Някои хора казват, че един живот не стига, за да сбъднеш всичките си мечти. Е, това ни мотивира още повече да откриваме хората, които въпреки трудностите и предизвикателствата, с постоянство и усърдна работа успяват да се доберат до бленуваните от тях цели и да стъпят на върха на успеха. Това е историята на един трудолюбив човек, родом от прекрасното ни малко градче Ботевград, който вече над 1 година има честта да работи за един от отборите, оставил трайна следа в българския футбол - "Славия" (София). В следващите редове ще Ви запознаем отблизо с личността на Виктор Раковски, към момента физиотерапевт в най-стария столичен клуб.  Пред наш репортер, младият специалист разкри подробности за пътя на неговото израстване и емоциите, които му носи неговата професия. 

-        Здравей, Виктор, намираме те съвсем скоро след триумфа на „Славия“ над „Ботев“ (Пловдив), с което и мечтата за Европа вече е сбъдната. Какви са емоциите след този подвиг?

-        Здравейте на Вас и на всички Ваши читатели. Да, наистина това е мач, който никога няма да забравя, защото беше с огромен залог. Мечтата ни на всички нас е сбъдната и ще участваме в квалификациите на „Лига Европа", момчетата го заслужават. Трудно ми е да Ви опиша какви емоции изпитвам, чувството е невероятно, а удовлетворението е огромно. Това е една награда за цялата работа, която положиха абсолютно всички в този клуб!

-        Имаше ли пиршества и как отпразнувахте с отбора 3-ото място и шанса да играете във втория по сила европейски клубен турнир „Лига Европа“?

-        Честно казано пиршествата бяха отменени, защото повечето от нас жадуваха да се приберат при своите семейства, тъй като почивката ни е ограничена. Но непосредствено след последния съдийски сигнал феновете ни чакаха извън стадиона и всички те страшно много се радваха и пееха песни. Видях щастието в очите им, тези хора живеят с хубавите и лошите мигове на отбора.

-        Какво е чувството да работиш за най-стария столичен клуб в България?

-        За мен е привилегия и чест да работя в най-стария столичен клуб, защото все пак това е отбор с доста успехи и традиции.

-        Имаш ли любим момент, който никога няма да забравиш като част от щаба на „Славия“?

-        Баражът с „Ботев“ (Пловдив) мога да го определя като един от най-запомнящите се мачове, има и други, но това беше кулминационният момент през сезона.

-        Ти си роден в Ботевград и доста време бе част от отбора на „Балкан 1929“, как се стигна до преминаването ти в „Славия“ ?

-        Да, преди преминаването ми в „Славия“ работих в „Балкан 1929“, от там започна моята кариера като кинезитерапевт във футбола. Ръководствата на двата отбора са в добри взаимотношения и съм благодарен на Иван Редовски, че ме препоръча и така станах част от отбора на „Славия“.

-        Кои са най-големите предизвикателства, които срещна при новото си приключение с „бялата лавина“ ?

-        Преминаването в нов отбор е трудно, защото отиваш при хора, които не познаваш и те не те познават също. Но аз се определям като доста упорит човек и трудно прекланям глава пред препятствията, които ми поставя животът. Свикнах бързо с момчетата и в момента си върша работата с лекотa и най-важното, обожавам това, което правя.

-        Има ли хора в клуба, които ти помагат и от които се учиш?

-        „Славия“ е отбор, в който колективът е на едно много високо ниво, помагаме си един на друг и за това жънем успехи. Човекът, от който се уча всеки ден е лекарят на отборa - д-р Любен Ангелов, един от най-добрите специалисти в България в сферата на ортопедията и травматологията.

-        Доколкото сме запознати, отскоро в „Славия“ като физиотерапевт работи и Иван Златев, с който бяхте заедно в „Балкан 1929“. Разбирате ли се?

-        Да, доста добре сте осведомени явно (смее се). С Иван сме в много добри взаимоотношения, познаваме  се от години, радвам се, че и той е част от нашето семейство.

-        Сподели ни малко и за работата си в „Балкан 1929“, има ли нещо, което ще запомниш от престоя си при „зелените“?

-         Разбира се, това беше стартът в моето професионално развитие и до ден днешен следя представянето им, все пак това е отборът на моето сърце. 

-        От къде се ражда любовта ти към спорта и как реши да се занимаваш точно с кинезитерапия?

-        Откакто се помня спортувам, просто моят живот е свързан с това. Радвам се, че и в момента спортът е неизменна част от моя живот и чрез него си изкарвам хляба. Единственото нещо, за което кандидатствах след 12-и клас беше специалността "Кинезитерапия", не исках да се занимавам с нищо друго и си представях как един ден ще работя в някой отбор и ето, че човек когато иска нещо много и преследва мечтите си, те се сбъдват рано или късно! В този ред на мисли се обръщам към младите и ги призовавам да не спират да преследват своите мечти и да се трудят упорито, защото няма невъзнаграден труд!

-        Какво обичаш да правиш в свободното си време?

-        Обичам да прекарвам свободното си време с приятели или със семейството си, за мен не е толкова важно къде си или какво правиш, а с кого си.

-        Имаш ли други любими спортове освен футбола?

-        Да, в ученическите си години тренирах баскетбол в местния отбор. Това е другият ми любим спорт. Е, не станах баскетболист, но с огромен интерес гледам и играя любителски, до ден днешен.

-        Как виждаш мечтаното бъдеще за теб в професионален и личен план?

-        Засега в професионален план се чувствам много добре, просто попаднах на точното място, щастлив съм в отбора, в който работя, а за в бъдеще никой нищо не знае какво ще се случи. В личен план си пожелавам да бъда жив и здрав на първо място, както аз така и моето семейство и приятели и да срещна любовта на живота си.

-        Има ли нещо, което би желал да споделиш с нашите читатели?

-        На тях  им желая същото - да бъдат живи и здрави, много щастливи и позитивни, нещо изключително важно в тежките времена, които настъпиха.

Снимки: Личен архив и Sportal.bg