Регионален Етнографски музей – Пловдив представя изложбата „Песента на дървото“ в Исторически музей Етрополе.

Тя ще бъде официално открита на 19 септември 2024 г. в 17:00 ч.

Тази изложба разказва за народните музикални инструменти (гайда, гъдулка, тамбура, зурна и др.) и такива, използвани в новия следосвобожденски град (цигулка, виола, цитра, мандолина и др.). В края на ХІХ в. в градския живот се появяват кеменджиите – цигански оркестри с цигулка, кларнет, зурна, тамбура и тъпан.

В новозаселените градски махали, отначало, хорото е в съпровод на гайда и кавал, а по-късно – на кларнет и цигулка. На места гайдата се запазва по неделните и празничните веселия с хорá по мегданите и по селските сватби и забави до средата на ХХ век.
Народната традиция, ориенталското влияние, модерните европейски инструменти и наследството на църковното пеене създават пъстро многообразие в българската музика. Още в поробена България се заражда градско общество с нови музикални вкусове, привнесени от Западна Европа. Така в крайдунавските градове към средата на ХІХ в. се появява цигулката. Европейската музика навлиза в страната по различни пътища: чрез емигрантите, чрез протестантските мисии и техните хармониуми, чрез българи, живеещи и учещи в чужбина.

След Освобождението в България се завръщат професионално подготвени музиканти, а заедно с тях работят и майстори на музикални инструменти. И ако по-рядко се появяват големи инструменти като пиано и хармониум, то флейтата, акордеонът и китарата сравнително бързо се разпространяват в градовете. Често се изпълняват популярни откъси от опери и оперети, маршове и преработки на народни песни.

Каква е „песента“ на дървото? Старите българи казват: „От всяко дърво свирка не става“. За да оживее един музикален инструмент трябва да се подбере подходящото дърво – явор, ясен, акация, орех, зарзала, дрян и др. Те са устойчиви и жилави, а звукът им предпазва от зли сили.

В изложбата са включени и музикални инструменти, „разказващи“ личните истории на реално живяли „герои“ от делника на българина.

Магията на българската гайда, гъдулка и кавал, съчетана с изяществото на класическите инструменти, пресъздава духа на следосвобожденска България.



Източник: balkanec.bg