Музикално блаженство за ушните ни миди за пореден път оганизираха от BGTSC. Така може да се определи концерта на Мистър Geoff Tate и триото SONS OF SOUNDS.
Тримата немски братя Beselt от SONS OF SOUNDS ни подгряха качествено с както те си определят стила прогресивен хеви-рок. Забелязахме и чухме Айрън мейдън-ски хъс в тичането по сцената, красиви интра, сякаш взети назаем от Styx, Foreigner или Supertramp и мелодични рифове. След играта с публиката и провикването “Как сте София? Спасибо България” усетихме приятелското им и добро отношение за финал. Пауза, леко посгъстяване в публиката и на сцената са Geoff Tate, истинският оригинален вокал на американските прогресив/хеви легенди Queensrÿche и неговата банда. На тазгодишното турне изпълняват хитове от най-ранният и според някой най-истинския период на Queensryche, също така и една изненада подарък – великолепн кавър на Welcome To The Machine” на Pink Floyd. Парчетата бяха радост за ухото на всеки олдскуул фен, а такива в публиката имаше много. Също така имаше и носталгични спомени по осемдесетте. С присъщата си артистичност (според някой доста досадна), Geoff Tate ни почна с Empire. Концерта протече като един своебразен “The best” – „Desert Dance“, „I Am I“, “Sacred Ground”. Самият Jeoff Tate излезе на “Thin Line” със саксофон и ни унесе с неочакваните от нас негови способности. Време е за три истински класики от 1988 г.: едноименната „Operation: Mindcrime“ от колосалния, великолепния и според някой най-великият прогресив/хеви албум издаван някога. Лично на мен ми се стори малко олекотена днешната версия в сравнение с оригиналния запис, но при турне, преминаващо под слогана „ Big Rock Show Hits“ е разбираемо. На „Breaking the Silence“ барабаниста показа завидна майсторска способност. Вокалите на мелодичната красота „I Don't Believe in Love“ наполовина ги отнесе публиката. Роботите ни атакуват, проблясват котенца на сцената, стийм пънк маски, време е за завръщане в миналото - „Screaming in Digital“ от вече далечната 1986 г., което веднага премина в хитовата "Walk in the Shadows" от същата година. След бурните овации и одобрение на публиката Geoff Tate ни сподели: „Моят дом е на сцената и моят план е да пътувам навсякъде“. На красивата балада „Silent Lucidity“ видяхме отново на сцената, но този път с цигулки, двама от братята Beselt от подгряващата банда SONS OF SOUNDS. След кратко представяне на момчетата, дойде и очакваната „Welcome to the Machine“, на групата, оказала колосално влияние Queensryche и в частност на Jeoff Tate, бащиците на прогресив рока Pink Floyd. Финала беше закован с най-доброто за вечерта, според мен „Queen of the Reich“. Записаната още през 1982 година хеви/пауър/спийд класика е очакван бис от всички. Това е началото, старта на историята на Queensryche и радостта ни е огромна. Личи си, че старите осемдесетарски тракове повече се ядват на публиката. Задължителните пожелания за лека вечер и за нови срещи, след което всички се разотиват доволни.

Източник: balkanec.bg