той вече е разбит”, посочва фактите проф. Баева.

В писмата, които пише, Томпсън разказва, че тук, в България, има нужда от подкрепа във всяко едно отношение. В крайна сметка Томпсън не получава помощ, но и това, че българското партизанско движение е много по-слабо, отколкото югославското, също се оказва фатално.
През май 1944 г. тази група партизани от отряда на Славчо Трънски заедно с Томпсън, които минават на българска територия, са разбити. “След сражение с жандармерията майор Томпсън е ранен и арестуван и много бързо след това е екзекутиран. Успява да се спаси неговият радист Кенет Скот, тъй като българските власти се надяват да го използват като дезинформатор при свръзките му с британския център в Кайро.

Проблемът с екзекуцията на Франк Томпсън е, че той и радистът му Кенет Скот е трябвало да бъдат третирани като военнопленници, тъй като България е обявила война на Англия още през 1941 г. Но те не са били третирани като военнопленници, защото са хванати в действия заедно с партизаните, които нямат статута на военнопленници. Макар че и двамата англичани веднага си дават имената, военните номера и какви чинове имат в британската армия”, посочва Баева. Според нея неговата фигура е толкова дискусионна днес, защото той симпатизира на комунистите. Спорът покрай Франк Томпсън е по-скоро заради комунистическите му убеждения и това преобръщане на понятията в България през годините на прехода, когато симпатиите към комунизма се смятат за нещо лошо”, коментира проф. Баева.
Други източници също посочват, че на 10 и 11 май 1944 г. Втора партизанска бригада получава английски контейнери с оръжие, спуснати с парашути от самолети. Въоръжени с английското оръжие, партизаните навлизат на 17 май на българска територия. В ожесточени сражения с многочислена жандармерия и полиция част от партизаните са избити край с. Батулия на 23 май. Групата със заловените партизани, сред които са и Франк Томпсън и радистът му, е закарана в с. Горни Богров. Там виждат набучени главите на убитите партизани. Населението е доведено в двора на училището, където пленниците са извадени на показ.
 
В с. Литаково срещу партизаните и Томпсън се провежда показен процес. Полковник Манов в качеството си на съдия открива процеса в салона на читалището. Отвън лежат телата на дузина убити партизани. Вътре е пълно със селяни и войници. Достойното държане на снажния англичанин и фактът, че говори български, впечатляват местното население. Томпсън не крие комунистическите си убеждения и солидарността си с партизаните. Процесът приключва набързо и осъдените са отведени в местността Калето, където Франк Томпсън заедно с партизанина Лазар Атанасов и ятака Христо Гурбинов са екзекутирани от специален взвод, докаран от София. Погребани са набързо в общ гроб.

През 1947 г. в България пристига неговият брат Едуард Томпсън, който посещава мястото, на което е убит Франк, среща се с негови бойни другари. По-късно продължава изследователските си дирения в архивите на Форин офис, на военното министерство, на британските специални служби. По-късно пише монографията “Отвъд границата: България 1944 г. - политиката на една провалена мисия”.
Важен детайл е, че само месец преди смъртта на майор Томпсън Чърчил пише до външния си министър Итън: “От първостепенно значение е да погледнем в лицето грубите факти в Италия, Румъния, България, Югославия и преди всичко в Гърция... Ще се примирим ли с комунизацията на Балканите и вероятно на Италия...” Затова някои автори смятат, че тъкмо в месеците преди смъртта на Томпсън Великобритания променя рязко курса си за подкрепа на партизанското движение в България заради опасенията си от комунизация на балканската държава. И така обясняват защо всъщност властите в България не се отнасят към Томпсън като към военнопленник, а като към престъпник. Томпсън плаща с живота си играта на големите в историята.


Източник: balkanec.bg