Сряда, 27 Ноември 2024, 02:32

Къде в България е погребан Змей Горянин?

Своге - Новини
Прочетена: 1368 0

Практически непозната на съвременния български читател е историята на Змей Горянин. Кой е той, с какво се занимава и къде прекарва последните си дни?

Змей Горянин e български писател и преводач, е роден на 11 януари 1905 година в гр. Русе с рождено име Светозар (Светлозар) Акендиев Димитров. Автор е на над 50 книги.

Автор е на разкази, повести, романи и пиеси най-често с историческа тематика. По-голяма част от произведенията му пресъздават българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“.

Превежда от руски и френски.

Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които особено място заемат „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. Освен страстта към писането той има и друга страст – филателията. Заедно с Елин Пелин взимат най-близко участие в списването и редактирането на списание „Българска марка“. Любимо занимание му е и резбарството.

През 1944–1945 г. е обвинен от Народния съд във „великобългарски шовинизъм“, поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Книгите му попадат в списък на фашистката литература и са иззети от библиотеките.

Когато излиза от затвора, Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран, но той отказва. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25 август 1958 година.

Последните години от живота си прекарва в манастира Седемте престола до свогенското село Осеновлаг. Умира при неизяснени обстоятелства. Погребан е в двора на манастира, до гроба на приятеля си игумен и езотерик Христофор Клопов, с когото са имали богата езотерична библиотека.

Източник: balkanec.bg