Илиян Пищиков е сред най-големите таланти в баскетбола в момента. 19-годишният играч на Балкан, който е роден в Ботевград, дебютира за родния си клуб преди да е навършил 16 г. Пищиков беше поредният гост в подкаста "БЛИЦ Live", където вдигна и завесата на личния си живот.

Илиян говори по тема, която никога досега не е засягана в интервютата, които е давал. Юношеският ни национал за първи път разкрива, че не познава баща си, който е син на легендарния треньор по лека атлетика Илиян Пищиков. Никога не е виждал и известния си дядо...

"Целта на Балкан винаги е да сме шампион. Хората очакват много от нас. Надявам се да се развивам по-добре и по-добре, подобрявайки личните си качества, които ми куцат", коментира Илиян Пищиков.

Той коментира и как от фен на Балкан се превръща във водещ състезател на отбора от родния си град.

"Дебютирах при мъжете още преди да навърша 16 години. Бившият ни треньор Йовица Арсич ми даде шанс. Бях много притеснен преди влизането в игра. Съотборниците ме бъзикаха. Дори един от големите ме дръпна и ми извика "ставай", и аз станах, мислейки, че наистина ще влизам в игра, но се оказа, че се е шегувал. По-късно, когато се появих на полето, пробих и тръгнах да завършвам на коша, но изпуснах. Бях много разочарован".

Той загърбва училището заради баскетбола, учителите много са му се карали.

"Вече съм студент, уча две висши", коментира Пищиков.

Дядо ми е бил баскетболист - Петър Симеонов, той ме запали. Миналата година почина. Той ми даваше най-много кураж. Играех и правех всичко, за да му се харесам".

Попитан дали има общо с легендарния треньор по лека атлетика Илиян Пищиков, чиято фамилия носи, талантът обясни:

"Не е съвпадение на имената. Той ми е дядо, но с него нямаме никакъв контакт. Нито с него, нито с баща ми. Никога не съм ги виждал. Те не са в Ботевград, от Враца са. Още от раждането ми нито го помня този човек, нито съм имал контакт с него. Той не ме е потърсил, аз не съм го търсил. Не искам и да променям тези неща. Зная, че дядо ми е Илиян Пищиков и е много добър треньор, но не го познавам.

Никога не съм искал да търся баща ми. Вече 19 години той нищо не ми е дал. Не мисля, че трябва да го търся. Аз имам човек до мен, който ме е отгледал, и го приемам като баща. Дачо се казва, той ми е баща. Вече 15 години е с майка ми, присъствах и на сватбата им. Обичам го колкото мама. Той си ми е баща".

Бившият футболист и сега треньор Любомир Божанков му е сред най-близките.

Получавал ли е предложения от грандовете ЦСКА и Левски?

"В България не съм мислил да играя на друго място, защото тук съм си у дома. Балкан ми е много на сърце. Като малък като съм гледал мачовете между Балкан и Левски, просто не съм си представял, че бих заиграл за "сините".

"Обичам разходките в планината. Харесвам екстремните спортове, имам АТВ. Като малък имах и кросов мотор. Ако не бях станал баскетболист, сигурно щях да бъда в моторните спортове. Карам от малък, но още нямам шофьорска книжка. Скоро ще я изкарам".

"Имам приятелка, от седем месеца сме заедно. Тя много ме подкрепя. Ботевградчанка е. Идва на всеки мач. Дори с нашите дойдоха в Лисабон при гостуването ни на Спортинг и бяха в залата.

"Следя и футбола, от малък съм цесекар. Посещавал съм дербита ЦСКА - Левски.

Източник: sportal.bg