Това е историята на семейство от Ботевград, които условно ще наречем Николови. Те открито разказват своята „одисея”, и по точно „Как се отпуска ипотечен кредит от банката „Х” - клон Ботевград?”.
 
Всичко започва през септември 2014г, когато семейството взима решение да изтегли ипотечен кредит. Парите са им нужни за лечението на член от семейството, както и за потребителски нужди – да рефинансират наличните си кредити от други банки и да обединят задълженията си. За целта се налага да ипотекират апартамента си – жилище, което за тях има и сантиментална стойност. Те са дългогодишни клиенти на горепосочената банка, затова и този път не променят избора си, а избират да ползват услугите на същата.
Първоначално остават очаровани от вниманието и обслужването в офиса в Ботевград, и по-конкретно от отношението на мениджъра на банковия клон. Семейство Николови попълват всички необходими документи, като представят и тези, които се издават от общината и съда, за да бъдат изрядни по отношение изискванията на банката.

Ходене по мъките
 
И тук всъщност се заформя завръзката в тяхната история. Оказва се, че са необходими по-подробни документи от същите институции, при което семейството набавя и тях. Дотук добре. В следващия си ход мениджърът предлага на клиентите си лично да направи оглед на жилището и да снима апартамента. Като аргумент изтъква фактът, че Комисията по оценяване има много ангажименти и ще ги забави с отпускането на кредита, а при нейния вариант ще стане „по-бързо”.
Речено – сторено. Извършено е посещение на жилището, снимките са направени и от тук започва чакането…
 
Междувременно, семейството представя цялата допълнителна документация, удостоверения (за които не получават входящи номера?!), както и всичките им задължения с имената на банките и банковите сметки. През цялото време лично посещават банковия клон в Ботевград и следят за развитието на нещата. Очакват нужното обаждане за оценка и указания за допълнителни документи. Въпреки че след представянето на Удостоверение по чл. 87 кредитът трябваше да бъде отпуснат до 2 дни, той остава мираж.
 
Съпругът и съпругата нямат задължения (като кредитоискатели), а синът им има глоба за отписването, на която по давност е необходимо време. Инспекторът обаче ги уверява, че съществува практика сумата да се приспадне към кредита или Удостоверението да се приеме в същия му вид. И цялата политика на банката е с цел запазване на клиентите.
 
И така, на 9 декември семейството за пореден път посещава банковия клон, при което получава нова, съвсем различна информация от досегашната – докато задълженията на сина им не се изчистят, кредит няма да бъде отпуснат. Принуждават се да платят глобата на своето дете, въпреки че по давност тя е отпаднала.
Принуждават се да ипотекират къщата, в която живеят, за да покрият всичките си задължения към други институции, а ипотеката на къщата е в драстично по-малък размер.
В същото време представят платежно нареждане, за да не чакат тромавата бюрокрация до издаване на ново Удостоверение, но и това не се случва. И все пак, за всичко се изисква време, търпение и здрави нерви…
 
И ето вече 2015 година дойде. Семейството за трети път подава искания за Удостоверение по чл. 87, където е посочено, че „лицето (синът им) няма задължения”. И пак удря на камък, защото е необходимо да представи всички необходими Удостоверения за отстъпка по кредитите и че няма просрочия. Тази информация Николови също получават в последния момент. Въпреки това, постъпват както им е заръчано: документи, договори, удостоверения, пак документи и т.н и т.н.

Странната съдба на документите

Парадоксалното в случая е, че въпреки редовно представяните документи от страна на семейството, в един момент се оказва, че някои от тях липсват – въпросният мениджър на банката „неволно” ги губи или просто „забравя” да ги задвижи в срок, преди тяхната давност да изтече. Затова потърпевшите Николови се принуждаваха отново и отново да давят такива.
А мениджъра предложи лично да снима жилището, за да стане „по-бързо”?!?
А отпуснат кредит все още няма…
 
Ако трябва да направим извод на казаното дотук, през цялото време семейство Николови получава информацията „на час по лъжичка”, т.н. не получи навременна информация за необходимата документация, която трябваше да представи наведнъж – а точно това бе необходимо, за да се разгледа изцяло кредита.
 
Отчаянието, загубата на доверието, изпънатите докрай неври, пропиляно време – всички тези фактори вече бяха налице.
Разочарованието на семейството достига своята кулминация в момента, когато то търси логично обяснение от мениджъра, но реакцията на банковото лице е изненадваща и крайно непрофесионална – „И вие не сте цвете за мирисане. Като не Ви изнася, си потърсете друга банка”.
Това отношение към иначе „скъпите” клиенти на банката адекватно и любезно ли е, и то от страна на едно от главните действащи лица, който трябва да е пример за останалите работещи в клона?
Семейството търси отговор на въпроса защо мениджъра сам подава информация за жилището, вместо лицензирана Комисията по оценяването!? Не е ли еднолично това негово решение? Как Николови да бъдат сигурни, че реално всичко е снимано и отразено? Пример за това е фактът, че досега не са видели такава оценка, не им се казва каква приблизително ще бъде месечната вноска, както и факта, че първоначално оценката трябваше да бъде 85 % от стойността на жилището, а се оказа, че ще бъде 75 %?
След това получават изненадващ мейл от мениджъра, че парите по ипотеката на апартамента не им стигат.
 
На 5 февруари 2015г. потърпевшото и вече отчаяно семейство изпраща жалба до Председателя на надзорния съвет на банката и до Председателя на УС. В писмото си Николови описват детайлно тяхната „одисея”, като поставят директни въпроси към горепоставените лица относно некоректността на мениджъра в ботевградския клон.
Писмото, което получават потърпевшите, обаче не е съобразено с 30-дневния срок за отговор, определен от Комисията за защита на потребителите, а семейството получава отговор на 9 март. Съдържанието на писмото обаче е крайно неудовлетворително за Николови, като не засяга техните основни питания.
 
Няколко дни по-късно – на 14 март, ощетените клиенти изпращат втора жалба, този път до Централата на банката в София. Тук те настояват за отговор на питанията, свързани с извършените нарушения от страна на мениджъра в Ботевград и за проточването на кредита. И двете жалби спазват морална етика и се придържат към добрия тон.
 
След изпитаното разочарование, семейството иска да продължи процедурата по кредита, като директно изпраща документацията в София, но от там получават отказ с довода, че това трябва да се извърши в местния клон.
 
И така, тази история продължава вече десети месец. Време, през което са хвърлени много нерви, търпение, изчакване, безсънни нощи. Чакане, което не само че не е удовлетворено, но е в разрез в всички норми и изисквания.
 
Сигналът по гореописаната история е подаден до двата интернет портала balkanec.bg и botevgrad.com, които успоредно проследиха случая.
Двете медии потърсиха за коментар главното действащо лице – мениджърът на банковия клон в Ботевград. Лицето уточни, че е добре запознато с фактите, но категорично отказа да даде официално становище с довода, че няма това право.
 
На 11 юни balkanec.bg и botevgrad.com изпратиха писмо до директора на дирекция „Комуникация и координация” към въпросната банка. Отправихме запитвания за извършените явни нарушения от страна на банковия служител в Ботевград и какъв всъщност е срокът за отпускане на ипотечен кредит. До този момент обаче отговор на двете редакционни пощи - няма.
 
След всичко казано дотук, всеки може да направи своя персонален извод. Ощетеното семейство има сериозни намерения да потърси своите права по съдебен път за нанесени имуществени и морални вреди. Дали тази „одисея” е ирония на съдбата, извиване на ръце, политика на банката… преценете сами. Николови от своя страна обявиха, че на нито един клиент на банка не пожелават подобна развръзка.

Източник: balkanec.bg