Случи се това, което отдавна чакахме. Пристигнаха братята Кавалера, основателите на Sepultura – едно от най-големите имена в световния метъл, за да свирят старата Sepultura. Мечта на хиляди наши сънародници, израснали през 80-те и 90-те години под суровите звуци на бразилската легенда. Концертът се превърна в едно събиране на поколенията – от невръстни деца с родителите си, тийнейджъри, та до представители на старата школа, въртяла Sepultura по магнетофоните. И всичко това благодарение на Blue Hills Events. Но нека да започнем отначало…
София, 15 юли, част от Горещниците. Жега, но под сенките в Борисовата градина не се усеща толкова. В клуб „Маймунарника“ ситуацията е още по-приятна – има и разхлаждащи и доста освежаващи напитки.
Концертът в столицата e част от турнето на Cavalera, което е под надслов “Third World Trilogy”. Култовите братя Макс и Игор, основали преди четири десетилетия легендата Sepultura, бяха подгряни от две родни банди – AttaXic и батковците им O.H. Провикване „Айдееееее, Толбухин“ и в жегата се появяват младите надежди AttaXic. Зверски набивки, модерни елементи, опит за уол ъф дет съвместно с адската смес от груув и стоунър метъл. Все още повече публика има извън огражденията на клуб „Маймунарника“, отколкото пред сцената.
В 20:15 ч. се чува мощното: „Здравей, „Маймунарика“, ние сме O.H.“ и виждаме да излизат вече натрупалите доста години опит екстремисти, които обаче отдавна не бяха свирили заедно. Топло приети, те донажежиха и без това горещото време с „Прекалих“, като на сцената излиза и гост-вокала Калин Велчев. С двама вокали е доста по-брутално: много енергия, скачане, мош. Видяхме и доста по-успешен опит за уал ъф дет.
Идва и дългочаканият момент в юлската жега, която ще бъде прогонена от адска и гробна хладина. На сцената вече са братята Кавалера. Това е половината Sepultura и най-вече - по-важната половина от Sepultura. От двете страни на сета с барабани на по-малкия Игор имаше разположени екрани, на които неспирно се прожектираха зловещи кадри, картини, гробища, кръстове, демони, огньове, бездни и логото на бандата. Сетлистът им е изграден основно от класики от първото EP и първите два студийни албума на Sepultura, които братята презаписаха през 2023 и 2024 г., плюс няколко изненади.
Кланицата е започната с краткото интро „The Curse“, слято с „Bestial Devastation“. Мелето пред сцената става жестоко и кърваво. Както Макс се провиква: „Ориджинъл бразилиън блек метъъъъъъълллллл“ и заковават прото-зверилника „Necromancer“. Тук някъде всички в публиката усещаме, че това е групата, която всеки от нас искаше да види преди около 35 години – освен като звучене, така и като визия - железата, патрондашите, веригите, шиповете.
От колоните прозвучава величественото „O Fortuna“ на Карл Орф от „Кармина Бурана“ и на екраните се появява черна надписана жалейка - спомен за непрежалимата майка Ваня Кавалера на двамата братя, починала преди малко повече от година. Жената, която има важно място в историята на Sepultura, защото вярва, съветва и подкрепя двете тогава малки метълчета още от първите им музикални стъпки. В ранните години на групата шие и сглобява кожените сценични патрондаши, в които слага батерии, вместо муниции. Точно „O Fortuna” (отваряме скоба за символиката, за която ще стане дума и по-долу - „O Fortuna“ е средновековна латинска поема и е оплакване за Фортуна, неумолимата съдба, която управлява както боговете, така и хората в римската и гръцката митологии. Тази вечер братята Cavalera управляват всичко живо от сцената в „Маймунарника“), дава началото на тоталната касапница “Morbid Visions”. Следват зверски писъци и e време за чиста агресия - „Mayhem“. На концерти вече ходим все по-подготвени и знаем какво да очакваме, но все пак е хубаво, когато има и елемент на изненада – чуваме зверската “Crucifixion”, която не присъстваше в публикуваните предварително списъци с песни.
В един момент Макс помoли да се загасят всички сценични прожектори и всеки един от публиката да си извади телефона или запалката, за да се пресъздадат свещите от погребален обред на “Funeral Rites” и заигравка с Black Sabbath. Звукът на всяко едно чудовище от осемдесетте е покъртителен – всеки удар на Игор се чува перфектно и отчетливо, пилежите на основната китара на Травис Стоун (Pig Destroyer) и Макс са като излезли от пъкъла, а басът на Игор Амадеус Кавалера (син на Макс) помита всичко като зверско нашествие.
Трябва да уточним една разлика във вида на Макс Кавалера, спрямо предишните му идвания: тя е, че е махнал растите, еманация на неометъла и модерното звучене, като докарва все повече вида на този, който всички помним от класическите времена на Sepultura. Искате ли класически олдскуул метъл??? Получавате го! Триумф на старата школа!
Хубаво е, когато всичко се прави с мисъл – така подредени парчетата от сетлиста логично водят до ескалация на настроението. Всички неистово припяват (или крещят) „Escape To The Void”, а ситуацията в публиката наподобява дерби от Латинска Америка със запалена футболна факла и движещи се тела навсякъде. След композициите от „трилогията“ ставаме съучастници в подготвените „китки“ – пренасяме се в 90-те години с Refuse/Resist, Propaganda, Territory (и ако пак търсим символика – пропагандата води до War For Territory – актуална тема и в наши дни).
В един момент става нещо странно на сцената. Игор буквално изскочи иззад барабаните си. Видимо бесен се запъти през сцената към някой от публиката. С ярост си хвърли палката към фен, позволил си да упражни насилие над жена. Това идва да покаже, че музикантите, макар и от световна величина, все пак са хора и са съпричастни на това, което се случва непосредствено пред тях. Макс обясни, че такива неща не трябва да се случват и въпреки емоциите, бързо се организираха, за да ни отведат към края на тази паметна вечер.
Интересно е, че тук-там в интернет срещу песните, които свирят Cavalera, стои надпис „Sepultura cover”. Важното е, че никой не се обърка, че това е кавър банда… А говорейки за кавър – чуваме безмилостната Black Magic, създадена от Slayer, но звучаща много яко и от Hypocrisy, която ни навява на мисълта, че тази вечер изживяхме една истинска магия. Магия на носталгията, магията на спомена за миналите младежки години, магията на енергията от живото изпълнение, споделено с приятели и познати, с някои от които не си се виждал от години.
В 22:45 Cavalera развяха българските знамена, снимаха се и всичко свърши, а публиката се надяваше на още. И да, още ще има, в лицето на следващите музикални събития, които са ни подготвили от Blue Hills Events.
Източник: balkanec.bg
Една велика песен да имаш и да не изсвириш си е гавра.
...сещате се за коя говоря.
Да не говорим за дед ембрионик селс?