Тази тъжна приказка се случва на много места в страната и тепърва ще започва да се разказва.
Защото пострадалите не са никак малко, но изпищялите още са малцина.
"Приказката" всъщност е с европейски произход, защото изискванията са по еврорегламент, но пак е побългарена по начин, който отново да улесни институциите и държавата и да изтормози хората.
Всичко тръгва от заповед Д-46-408 от 18 ноември 2014 г.на министъра на земеделието.
Тя се отнася до одобрен слой "Постоянно затревени площи" (ПЗП), част от Системата за идентификация на земеделските парцели - създаден чрез използване на актуални към 2014 г. данни за начин на трайно ползване на имотите от картата на възстановената собственост.
По този повод жителите на трите села Заселе, Зимевица и Заноге, община Своге научават, че почти всичките им ниви са влезли в този слой.
Възмутени, пишат жалба до Областна дирекция "Земеделие" - Софийска област, до минстъра на земеделието Десислава Танева и до в."Български фермер".
Селата са без достъп до интернет, рядко на някое място се включват и мобилните оператори, и за съществуването на заповедта местните хора научават месец по-късно т.е.чак тогава е разлепено съобщението в селото, отнасящо се до съдържанието на заповедта и сроковете за подаване на възражения. По тази причина една част са реагирали и са подали възраженията си в срок, други са закъсняли.
Възражение от над 140 жители обаче има и то вече е достатъчен повод за тревога, защото и до днес никоя инстанция не е отговорила на хората от трите села
В него се казва, че собствениците на възстановените в реални граници имоти, които винаги са ги обработвали за препитание като ниви днес са останали без тях и няма къде да засеят жито и царевица ръж за фураж или да засадят два картофа.
Голяма част от обработваните от тях до вчера ниви, при процедурата за възстановяване на земята след 1990-а са им върнати, но записани като затревени площи - ливади. Това към онзи момент за тях не е имало значение, тъй като никой не е имал представа, че с този статут един ден ще бъде забранено да се обработват.
По-късно, през 2008 г. от тук минава и Натура 2000. И при включване на землищата им в нейната мрежа е дошла втората вълна, която днес ги покосява. Но пак към онзи момент тя почти нищо не е означавала за тях. Тогава "пак никой не ни информира, че ще ни бъде забранено да ги обработваме", казват жителите днес и така не са подавали поне молби за смяна на статута на земята.
Обяснили са в жалбата си, че когато по-късно разбрали и поискали среща с г-н Александър Атанасов от дирекцията за развитие на селски райони в МЗХ - проектант и експерт по НАТУРА, през януари 2011 г. той ги уверил, че няма да бъдат обезпокоявани или наказвани, при условие, че не разорават други имоти със статут на ливади...
Т.е. чиновниците са докроили казуса, както го разбират в момента. А потърпевшите днес вече са силно обезпокоени от значението, което оказва заповедта за увеличаване на слоя ПЗП върху оцеляването им.
И без това селата са обезлюдени и малцина отглеждат животни. Без ниви, свършва поминъкът им.
Възразяват срещу автоматичното включване на всичките им земи в слой "Постоянно затревени площи" - за него субсидия може да има, ама място за културите, с които се прехранват няма.. Настояват да им бъде дадена възможност поне да обжалват
Но досега нито Областна дирекция "Земеделие", нито МЗХ са сметнали за необходимо да им отговорят. Кога и кой поне ще разгледа жалбата им.
В заповедта на агроминистър Десислава Танева от 18.11.2014 г. изрично е написано в точка VII, че възоснова на получените в областните дирекции по земеделие възражения, отдел "Идентификация на земеделските парцели" в Главна дирекция "Земеделие и регионална политика" трябва да извърши необходимите проверки с оглед включването или невключването на определени имоти в слоя...
Над Церово досега за проверки никой не е предупредил.
В точка VIII е казано, че "в случаи на установени цялостно или частично включване или невключване на имот в слой ПЗП поради административна грешка или новонастъпили обстоятелства и данни, отделът може и да коригира слоя.
Над Церово нито отговор имат на възраженията, нито за корекции някой нещо им е написал.
За корекция нищо никой не говори, а хората това искат
Защото сега в законния срок за кандидатстване по кампания 2015 за директни плащания през май, някои земеделски производители от трите села вече са правили опит да очертаят земята си като обработваема нива, и са изхвърлени от системата на допустимия слой. Чиновниците дори ги заплашвали, че ако нарушат целостта на ливадите, ще бъдат санкционирани от разплащателната агенция.
А между другото, преди заповедта на агроминистъра от ноември 2014 за ПЗП, в местните ниви тук наесен са засяли пшеница и ечемик и сега се опасяват, че тази година при проверките от разплащателната агенция, вече ги очаква глоба, която си идва на общо основание.
Посетихме с.Зимевица неотдавна, когато високо горе снегът още белееше.
Един от жалващите се, Миле Милев, ни показа възражението си - в него е описал, че неговите 15 малки разпокъсани ниви, всичките до една са включени в новия специализиран слой. Нищо не е останало извън него, за да го засее. И съселяните му са горе-долу така...
Олга Петрова е посочила, че възразява за довчерашните си 6 ниви, ползвани са столетие от наследодателите й като обработваема земя - но те днес вече са в затревения слой и не може да бъдат обработвани.
И още стотици подобни жалби могат да бъдат цитирани. "Български фермер" разполага със списък от 143.
Високо в Зимевица ни посрещат разбунтували се безпомощни хора, които твърдят, че този път няма да се помирят.
Имам 35 животни, крава с юница, сега няма къде да слога нито царевица, нито картофи, ръж и овес, казва кметският наместник на селото Стефанка Колева.
Вадейки какви ли не документи от архивите от едно време, тя твърди, че при връщането на земята, имотите им са възстановени като ниви, както са внесени, но през 1995 г. са правени нови скици отгоре върху нивите и някой си е писал там "ливади". Възмутена е от мълчанието и пренебрежението на софийската областна дирекция по земеделие.
Миле Милев заявява: "направо ни отрязаха главата" с този затревен слой, само тук-там из селото останаха нивички и всичко друго е ливада, дето не можеш да я пипаш...
Дойчо Гогов е един от най-потърпевшите. Пита ядосан, накъде върви аграрната политика, след като акулите с ливадите искат да хапнат рибките, а такива като него да останат ратаи.
Според него и съселяните му фирми от други селища очертават ливади в техните землища и получават субсидии. А те остават без прехрана...Плаче и псува, защото отглежда 40 овце, 70 агнета, крави и телета, а сега все едно са оставени на гладна диета. На коя нива ще сее фураж, за да ги храни?. Това направо е подигравка...
Така тревогите на Заселе, Зимевица, Заноге повдигат валидния за цялата държава проблем с ПЗП. Засега той е приказка с лош край.

КАЗУСЪТ ЧАКА РЕШЕНИЕ
Трите села над Церово не смятат да се отказват да се борят за оцеляването си. Знаят, че новият слой ПЗП може и трябва да бъде коригиран. Казват, че бунтът им срещу слоя не може да спре, ако ще и в Брюксел да пишат.
Прочели са, че други държави, като Полша и Чехия например, са направили именно в сегашната Обща селскостопанска политика райониране на пасищните си площи и не са оставили население без ниви и прехрана. Сигурни са, че трябва да може да стане и при тях.
Накрая с ирония казват, че и върху най-голямата селска нива на с.Зимевица - емблематичната "Милкина нива", днес изведнъж се е настанила ливада...
"Български фермер" ще продължава да търси отговор на проблема от областната земеделска служба и МЗХ.
Засега от там разбрахме, че потърпевшите ще получат отговор на възражението си, а казусите им ще бъдат решавани един по един, когато очертават обработваемите си земи в ИСАК...Т.е. излиза, че ще бъде решавано какви са имотите им /нива или ливада/ по начиан на възстановяване, а не по начина на трайно ползване, което не ги удовлетворява...Освен ако МЗХ не реши друго... Защото пак от администрацията зависи.

СПОРЕД ПРАВИЛАТА:
Слой "ПЗП" е създаден съгласно разпоредбата на чл.16 д от наредба 105, предвиждаща той да бъде изграден чрез използване на площи с минимален размер 0,1 ха, които са с начин на трайно ползване по цифровата ортофотокарта - пасища, мери или ливади, попадащи във физически блокове, включващи постоянни пасища и заявявани в тях за подпомагане като постоянни пасища поне през една от последните 5 г.


Източник: Диана Ванчева, в. "Български фермер"