Църковният празник Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица - денят, в който християнската църква почита Света Богородица като покровителка на майчинството, жените и семейното огнище, се чества днес. Успение на Пресвета Богородица е един от 12-те християнски празници, чествани и от православни, и от католици. У нас Успение на Пресвета Богородица е най-големият летен християнски празник.
Според Светото писание, това е денят, в който Божията майка, на 64-годишна възраст, напуска земния живот и отива при сина си. Нейната смърт била тъй лека и блажена, че приличала на заспиване. Оттук и думата "успение" - заспиване.
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малката Богородица, когато се чества рождението на Христовата майка. На Голяма Богородица след тържествена литургия в църквата се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за починалите близки.
Света Богородица се почита като покровителка на майчинството и на жените, като пазителка на семейното огнище. На този ден правят родови срещи, свързани с жертвоприношение - курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с порфорен орнамент, варено жито, царевица и тиква. Ядат се диня и грозде.

Имен ден празнуват кръстените с имената Мария, Марийка, Мара, Марин, Мариян, Марияна, Мариана, Мариан, Маша, Мариета, Мариела, Марио, Преслав и Преслава.






Източник: balkanec.bg