Мотивиран и целеустремен – това е Филип Зуберски, журналист и преподавател по компютърни науки в ППМГ „Акад. проф. д-р Асен Златаров”. Той е роден на 4.10.1987г. в Бяла Слатина. Като малък тренира футбол, а след това любовта му към спорта преминава в спортната журналистика. След 12-13 години в тази сфера решава да постави ново начало и става учител. В следващите редове ви представяме вдъхновяващата история на една всестранно различна личност – Филип Зуберски.

- Как решихте да се занимавате с журналистика? Интересно ли беше и какво Ви даде професията?
- Откакто се помня съм се занимавал основно с две неща – със спорт и с компютри. Страстта към журналистиката винаги съм я имал, защото от малък се редях на опашка за вестници с по-големите. Отивах на училище с два-три вестника, а през уикенда бях сред първите на реповете да си взема всички спортни вестници с някой друг ежедневник. По това време другата ми страст беше футболът, тъй като тренирах в школата на „Чавдар“ в Бяла Слатина, градът, в който съм роден. Минах през всички възрастови групи и стигнах до мъжкия тим. Тогава реших, че искам да се занимавам със спортна журналистика и нещата бързо ми се получиха. Близък мой приятел по това време беше кореспондент към „Меридиан мач“ и заради многото ангажименти, които имаше, ме помоли да поема щафетата. И така започна всичко, което продължи 12-13 години. Беше ми безкрайно интересно, защото обиколих стадионите в България и се срещах с хора, които преди това бях виждал само по телевизията. Правех интервюта с идолите ми и бях отново близо до играта, която винаги ще ми бъде на сърце. Журналистиката ми даде много! Създадох контакти и приятелства, които са ми ценни и до ден днешен.
- Кой е моментът от журналистическата Ви кариера, който ще запомните?
- Моментите са много! На първо място работата със CNN по заснемането на техен материал за боксовата ни легенда Серафим Тодоров, след като лично се свързаха с мен и ме помолиха да работим заедно по тяхното видео. Няма да забравя и финала в Шампионската лига преди вече две години между „Ливърпул“ и „Тотнъм“ в Испания. Това беше последното голямо събитие, което отразявах на живо. В това число бих добавил мачовете на любимия ми отбор „Левски“, както и срещите на националния отбор по футбол. Зрителите виждат основно само това, което се случва на терена през 90-те минути, но аз бях зад кулисите. Това беше безценно! Разбира се, няма да забравя емоциите с колегите и приятелите от журналистическата професия по време на работа или командировки. Тези моменти са изключително важни за мен.

Филип Зуберски и колегите му от TV7 и CNN
- Ако може да промените нещо в българската журналистика, какво би било то?
- Труден въпрос, на който не мога да отговоря лесно. Със сигурност заплащането е сред основните неща, които трябва да бъдат променени. В журналистическата професия няма и сигурност, тъй като винаги има човек, с когото трябва да се съобразяваш. Това е публична тайна и нещо, което никога няма да приема за нормално. Заради тези неща аз, а и много талантливи журналисти просто напуснаха професията и решиха да се занимават с нещо друго. Не искам обаче да мисля за лошите неща, защото обичам да се съсредоточавам само върху положителните емоции. Винаги ще обичам и уважавам журналистическата професия – тя е като непослушно дете, което прави пакости, ядосваш му се, но в крайна сметка го обичаш повече от всичко.
- А как се насочихте към учителството?
- Първите пъти, когато ми задаваха този въпрос, отговарях, че се насочих към учителската професия сравнително скоро, докато следвах в Университета по библиотекознание и информационни технологии. Обаче намерих първото си удостоверение за работа с компютър, което е от 1999 г. Тогава съм бил на почти навършени 12 години. Спомням си и часовете в училище – аз всъщност нямах работно място, защото помагах на учителите. Аз поемах едната колона от ученици в кабинета, на които да показвам какво трябва да направят, а учителите – другата. В тийнейджърските години спях пред компютъра, като в повечето случаи си лягах в 2:00 след полунощ и ставах в 6:00 часа. И то не само заради игри. Където и да работех след като завърших средното си образование, винаги ме ползваха за техник и поддръжка на компютрите, въпреки че имаше такива на договор. Така че вече мога да отговоря - постепенно се насочих към учителската професия и то много преди самият аз да го осъзная.

Филип Зуберски и неговият клас
- Журналист или учител?
- Човек.
- Какви са предизвикателствата пред един млад учител като Вас?
- В момента предизвикателствата са свързани с дистанционното обучение. Най-голямото от тях е да съумеем да се справим със ситуацията и да предадем нужните знания на учениците, въпреки ситуацията. Аз, а и съм сигурен, че за почти всички колеги е така, нямам вече почти никакво свободно време. Ученици ми звънят и пишат 24/7, а аз преподавам на 15 паралелки и сами може да си представите за какво става въпрос. Дори в повечето случаи ме търсят ученици, на които не преподавам. Аз обаче не мога да откажа помощ на никого.
- Какво бихте променили в образователната система и училищната среда?
- На този въпрос най-точен отговор би дал колега с повече опит. Нещото, което никога няма да ми харесва на мен, без значение професията, е бумащината.
- Споделете коя е вашата тайна съставка за по-щастлив и успешен живот?
- Позитивно мислене, добро отношение към всички, книги и умението да се радващ на малките неща.
- Ако имате избор да се реализирате в още някоя сфера - коя би била тя?
- Изцяло съм съсредоточен върху учителската професия. По отношението на учениците към мен и резултатите им разбирам, че се справям добре. Това е важно за мен, защото съм доста самокритичен. Иначе винаги съм обичал да пиша, така че кой знае...