Понеделник, 20 Май 2024, 14:17

Художникът Денислав Тодоров: мечтая за изложбена зала в Костинброд

21 Март 2023, 09:47
(2) (0)
Костинброд - Новини
Прочетена: 981 0


Специално за читателите на Balkanec.bg костинбродският талантлив художник Денислав Тодоров даде интервю, което публикуваме в две части.

- Кой е Денислав Тодоров?

Роден съм на 23 декември 1974 г., тоест няколко месеца след като Костинброд е станал град. Може да се каже, че съм един от първите граждани на нашия град.

Първата ми самостоятелна изложба беше в салона на банка „Биохим” по покана на директорката г-жа Лили Георгиева, за което ѝ благодаря.

Участвал съм в много изложби в град София, мои картини са включени в каталози, издадени в Япония, Гърция и Германия, както и в някои от международни биеналета и триеналета по графика. Над 300 мои картини са притежание в колекции на няколко компании и частни лица в България, така и в частни колекции в Гърция, Северна Ирландия, Испания, Германия, Латвия, Холандия, Швеция, Финландия, Италия, Япония, Русия и САЩ. Но най-много изложби съм правил тук, в този салон на читалище „Иван Вазов”. Благодаря на кмета на Костинброд г-н Трайко Младенов за предоставената възможност моята изложба да бъде включена в програмата за честването на 45-годишнина на гр. Костинброд.
Моето желание е по-скоро да има изложбена зала в Костинброд, в която да има честа експозиция на картини не само от мен, а и от други художници.
Рисувам, откакто се помня. Художникът Емил Найденов забеляза, че имам потенциал в рисуването и в шести клас почнах да посещавам негови частни уроци, където участваха и други деца. Той обясни, че децата обичат да рисуват свободно, но после идва момент, в който ще трябва да овладяват правилата на изкуството, което в началото доста ще ги затрудни и може да намразят рисуването, но с времето ще стават все по-добри и отново ще им се възвръща желанието да творят, но с по-голяма сила, със съзнанието, че рисуват все по-добре. Това се случи с мен. Трябваше да се науча да рисувам точно формите и линиите на предметите в натура, както и фигурална композиция. След седми клас бях приет в Националната гимназия за изящни изкуства „Илия Петров”, гр. София. За това съм благодарен за помощта на Емил Найденов, който беше един от най-добрите художници в нашия роден град Костинброд. След успешното завършване на художествената гимназия с отличие бях приет в Националната художествена академия за изящни изкуства, гр. София, в специалност „Графика”. Завърших магистратура с отличие. По-късно в Нов български университет завърших магистратура по графичен дизайн, с който също се занимавам понастоящем, макар и от време на време, редом с рисуването и приемането на поръчки за картини.

- Какво ти дава изкуството?

Изкуството ми дава възможност да изразявам душата и светоусещането си. Нямаше да съзнавам как виждам нещата, освен в думи, но не съм писател, макар да обичам да пиша от време на време по нещо, но не е същото, както с рисуването. Забелязвам в себе си, че обръщам по-голямо внимание на всичко, което ме заобикаля – пейзажите, небето, животните, лицата на хората и израженията им, в които се четат различни съдби. Обръщам внимание на цветовете, нюансите, формите, контурите и светлосянката в предметите – одушевени и неодушевени. Как им се отразява външната среда, дневната и нощната светлина, в каква атмосфера се намират. Както и техните взаимодействия и взаимоотношения. Дори и чрез творенето или в процеса на създаването на творби долавям в себе си промяна и как се развивам в едно или друго направление, но все така в своя собствен стил и творчески индивидуален път.

- Каква е рецептата на добрия творец и какво те вдъхновява? 

Не знам дали има рецепта, защото предпоставките за пораждането на добър творец в един индивид са най-различни. Може да се правят само обобщения. На първо място, дали в едно дете има вродено художествено виждане, което е комбинация от множество фактори – външни и вътрешни, предполагащи го да развива нагласа и наклонност към творчеството и как го изразява чрез своите изразни средства, налични материали и инструменти. Разбира се, това откритие да бъдеш творец зависи и от подкрепата на средата, в която се намираш. Човек трудно сам може да стане творец, ако няма оценка и насърчение от опитно око. Аз рисувах като дете, откакто се помня и родителите ми ми купуваха български и руски детски книжки с илюстрации, които бяха на високо художествено ниво и силно ме впечатляваха. Те са ми дали основата на художественото виждане към света и как да рисувам със стремеж да ставам все по-добър в тази област.

- Какви са трудностите и предизвикателствата пред теб като човек и творец?

Първо идва желанието, което е спонтанно и в съчетание с вродения талант, както и от подкрепата на близките в тясното обкръжение и извън него – някой опитен човек – познат или приятел, или роднина, свързан с изкуството, ако в семейството няма такъв с подобна професия. Но само желанието и вроденият талант не са достатъчни, разбира се. Трябва и овладяване на правилата на рисуването, което се постига само чрез редовни и почти непрекъснати упражнения. Но и не може само да се съобразяваш с правилата на рисуването, защото те ограничават по един или друг начин, ако не съумяваш да влагаш в рисуването редом с тях и чувство! Чувство, виждане, желание и индивидуално интерпретиране на нещата. Спонтанното рисуване без съобразяване с овладените правила може да вкарва във възторг рисуващият, но няма да поражда същото в очите на тези, които разбират и ценят изкуството – това е сферата за децата и любителите, които трябва да бъдат внимателно насърчавани и насочвани в правилна и градивна насока. Приятно е откритието да можеш да рисуваш, завладян от магията на цветовете, линиите, формите и комбинирането им за създаване на нов свят на картон или платно, но постепенно в съзнанието ти се оформя отговорност към себе си как да се развиваш, с нови критерии и изисквания към себе си, без да се задоволяваш да стоиш все на едно ниво. Обаче и стриктното, сухо придържане към правилата и техниката на рисуването също не извиква приятна емоция и възхищение – това е работата на добрия изпълнител, който не влага чувство и настроение, не създава живот в картините, колкото и да са изпипани. По-трудният път именно е този, в който чрез практика и търпение да постигнеш съчетание между желанието да рисуваш, да влагаш чувство и да се съобразяваш с правилата и основите на рисуването. Трябва да се дават премерени похвали (те са необходими за насърчение и влизат в обективната оценка), обективно да се насочва вниманието към силните страни в творчеството и развитието на творящия. Постоянното строго отношение и обучение към рисуващия, както и неговата собствена самовзискателност (ако е в лошо съчетание с чувство за малоценност и неспособност за правилна преценка в своите възможности и потенциал) в процес на развитие, което, ако е прекалено, става потискащо, може да намали желанието в него да твори и да го изплаши, да се отдръпне от рисуването. Има и самотно рисуване, в което не срещаш никаква оценка, не получаваш отношение или отклик, което предначертава неясен, изпълнен с несигурности път, или просто отказ от възможностите за развитие в творчеството или от самото него. Освен това и липсата или недостатъчността на материалните средства или база може да пресече желанието или възможността за рисуванe, ако художникът решава да се препитава с нещо друго, което му носи редовни доходи.
Ето през какви трудности, с периоди на липса на желание и вдъхновение или силни моменти на творчески подем, съм преминавал.
Има художници, които решават да рисуват, въпреки че срещат трудности в това да се препитават. Или трябва да получават финансова подкрепа от някой друг, или да имат някакви доходи от друг източник, за да имат покрив над главата си, храна, вода и ток, като ведно с това да могат да продават картини и от тях припечелват от време на време. Но това са малцина художници, повечето трябва да имат умения или квалификации в още една-две области на живота, за да получават заплата и отделят по-малко време за рисуването, без да се отказват от него.
С това не свършват трудностите. Къде е мястото на изкуството в пирамидата на потребностите и оцеляването на физическа, психическа и духовна основа? Когато се построяват първите църкви или манастири, или дворци, преди векове, тогава изниква нужда от самото изкуство, което да ги възвеличава или декорира. След това идва Ренесансът. Това е най-големият цъфтеж на изкуството в историята на човечеството, някога случвало се на планетата Земя. После са се появили различни и нови търсения, течения в изкуството и са се раздробили на всякакви възможни експериментални възможности и изразявания. Навлезли сме в дигиталната ера и изкуството все още има влияние, все така даже е необходимо, сплетено с технологичните открития и постижения. В нашата държава сме се свили на изключително прагматични и достижими жанрове, недонасящи особена слава и богатство сред множеството художници като разноцветни искрици на необятния океан по света, като рисуване на портрет, натюрморт, пейзаж в картини с по-малки размери, за да се продават по-лесно, макар и пак тромаво. Големи картини, рисувани с плам и въодушевление, се оставят на съхранение след една или друга изложба в склад, като биват продавани през дълги интервали от време, но не всичките. Тук-там проблясва вътрешен или външен стенопис в съответствие с изискванията на вътрешния или външния дизайн. Нямам понятие как се развиват нещата с картините по света, в какви размери ги продават, говоря само за нашата страна, в която съм отраснал и живея.

Очаквайте продължение на интервюто с Денислав Тодоров


Източник: balkanec.bg

Коментари (0)

Няма добавени коментари

Добави коментар:

Назад

Последвайте ни във Facebook

Обяви

виж всички
виж всички

Анкета » коментари (5)

Ще има ли предсрочни избори отново?

Анкета » коментари (5)

Ще има ли предсрочни избори отново?

отговори
Да. Категорично! (258)
70% Complete
Не. Само се пазарят за порциите във властта. (140)
70% Complete
Не знам и не ме интересува. (52)
70% Complete
Поредната политическа глупост. (71)
70% Complete