Мачът с Левски идва навреме за нас, казва наставникът на Лукойл Академик
От началото на тази година Марин Докузовски се завърна начело на Лукойл Академик за втори път. През миналия сезон той спечели Купата на България и титлата на страната, като и в двата финала съперник бе Левски. Този сезон първата цел пред тима ще бъде класиране за Топ 16 в Еврокъп, турнир започващ само след седмица. След два дни обаче следва дербито на родното първенство срещу Левски, а BGbasket.com говори с македонския специалист именно за този мач, за това има ли промяна в българския баскетбол от предишния му престой тук, за Еврокъп, за Евролигата и разбира се за успеха му с националния отбор на Македония миналото лято, когато той стана четвърти в Европа:

Вече минаха два кръга от първенството – как виждате Вашият отбор, навлиза ли той в по-добра форма?
„Мога да кажа, че мачът с Рилски спортист вече беше по-сериозен и в него можеше да се види докъде сме. Мисля, че първото полувреме играхме добре и в нападение и в защита, и общо взето го решихме тогава. Оттук нататък обаче ни чакат много по-трудни двубои, където концентрацията трябва да е 40 минути и не може да се бие само с едно полувреме игра. През второто на мача с Рилски ни падна малко концентрацията, но е ясно, че играчите вече знаят, че ще бият и почват да се отпускат. Известен проблем е това, че в България има такива мачове и е трудно да видиш докъде си с формата, защото отборите в Еврокъп имат трудни мачове в по-силни първенства и повече могат да видят докъде са. Винаги е било по този начин, така че сега няма с какво да се оправдаваме.”

В тази връзка предстои мач с Левски, добре ли е за Вас, че идва точно преди началото на Еврокъп?
„ Мисля, че е много добре за нас, защото ако погледнем реално в първенството има да се играе още много и всичко ще се решава през май месец догодина. Със сигурност ще искаме да победим, това е нормално и го иска всеки треньор, а и Лукойл когато и с който и да играя трябва да бие. Като биеш е нормално, но като паднеш е проблем. Единственият проблем е, че на играчите главите им са повече насочени към Еврокъп, защото това са мачовете, където трябва да сме на 100% и нямаш поправителен изпит. В българското първенство не е така, тъй като дори да се изгуби един мач няма място за притеснение, тъй като има още много до края. За нас в мача с Левски винаги има интрига и е нормално да искаме да бием. Със сигурност и те ще дойдат с такава нагласа, тъй като в този двубой те трябва да дават всичко от себе си и да се опитат да спечелят, тъй като вече толкова години Лукойл е шампион и е нормално за тях да има повече желание. Пак ще го кажа – за нас този мач ще дойде много добре, защото ще можем точно да видим докъде сме готови за Европа, тъй като имаме и някои неща, които трябва да оправим, а такива, от които не съм доволен се оправят трудно.”

Какво очаквате от мача с Левски и какво мислите за съперника този сезон?
„Основното в отбора на Левски е, че повечето играчи са заедно вече доста години. Това е опитен отбор, с много българи и имат само един чужденец, който е много известен, много добър и, който е главната основа на Левски. Мисля, че играта на Левски се върти около Марко Маринович, който е прекалено добър играч, играл и за националния отбор, и той свързва всичко в Левски. Но там са и Чавдар Костов, Николай Върбанов и са много добре сработени. Много е важно за един отбор, като е същият и няма много промени. Тити и Тони Дечев са свършили много добра работа по време на подготовката и мисля, че ще ни е много трудно.”

Преди месец и половина загубихте в контрола от Левски – това може ли да повлияе по някакъв начин и какви поуки си взехте от тази среща?
„Този мач ще повлияе позитивно на Левски, тъй като отборът си повярва, че може да ни бие и ще дойде с такъв хъс. От друга страна и за нас е полезно, защото ако бяхме били мисля, че нашите играчи щяха да си помислят, че ще излязат на терена и мачът едва ли не ще е свършил. Сега обаче разбраха, че няма да бъде така и ще трябва да вложат много усилия. А когато играчите на Лукойл Академик дават 100% от себе си, то трудно някой ще ни бие.”

След няколко години прекъсване се завърнахте отново в България – как виждате нивото на първенството сравнено с предишния Ви престой тук?
„В сравнение с тогава, когато дойдох преди няколко години има голяма разлика. Тогава в България се играеше само бърза атака, вкарваха се много кошове и не се играеше защита. На мен ми беше трудно, когато дойдох да накарам състезателите да играят защита. Сега обаче виждам, че всичко е отишло напред. Също така ме е яд, че България не се класира на Европейското, защото го заслужаваше и това не се случи поради липса на качества у играчите. Мисля, че ако отборът беше в пълен състав то щеше да се класира на 100%. Аз миналата година бях на Европейското в Литва и мисля, че България игра много добре и липсваше малко късмет, за да постигне резултат. Мисля, че се върви напред и отборите играят по-добре за разлика от преди години. Проблем може би идва от финансирането, което създава трудности, но така пък сега има шанс да се даде време на млади състезатели да играят повече.”

При вас има национали като Павел Маринов, Божидар Аврамов и Николай Колев – какво мислите за тяхното развитие и за тях като цяло?
„Божо Аврамов го познавам много отдавна, когато бях първият път тук той започна да играе в Черно море. Мога да кажа, че е в тримата най-талантливи в България и се старая да му давам все повече шансове да играе, а и той си го заслужава с това, което показва. Явно обаче все още може да расте, има неща, които трябва да оправи, но това ще стане с времето. Все пак всеки един когато работи е нормално да бърка, но мисля, че времето работи за него и като натрупа малко повече опит ще стане много добър играч.

Павел Маринов е състезател, който има качества, за които могат да му завиждат много играчи. Физиката му е на много високо ниво, той има качествата да стане много голям играч, но мисля че трябва да гледа големия баскетбол, а не да се задоволява с малките неща. Сега като гледам как се играе в Европа с много желание, хъс и голяма концентрация, мисля, че това липсва тук много на всички играчи на Балканите. Мисля, че нататък времето за атака ще се свали под 24 секунди, ще стане много малко и ще трябва да се играе с много по-голяма концентрация. Мисля, че това липсва на Павел Маринов, че за големият баскетбол трябва да се откажеш от много неща, трябва да мислиш на 100% по цял ден за играта, защото от една страна ти взима, но от друга ти дава. Ще си дойде след това и времето за всичко в живота.

Ники Колев е едно младо момче, което много ми хареса как играеше във Варна. Тук още е малко притеснен от новата обстановка, от това, че Лукойл е голям отбор, но смятам, че има качества. При него проблема е, че по някой път играе на позиция 4, а по някой път и на 5. За 5 е играл повече миналия сезон, но пък е малко по-нисък и повече му отговаря 4, но ще му трябва малко време докато свикне на нея. Иначе и него го помня отпреди и е момче, което има много желание да тренира. Днес всичко е работа, не е както преди. По-рано беше повече на талант и малко работа, а сега всичко е обратното. Вече всичко върви към физика, желание и работа.”

Източник: http://bgbasket.com