Димитър Евтимов: Няколко години чаках този велик миг
Димитър Евтимов дебютира за Нотингам Форест в Чемпиъншип при победата с 2:0 като гост на Лийдс миналия уикенд. Досега младежкият национален вратар не бе играл за първия отбор на двукратния клубен европейски шампион в официален мач. Евтимов се появи в игра в 80-ата минута заради контузията на 33-годишния холандски страж Дорус Де Врийс. Евтимов се справи блестящо и се отчете с няколко добри намеси в рамката на вратата. 20-годишният страж разказа за невероятното преживяване пред БЛИЦ в навечерието на важното гостуване на Борнемут, при което се надява отново да пази. Нотингам има шанс да заеме 6-ото място, което дава право на участие в плейофи за влизане във Висшата лига. Евтимов се надява да помогне на клуба да стори чудото.
Роденият в Шумен талант подписа ученически договор с Нотингам през 2011 година, когато англичаните го привлякоха от академията на Христо Стоичков в Етрополе. На 14 февруари 2013 година Митко подписа и първи професионален договор с Форест и стана втори вратар на представителния тим. Само за две години в Англия и едва на 19 години Димитър Евтимов придобива треньорски лиценз "Б" и от година работи и тренира деца. На 24 март 2013-а на официална церемония в Лондон българинът бе обявен за Новобранец на годината в Чемпиъншип.
- Митко, какво е чувството да дебютираш за двукратен европейски шампион?
- Чувството е прекрасно. Този велиг миг го чаках вече няколко години. Започнах като юноша в Нотингам и постепенно успях да се изкача нагоре по стълбата и достигнах първия отбор. Надявам се нещата да продъжлат да се развиват така добре за мен.
- Наставникът Гари Бразил каза ли ти нещо по-специално преди да се наложи да влезеш срещу Лийдс заради контузията на Де Врийс?
- Още в средата на второто полувреме Дорус се контузи и треньорът ме изпрати да загрявам. В течение на мача титулярният вратар не успя да продължи и се наложи да напусне терена. Треньорът просто ми каза да влизам, да не се притеснявам, да покажа на какво съм способен и най-вече да се наслаждавам на този момент. Това наистина е велик миг, който завинаги остава в спомените ми. Излизам на "Еланд Роуд", където преди години се играеха мачове от Шампионска лига. Помним какъв отбор беше Лийдс. Тим с традиции и верни фенове. "Еланд Роуд" е много трудно място за игра, камо ли за дебют.
- Уплаши ли се, имаше ли притеснение преди появата на терена?
- Напълно нормално е да има притеснение. Мачът беше много важен, зарядът е огромен. Първите 2 минути бяха най-коварни, докато успея да се съсредоточа напълно. Но след това нямах никакви проблеми. Поотпуснах се и дадох всичко от себе си за Нотингам. Но аз бях подготвен за този момент, чаках го от години и се настройвах. В доста мачове досега попадах в групата, стоях на пейката и чаках своя шанс и ето, че го получих.
- Беше десетина минути на терена, появи се при 2:0 във ваша полза, имаше ли ситуации пред вратата ти?
- Имаше, в последните минути много ни натиснаха. Имаше доста центрирания, при едно положение се наложи да скачам и да чистя топката с глава.
- Какво ти казаха след мача?
- Всички ме поздравиха и ми казаха, че съм успял да се справя с напрежението.
- Получи ли много обаждания от България?
- Да, затрупаха ме с поздравления - съотборници, приятели, роднини... Но със сигурност най-специалното обаждане беше от Емил Димитров - човек, който адски много ми помогна по време на престоя ми в Чавдар (Етрополе). За пореден път искам да му благодаря. Просто искам да благодаря на всички, които вярват в мен. Надявам се, че няма да ги разочаровам и както дядо обича да казва всеки път като разговарям по телефона с него: "Само напред и нагоре!".
- Прибра ли ръкавиците от дебюта?
- Със сигурност ще ги пазя. И фланелката също. Това е спомен, който никога не се забравя.
- Пазил си в много мачове на юношите на Нотингам, вече усети какво е да си на терена и за първия отбор, каква е разликата?
- Натрупах голям опит при юношите и на вратата на резервния отбор. Също така бях и под наем в клубове от по-долните дивизии. Разликата е много голяма. В Чемпиъншип футболът е много бърз, физически и тактически е на високо ниво. Също така в такива двубои, като този с Лийдс, всяка една грешка може да ти коства целия мач.
- Имате ли шанс за класиране във Висшата лига?
- Отдавна ни беше поставена тази цел, но знаехме, че ще е много трудно. Имаме шанс за 6-ото място, което ще ни даде право на участие в плейофите за класиране във Висшата лига. Надявам се, че ще успеем да се справим. Аз все още не съм се утвърдил напълно, но направих най-трудното, което е дебютният мач. Надявам се, че ще получа още шанс за изява в други мачове и че ще покажа на какво съм способен. Дано продължим тази възходяща линия и при гостуването на Борнемут и да успеем да се преборим за участие в плейофите и оттам във Висшата лига.
- За какво мечтае едно момче от Шумен на 20 години, което е част от двукратния европейски шампион Нотингам?
- Най-вече здраве и малко повече късмет. Ако тези неща ги имам, всичко друго ще се нареди. Иначе мечтата ми като на всеки друг млад футболист е да играя редовно в силно първенство, каквото е английското.
- Следиш ли какво се случва с българския футбол?
- Да, постоянно чета и се интересувам. Гледам мачове, когато имам възможност. Доста от приятелите ми играят в "А" група, чуваме се постоянно.
- Ще те видим ли скоро в "А" националния ни отбор?
- Живот и здраве, ако играя редовно за Нотингам, се надявам да получа и този шанс. Но всичко с времето си, търпелив съм.
- Кои са най-големите ти приятели в Нотингам?
- Другите вратари са ми най-близки. Вратарският колектив е много здрав и се радвам, че имам такива съотборници, които ми се явяват и конкуренти. Също така имам и доста приятели българи, с които общувам често. Излизам и с англичани. Базата на Нотингам е на около 15 минути с кола от къщата, в която живея.
Източник: Агенция Блиц
Браво Митко! Търпение и постоянство - това е ключът към успеха.
Повтаряте това "двукратен европейски шампион" все едно преди 2-години са станали. Истината е, че отдавна тия не са фактор и играят по долните дивизии на Англия.
Играят в едно много силно първенство. Но тук става реч за едно българско момче, благодарение на което в Англия говорят за Етрополе. Не с този негативизъм. Нека се радваме за успехите на малкото българи, които прославят малките школи.
Поздравления за Евтомов!