Никога в живота си не съм и помислял, че някога ще бъда на Тодоров ден в...село Зимевица. За тези, които не знаят, Зимевица е на десетина километра западно от Своге, в полите на Понор, Западна Стара планина. Историческите му забележителности се броят на пръсти, но за местните хора те са гордост. Казват, че църквата им „Св.Тодор Тирон” е въздигната веднага след падането на страната ни под турско робство, а основите й били още от римско време. Край селото има останки от стар Римски път, крепостни стени и водопровод. За еколозите районът е с изключително важно значение за опазването на пасища и ливади с висока природна стойност, приютили ценни диви обитатели, сред които са 140 различни видове птици. Едни от тях са емблематичният царски орел, ловен сокол и ливаден дърдавец. За да разкаже за работата с местните фермери, които се грижат за ливадите и пасищата и така опазват природата за да се поддържа екоравновесието, Българското дружество за защита на птиците организира в съботния ден пътуване до Зимевица.Хем да се порадваме на организираната за осми път кушия под патронажа на монголския посланник у нас Н.п. Лхамсурен Дугержав, както и да гостуваме на един от местните фермери, подпомаган по програмата за българо-швейцарското сътрудничество.

До Зимевица може да се стигне по пътя за Петроханския проход, като се отбива за Искрец или през Искърското дефиле. Откъдето и да се мине, пътят е много живописен и поразително прилича на швейцарско приключение, като изключим дупките по пътя и изоставените къщи. Нависоко, където от векове е кацнало селото, ни посреща як снеговалеж, който сипе гъста бяла пелена. На табела пише:”Към кушията”. Водачът на групата казва, че Зимевица има славата на място с най-добрите кушии в страната. Преди осем години е възроден празникът, известен още и като „Конски Великден”. Според легендата Св.Тодор отива на бял кон при Господ, за да измоли идването на лятото. Пред автобусчето, по тесния път бавно пъплят няколко коли, водени от каруцар, който не бърза за никъде. Скоро се показва широка поляна с палатки, паркирали коли и развяващи се знамена на България, Монголия и Европейския съюз. Гърми народна музика, цвърчат кебапчета и кюфтета, лее се червено вино и бира. Своя шатра е направило и Българското дружество за защита на птиците. Повече от 10 години то работи в района на Понор и Централен Балкан с местните общности и с фермерите, като ги подпомага да развиват природосъобразно земеделие и животновъдство.Както и да кандидастват за финасиране по европейски и други фондове.

Основната цел е да се развива местната икономика, туризъм и опазване на биоразнообразието. От миналата година дружеството, заедно с още 10 български и международни партньори реализира проектът „За Балкана и хората”, финансиран по Българо-швейцарската програма за сътрудничество.Та именно тези фермери, на които дружеството бе подало ръка, бяха изложили за дегустация невероятно на вкус прясно краве и овче сирене, приготвено от истинско мляко, кашкавал, мармалади от диви плодове, мед и домашно приготвени баници, за които човек само може да мечтае в големия град. И всеки един от посетителите на кушията можа да опита вкусотиите и да каже добра дума за хората, които ги бяха приготвили. Екопродуктите опитаха и монголският посланник у нас, както и двама негови колеги, които предствляват страната им в Египет и Турция.

Скоро дойде време и за кушията. В спорът за първото, второто и третото място на стартовата линия застанаха ни повече, ни по-малко...трима ездачи. И както повелява старата традиция,макар и само трима те бяха захранени с хляб и сол, а конете им - със захар. И аха, кога да се развее зеленото знаме за стартта, към ездачите изведнъж се присламчи и един подпийнал мераклия за слава, яхнал своята кобила. После се даде знак, конете потеглиха в луд бяг, последният мераклия падна на десетия метър и само след двадесетина секунди стана ясен и победителят от тазгодишната кушия. Както се казва,шоу да става. Двама младоци с две магарета с имена „Мария” и „Иван Костов” също яко се бориха за първото място. При старта Мария взе че потегли в обратната посока и така Иван Костов успя да стане победител. И както е на състезание, монголският посланник връчи купа и медал на първенеца Иван Григоров с кон „Вихър”. Среброто остана за Славчо Митров с кон „Мими”, а бронзът за Росен Димитров с кон „Гергана”. След това победителите гордо позираха за снимки. Медали имаше и за двамата ездачи на магаретата. И въпреки шепата участници, празник се получи, защото кюфтетата бяха изядени, виното изпито, а хорото - изиграно. По-късно местни хора споделиха, че имало и алтернативна кушия, където се събрали недоволни състезатели, бойкотира проявата. Били ядосани нещо на властта, но както винаги се случва в живота, това си е за тяхна сметка.

След тази „шеметна” кушия, на която местни жители и гости станахме свидетели, гостувахме във фермата на Стоян и Лидия Стоянови от Зимевица. Стоян е животновъд и в червата, както се казва в приказката. Преди демокрацията е гледал до 40 овце, а след нея избрал животновъдството за основно препитание. Сега в обора му има 100 овце от няколко породи. Кошарата пък е пълно и агнета. Обработва 200 декара ниви и коси сено от 300 декара. Само той си знае как години наред е събирал пари, за да си купи техника.Старите машини сега стоят като паметници и някой ден може би ще отидат за старо желязо.Стоян и Лидия ни посрещат в приземния етаж на къщата им, която след броени месеци ще се превърне в мини мандра. С безвъзмездно дарени швейцарски пари Стоян скоро ще закупи така необходимата му хладилна вана, за да отговори мандрата на евроизискванията и да му позволи да продава директно на пазара произведеното мляко и сирене. Жена му Лидия ни черпи с домашно овче кисело мляко и сирене. Слага на масата и пъстърма и суджук и те домашно приготвени. Колегите казват, че всичко това е много вкусно и хубаво, но без да си дават сметка за невероятния къртовски труд, който от сутрин до вечер полагат тези отрудени хора, попрехвърлили петдесет и петте години. На сбогуване им стиснах загрубелите от работа ръце в знак на благодарност. Навън снегът продължаваше да вали, след като цяла зима се кри някъде из северните ширини. А този Тодоров ден в Зимевица,на който случайно се озовах, ще ми остане спомен за цял живот!


Източник: в. Земя