Интересна история пазят баирите около Софийското с. Брезе, близо до Искрец, откъдето са корените на Иван Славков. В нея има беглец-жандармерист, надхитрял 20 години ДС, свещеник, който става негов спасител и укривател, една вярна съпруга и дядото на Батето – легендарния поп Иван Славков от с. Искрец. Плюс накрая един брак, който вади мнозина от затвора.
Девети септември 1944 г. обръща всичко в обществото диаметрално, а един началник от Софийската жандармерия – Кирил Станишев, се превръща в осъден военнопрестъпник.  Макар че вече не се знае конкретната му присъда от Народния съд, за Станишев е известно, че е бил в Трънско, Радомирско и Кюстендилско в т. нар. Ловни роти – военни подразделения, които са преследвали партизани по време на Втората световна война.
Станишев се скрива при тъста си – поп Иван Славков от с. Искрец, баща на скромната учителка Вера. Самият поп Иван бил от най-големите забележителности на Искрец. Започнал дори градеж на величествен храм, умалено копие на Св. Неделя.
Друго дете на поп Иван и брат на Вера Станишева е Борис Славков, баща на бъдещия олимпийски деец.
Понеже укритието на жандармериста при тъста изглежда доста плитко, се взима решение той да бъде настанен в планинското с. Брезе. Там живее баджанакът на беглеца – поп Георги, който пък води другата сестра на Борис Славков – Цветанка.
Самият поп Георги бил от Панагюрище и когато например дъщеря му се омъжва за кмет и комунистически функционер (самата тя е била партиен секретар) не по неговия вкус и без благословия, отчето слага на къщата си черен череп и кръстосани кости.
Вера Станишева успешно имитира скръб и самота и цели 20 г. посещава сестрата, зетя и съответно мъжа си в укритието му. През това време вътре се раждат и растат дечурлига, старите остаряват, а полицаят си е все там. Попската къща била известна с грамадния си надпис „НЕ ВЛИЗАЙ, ИМА ЗЛО КУЧЕ, КОЕТО Е ОТВЪРЗАНО. ВИКАЙ ОТДАЛЕЧЕ И СИЛНО”. Това пише в книгата си за с. Брезе Георги Станков – зоотехник и краевед.
Станишев така се сраснал с легендата си, че си пуснал брада и носел расо, та отдалеч да го бъркат с попа, докато излизал и се грижел за кошерите му, разхвърляни из Балкана.
„Пътувал съм с учителката в автобуса от Искрец за Брезе, тя винаги носеше обемист багаж. Тогава това не ми е правило никакво впечатление”, пише Станков по адрес на „вдовицата” Вера, която успешно поддържа легендата почти четвърт век.
Някъде десетина години след Девети в ДС се получава сигнал за беглеца в попската къща. Провежда се операция, но явно скривалището му е на ниво и не го намират. След цели 20 г. живот под прикритие през 1964 г. той е обкръжен и заловен. Това става на 50-ия ден от смъртта на поп Георги. Според една легенда при бълнуването си преди смъртта отчето неволно издава скривалището.
Преди това от ДС често прекъсвали телефоните и тока, за да симулират повреди и да наблюдават съмнителната къща.
Накрая милиционери от различни служби заграждат дома и с пистолет, опрян в гърба на попския син, го предупреждават, че няма да пожалят нито него, нито децата му, ако не ги вкара.
Кирил Станишев ги посреща спокойно с думите: „Добре дошли. Чакам ви цели 20 дълги години. Ще ви почерпя по чашка хубава попска ракия и попски мед”, пише изследователят Георги Станков.
Той е закопчан и откаран в следствения арест в София. Имал цял арсенал оръжие и даже гранати.
В автобиографията си Иван Славков споменава вкратце за случая. Той казва, че въпросният му чичо - Кирил Станишев, "е клал партизани, както турците някога са клали в Родопите". Славков потвърждава, че преди да отиде в Брезе полицаят, е търсил укритие и при баща му, а накрая е бил екзекутиран от народната власт.
Светкавично са издадени присъди за укривателите на Станишев – синът на поп Георги - Йордан и майка му – попадията и леля на Иван Славков, получават по 7 години. Данчо е изпратен в урановите мини в Бухово, а престарялата Цветанка – в Сливен. 
Учителката Вера Станишева не е осъдена, защото се приема, че имала законно основание да помага на съпруга си. Интернирана е да преподава в Родопите.
Изхвърлени от работа са дори Елена и Асен Захариеви – споменатите дъщеря и зет, за които попът навремето не давал да се женят и провесил черепа на къщата.
През 1968 г. овдовелият наскоро Иван Славков – внук на поп Иван и братовчед на политзатворника Данчо от Брезе, се жени за Людмила Живкова. Малко след това Йордан и попадия Цветанка са освободени, дъщерята на попа и мъжът й са възстановени на по-хубави служби. Историята завършва с нелепа трагедия -  тъкмо освободен, Данчо умира на зъболекарския стол в Своге при вадене на зъб.
„Почти комшийски познавах всички. С пълно право мога да кажа – бяха прекрасни, скромни и земни хора”, пише в книгата си „Село Брезе, Софийско” Георги Станков.


Източник: clubz.bg