Евелина Павлова е родена в гр. Своге. Завършила е маркетинг и мениджмънт в УННС. Радио и телевизионен водещ, програмен директор на радиата Mila Gold, Star FM, Radio FM+. Водеща на “Аз обичам България” и “Женени от пръв поглед”, създател и управител на единственото в България радио, посветено на децата - Radio Family.

В толкова ли отчужден свят живеем, че хората се нуждаят от драматургично събитие като “Женени от пръв поглед”, че да се свържат един с друг?
Предполагам. Много мислех, след като започна предаването, за това докъде трябва да са стигнали в отчаянието си хората, че да търсят половинка с помощта на консултант? Но се оказа, че това нито са отчаяни хора, нито са отчуждени. Дори си дадох сметка, че да търсиш половинката си в интернет е по- екстравагантно, отколкото някой професионалист да те консултира.
Според мен генералният проблем е, че хората не успяват да отворят сърцата си и да общуват пълноценно. И още по-лошо, когато нещо се обърка, когато стане трудно, търсим нова половинка. Наскоро срещнах една жена на улицата, която вече даде заявка за участие в евентуален нов сезон. Каза, че не се притеснява от това да не познава мъжа си пред олтара, защото наскоро е разбрала, че не познава собствения си съпруг... след 20 години брак.
Преди малко изрекохте една ерес, свързана с интернет - “намирането на партньор там е по-екстравагантно”. Давате ли си сметка, че току-що накърнихте поколението, което дори за тоалетната пита чрез фейсбук?
Ха! В момента сме свидетели на първото поколение, което от раждането си израства в изцяло дигитална среда. Не знам те по какъв начин ще общуват, когато станат големи. Със сигурност все повече и повече интернет ще бъде част от общуването.
Това увредена комуникация ли е?
След време може да открием, че мобилните телефони ни разболяват, но днес не можем да си представим живота без тях, нали?!
Това е естествената ни среда. Кой знае какво ще стане след епохата на социалните мрежи? Може би днешните деца ще разказват с носталгия за времената на фейсбук. Днес влюбването става с “лайк”, а разлюбването става с изтриване на профила ти от приятелската листа. За тях това е нещо съвсем обичайно.
В началото проекта “Женени от пръв поглед” ми изглеждаше забавно шоу. Казах на моята приятелка, че това е много смешен формат. Когато обаче тя гледа първия епизод, ми се обади на другия ден и ми каза: “Защо казваш, че това предаване е смешно. Мен много ме натъжи. Видях едни много симпатични, добри хора, които не са си намерили половинката, и много се чудя защо на трийсет и няколко години ти нямаш човек до себе си и си самотен.”
Това не са провалени и отчаяни хора. Те са самотни, защото не са успели да намерят човек, с когото да споделят живота си.
Какво казват специалистите? Защо се случват тези провали?
Специалистите казват нещо много интересно. Когато човек търси половинката си, той вече има формиран модел в главата си. Слага някаква рамка и търси човека от рамката. Примерно - трябва да изглежда така, да има чувство за хумор, да е интелигентен. Ако човекът насреща не пасва, изобщо не се и замисляме дали би бил подходящ за нас. Не си даваме сметка, че когато търсим хора по свой образ и подобие, ние не си даваме шанс да бъдем изненадани, нито обогатени в една връзка, да бъдем провокирани и да научим нещо повече за другите, а и за себе си.
Как гледате на българския стереотип, който звучи горе-долу така: той трябва да има чувство за хумор, да не пие много и “да ме уважава”, а тя - “да готви като мама” и “да носи на бой”?
Ужас! Това ли са стереотипите?
Ако се зачетем в полицейската сводка и в архивите на бракоразводните дела - да.
Най-много се впечатлявам от изискването “да има чувство за хумор”. Все си мисля, че истината е по-различна, но със стереотипи се живее по-устойчиво - да.
Каква е разликата между “Женени от пръв поглед” и “Аз обичам България”?
Не мога да сравнявам двете предавания. Освен това “Аз обичам България” не трябва да се приема като шоу в наши дни. България и любовта към нея са нещо повече.
Вие имате една прекрасна идея - да помогнете на българите в чужбина да съхранят българския език за поколенията след тях. Разкажете малко повече.
Идеята се роди преди няколко години, когато с колеги и приятели създадохме един уникален за България проект - уеб базирано радио за деца (на адрес http://www. radiofamily. bg/). Там гласът на децата наистина се чува. Те създават, ние само помагаме. Излъчваме детски песни, приказки, образователни програми, ранно езиково обучение.
Това, за което ме питате, е рубриката “Родна реч” специално за българските деца в чужбина - над 200 000. Идеята дойде на 21 февруари, когато е денят на майчиния език. По правило медиите правят кампании, за да направят впечатление. Е, оказа се, че можем да направим много повече от това - създаваме една общност от българчета, които живеят къде ли не по света със своите родители. Получихме много обаждания, много молби да продължим. Ако в България е патриотизъм да си купиш знамето от електронен магазин, то там патриотизмът е това да научиш децата си на родния им език.
Една майка ми написа: “Българският език се полага на моето дете по рождение - това е патриотизъм.”
Как ще развиете тази идея?
Започнахме да записваме приказки, които се четат от професионални актьори и от деца. Искаме повечето приказки да са в стихотворна форм. Излъчваме много български песни. Езикът освен граматика е и мелодия и чрез мелодията много по-лесно се усвоява. Държим и на обратната връзка, защото българите в чужбина най-добре знаят от какво имат нужда.
Защо го правите?
Аз обичам България (смее се).


Източник: в-к Труд