Родена е през 1970г. в гр. Сливница. С хандбал се занимава от 1982г., когато започва да тренира в родния си град при треньора Станимир Кирилов. Зъвършила е спортното училище в Ловеч, като преминава през всички формации на „Осъм“ и „Младост“ Ловеч, от момичета до жени „А“ РХГ група. От 1989г. се занимава с треньорска дейност в ХК „Сливнишки герой“ . През 2004г. завършва НСА „Васил Левски“ със специалност „Хандбал“ и „Учител по ФВС“.

– Целият ви живот още от ранна детска възраст е свързан с хандбала. Кой ви насочи към този спорт?
С хандбал се занимавам от 12 годишна. За този спорт ме "запали" г-н Станимир Кирилов, тогавашен специализант от ВИФ "Г. Димитров". Така започнах като състезателка на тогавашното ДФС "Сливнишки герой".

– Играла сте в А група с отбора на „Младост” Ловеч. Какво помните от този период?
След завършването ми на 6 клас бях приета в ССУ "Ас. Драганов" град Ловеч. От 7 до 12 клас бях състезател на ХК „Осъм” и ХК „Младост” в гр. Ловеч. Там играх за всички възрасти, включително и в "А" Републиканска хандбална група. Имам шампионски титли с подрастващите възрасти /14г., 16г., 19г./ С жените съм бронзова медалистка и носител на Купата на България. На практика осъзнатия ми младежки живот премина в изграждане, завладяване за любимата игра именно в Ловеч.

– Кой е най-големия ви успех в дългогодишната ви треньорска практика?
През 1989г. се прибрах в родния си град Сливница, след като поради две сериозни травми се наложи да прекратя състезателната си дейност. И от 1989г. започнах работа като треньор в ДФС "Сливнишки герой". В началото, като треньор по лека атлетика, а през 1990 година станах треньор по хандбал. От тогава до сега с изключение на 2 години по майчинство съм треньор в родния си град. Иначе с различни възрасти имам доста постижения, както на клубно, така и национално ниво.

- Какви са предизвикателствата пред един треньор на хандбален клуб от малък град?
Предизвикателството в малкия град е много голямо. Изграждането на пирамидата от най-малки до жени изисква доста години труд. Ако това не е постижение !? Извървях пътя от една асфалтирана площадка и 2 гумени топки до влизане в спортна зала с всички възрасти и отбор в "А" РХГ за жени. Направих от любимата игра основен спорт след футбола в града.

- Как виждате бъдещето на хандбала в Сливница?
Бъдещето е в младостта. Имам възможност да "запленя" и още млади момичета, които са мои възпитанички да продължават и да доразвиват спорта хандбал в Сливница.

– Има ли талантливи хандбалистки в Сливница ?
В града има много талантливи деца. В момента имаме национални състезателки при 16 годишните и 19 годишните девойки и жени.

– Какво е настроението в града към хандбала?
Смятам, че отношението към хандбала в града е положително. Усещаме го в напълването на спортната зала на наши мачове и турнири. Все пак ние сме единствения спорт в града, който играе в елитната "А" група.

– Какво е за вас Сливница?
За мен Сливница е родното ми място в което съм родена, състезавала съм се, живея и работя /учител по физическо възпитание/, тренирам и представям града си на национално и международно ниво. Работя това което мога и желая. Може би съм един от малкото хора, който работи това което е учил. Това е предизвикателство което и задължава винаги да съм на висота! Спортът е най-голямата реклама. Много хора вече се съобразяват със състезателките по хандбал от град Сливница.

Интервюто проведе: Ангел Лазаров