Малко нестандартно, Ihsahn реши да посети мястото, където ще свири, още предишния ден, на концерта на Pain Of Salvation. Той пристигна в Античния театър с другите членове на групата си, както и със сина си, като остана приятно изненадан от мястото, където ще свири за първи път в България. Част от феновете използваха възможността за снимки с Ihsahn и да разменят по дума с него.

На следващия ден норвежката група отдели време за разходка в Пловдив и снимки до историческите обекти. Репетицията и саундчекът им се проточиха около три часа, а на самия концерт всички се убедиха, че положеното от групата старание дава отличен резултат.

Самата концертна вечер започна с изпълнение на бургазлиите от Vrani Volosa. Вече понатрупали богат опит, както като откриваща група, така и на самостоятелни изяви в страната и чужбина, Vrani Volosa демонстрират сериозно присъствие на сцената на Античния театът. Въпреки, че не са на морето, те се чувстват в свои води и до Марица. След епично интро започва тяхното близо 40-минутно изпълнение, като акцент е последният им албум "Woods Mountain Skies". Чуваме и песните с български текстове „Слънце“ и „Дом“, като завършват изпълнението си любимата на всички „Крушение“.

За феновете на блек метъла Emperor и главното действащо лице Vegard Sverre Tveitan - Ihsahn са повече от свещени имена. От началото на 90-те години на миналия век та до ден днешен групата кове металните страници на жанра. Интересно при нея е, че е издала (само) четири дългосвирещи албума в периода от 1991 до наши дни, но по дяволите - с какво качество! Стилът на Emperor не може да бъде сравнен с никой друг, а за това главна вина има въздесъщият Ihsahn. Имаше период в историята на групата и неговата лична, когато не беше ясно какво ще е бъдещето на Emperor. През това време той не спираше да развива своите музикални и експериментаторски търсения и свиреше каквото си поиска. Защото може. Минавайки през джаз и прогресив, се стигна и до създаването на устойчив във времето проект – едноименният Ihsahn, с който гостува в Пловдив. За никой не са чудни присъстващите на концерта различни тениски с надпис Emperor, които наскоро свириха в Атина и съседна Румъния, но не и в България. За това концертът на Ihsahn в Античния театър е като утешителна награда за всички тези фенове.

Всичко започва в 21:00 ч. с интрото Cervus Venator от последния едноименен албум на Ihsahn. Логично интрото прелива във втората композиция от албума The Promethean Spark и продължава с Pilgrimage to Oblivion. Между песните норвежецът, като истински джентълмен, поздравява на чист български с „Добър вечер, Пловдив“ и добавя… „майна…“ (или някаква подобна вариация), с което разсмива публиката. Тематиката и подредбата на песните върви по актуалния албум, като чуваме и Twice Born, след което превключваме на My Heart Is of the North от албума Arktis. от 2016 г. След Striding, Nord и Telemark стигаме и до два неочаквани кавъра – Rock and Roll Is Dead на Lenny Kravitz и Wrathchild на Iron Maiden. Е да, всички искат кавър на Emperor, ама няма…

Трябва да отбележим и сериозните музикални умения на младежите, с които Ihsahn свири. Ясно е, че не са попаднали случайно като музиканти в групата, но и го доказват и убеждават всички в това. Барабанистът, който се оказа, че свири по чорапи, демонстрира завидни умения зад ударните. И както споделят организаторите от Blue Hills Event относно музикантите – „прецизност и професионализъм са двете определящи думи за тези артисти“ и те го демонстрират от сцената. Ihsahn отбелязва, че времето лети бързо, а това се получава, когато случващото се е приятно и тогава времето неусетно отминава. Чуваме още Lend Me the Eyes Of Milenia, където имаме възможност да си поразкършим вратовете и Until I Too Dissolve. Ihsahn, въпреки, че идва от далечния север, показва топли чувства към българските фенове и организатори, като демонстрира, че няма Distance Between Us. Изказа благодарности на организаторите за предоставената възможност да свири на това място, свързано с хилядолетна история, както и на феновете за подкрепата. За финал чуваме A Taste of the Ambrosia, след което публиката, подобаващо на класическо изпълнение, на крака изпраща своя любимец и групата му. „И всичко цветно има край“, както е казал авторът…

Остава вкусът от амброзията, напитката на боговете, и усещането, че се докоснахме до музиканти от световна величина. На едно бутиково събитие за ценители в прегръдката на Античния театър.