Докато има възможност през юни, ще проведем оценяването след 4 и 10 клас

Вече повече от 40 дни училището се случва в извънредни обстоятелства. То е пренесено онлайн за 90% от училищата и учениците в страната и става все по-вероятно по този начин да приключи учебната година. В момента няма единна организация на учебния процес, няма отсъствия в класическия смисъл, оценяването за срока и годината също ще е предизвикателство, вероятно в електронна среда. С просветния министър Красимир Вълчев разговаряме как ситуацията на неопределеност може да намери решение и как децата все пак ще завършат, а някои от тях ще успеят да кандидатстват в гимназия или университет.

– Министър Вълчев, остават около 3 седмици преди да изтече удълженото вече веднъж извънредно положение. Каква е вашата прогноза – ще има ли занятия в клас през май или годината ще приключи онлайн?
– Възможно е срочното и годишното оценяване да се извърши в електронна среда, така както протича обучението в момента, ако мерките за социална изолация бъдат удължени. Що се отнася обаче до външното оценяване и държавните зрелостни изпити, част от тях не може да не ги проведем. Защото изпитите след седми и дванадесети клас са преход към системата съответно на гимназиално и на висше образование. Готови сме с варианти за по-късното им провеждане, когато се прекратят мерките в извънредното положение. Ако ние не проведем държавните зрелостни изпити, които са организационно и технически подготвени, 38 висши училища ще трябва тепърва да подготвят и да провеждат над 300 изпита по различни дисциплини, защото сега при тях оценките от матурите са вход за една или повече специалности. Говорили сме с висшите училища у нас да отложат сроковете за окончателно записване. В рамките в Съвета на министрите на страните членки на Европейския съюз също обсъждаме подобна възможност. Те също отправят такива призиви към висшите си училища. Ситуацията в момента е кризисна във всички страни. Затова тази година най-вероятно окончателното записване на студентите ще е на по-късен етап. Дипломирането ще се забави не само в България, но и в други страни.

– Как стои въпросът с кандидат-гимназистите?
– Ако не проведем Национално външното оценяване след седми клас, голям брой училища ще трябва да организират собствени изпити или да приемат въз основа на оценките от вътрешното оценяване. Това ще бъде много несправедливо към учениците, които имат взискателни учители. Ако се приемат с тези оценки, те няма да поставят децата при равни условия. Що се отнася до четвърти и десети клас – те са вход към следваща степен за малка част от учениците. За четвърти клас – за математическите гимназии, след десети клас – за училите в така наречените обединени училища. За тях е по-лесно да се откажем, но в момента все още не сме в ситуация, която налага да вземем това решение. Ще подходим разумно, няма да ги правим на всяка цена, но и не можем прибързано да се откажем. Докато има възможност през юни, ще ги проведем.

– Разглеждате ли вече сценарий, при който децата не се връщат в училище след 13 май и дори до края на учебната година?
– Разглеждаме всички сценарии, но по-скоро сме предпазливи да говорим, защото всяко говорене е свързано с много условности. Трябва да сме готови да можем своевременно да издадем документи на завършващите дванадесетокласници, които са им необходими за записване в системата на висшето образование, особено за тези, които искат да учат в чужбина.

– Как ще се отрази сегашното положение на следващата учебна година, може ли нейният старт също да бъде отложен?
– Това зависи от ситуацията с пандемията. Надяваме се следващите седмици и месеци тя да затихне и да няма вторична вълна. Иначе там, където обучението в електронна среда е ефективно, не би следвало да има проблем с учебната година. И при присъствено обучение немалък брой ученици формират образователни дефицити и трудно постигат резултатите, заложени в учебните програми. Тоест на учителите им се налага през следващата учебна година да компенсират пропуски от предходни години. От това идва трудността – от учениците, които по принцип са неотговорни към образователния процес, от родителите, които са неангажирани. Това са основната част от децата, които в момента не са включени ефективно в електронно обучение. В тези училища и за тези ученици ще е най-трудно.

– Какви са сигналите от училищата в малките населени места, където учениците са именно от такива семейства без отношение към образованието?
– Проблемът не е толкова по оста град-село, имаме обособени квартали и в големите градове, колкото е в семействата, в които липсва отговорност към образованието. Електронно обучение усили различията. Там, където учениците са отговорни и родителите ангажирани, децата дори учат повече от преди, тъй като това става под наблюдението на родителите. Те участват много активно в образователния процес, особено при по-малките ученици. Класната стая влезе в дома, респективно родителят влезе в класната стая. Това силно повиши ангажираността с ученето. В обратния случай – там, където родителите не са ангажирани, на учителите в момента им е още по-трудно, отколкото в присъствена форма. Полагат много усилия, носят материали по домовете – снимат уроци и домашни. Но не може да се замени пряката връзка с учителя. За една немалка част от тези деца и майчиният език не е български, тоест те са лишени в момента от българска езикова среда. Същото се отнася и за децата в предучилищна възраст, в която е критично важно изграждането на езикови умения. Така че при всички случаи ще има трудности през следващата година. Няма как тази ситуация да не доведе до никакви пропуски. Предизвикателството ще бъде точно тези деца да компенсират дефицитите. Това е най-голямата трудност пред образователната ни система по принцип. Кризата доказа още веднъж, че неравенствата не са толкова в резултат на икономически фактори, колкото на отношението на родители към образованието на децата им.

– Какъв изход виждате?
– Колкото и банално да звучи, рецептата е многочасови, многодневни, многогодишни и целенасочени усилия за работа с децата и родителите им от добре мотивирани и подготвени учители. Плюс ранно обхващане в предучилищна възраст. Обхващането е ключово за когнитивното, социално-емоционалното развитие на децата и най-вече за езиковата им подготвеност. Учителите в начален етап най-добре виждат разликата между тези, които са и не са били обхванати в предучилищни групи и за които майчиният език не е български – те казват, че разликата е огромна.

– От тази есен би следвало четиригодишните да тръгнат на предучилищна, там, където общините ще са готови за това. Но има ли опасност това да не се случи, след като всички срокове в системата са изместват заради кризата с коронавируса?
– При всички случаи ще се вземе разумно решение. Ако не е възможно от тази година, ще се отложи влизането на мярката. В проектозакона и сега има двугодишен отлагателен период по решение на общината. Очакване голяма част от общините с изключение на най-големите, където има недостиг на места, още от първата година да се включат в мярката.

– Всъщност колко претоварена е системата след големия скок към електронно образование?
– Системата и учителите бяха изправени пред изцяло нова и неочаквана ситуация, към която трябваше да преминат за три дни. Тези подготвителни дни и първите дни от обучението в електронна среда бяха свързани с много допълнителна работа – избор и регистрация в електронни платформи на всички, избор и подготовка на ресурси, създаване на електронни групи за комуникация с родителите, създаване на изцяло нова организация на учебния процес. Това с времето би следвало да се нормализира, тъй като тази първоначална работа няма да я има. Училищата подобряват организацията всеки ден. Учениците са натоварени и в присъствена форма. Ако погледнем едно дете, което е включено и целодневна организация, то учи между 10 и 12 часа дневно. Натоварване имаше и по линия на това, че много неща са нови за учителите и учениците, както и че този път те бяха под прякото наблюдение на родителите. Върху родителите също има натоварване, защото голяма част едновременно работят от вкъщи. Освен това те са ангажирани с осигуряване на условия за ефективно учене. Ако при нормалното обучение можеш да оставиш детето си и да го вземеш вечерта, тук през цялото време родителите трябва да съблюдават дали особено по-малките деца са „в час", дали пишат домашните си. Комуникацията учител – родител сега е много по-интензивна. Всичко това няма как да не доведе до известно претоварване. За учениците също имаше сблъсък с новото. Доказано е, че продължителното стоенето пред електронни устройства води до натоварване и нервност.

– Повече от месец върви работа в електронна среда – как я оценявате?
– Като цяло резултатите са много добри, въпреки че имаме неефективно обхванати и необхванати деца. Разбира се, винаги можем да си кажем, че можеше и по-добре да се случи, ако бяхме се подготвили по-добре, ако имахме повече квалификация конкретно за работа с електронни платформи. Но това, което се случи, е че училищата и учителите реагираха изключително бързо, отговорно, професионално, показаха, че на тях може да се разчита. Родителите са ангажираха много, което спомогна за ефективното обучение в електронна среда. Разбира се, че имаше и предпоставки то да се случи, но ключовата роля е на учителите и на родителите. Предпоставките са, че през преходните години много училища започнаха да работят с електронни платформи, ние сме стимулирали достъпа до електронни платформи и до електронни дневници. Немалка част от учителите са посетили квалификации, въпреки че големият обем такива курсове за работа чрез информационни технологии и създаване на електронно съдържание тепърва предстоят по проекта „Образование за утрешния ден". Може да се каже, че системата се мобилизира пределно и капитализира това, което имаше като опит и предпоставки от предходни години.

– Какво от новата ситуация бихте трябва да се превърне в практика през следващата учебна година?
– Иска ми се най-вече да бъде устойчиво доброто и интензивно взаимодействие между учителите и родителите, дори когато се възстанови присъственото обучението. Също така работата с електронни платформи и ресурси, използването на иновативни методи на преподаване и най-вече на проекто-базираното обучение. Системата направи голяма крачка към него. Повишеното ниво на креативност на учителите е нещо, което се вижда, както и на взаимопомощ при използването на електронни технологии и ресурси. Министерството направи национална електронна библиотека за споделяне на образователни ресурси, но в проекта „Образование на утрешния ден" са заложени следващите крачки. Те включват обучение учителите за създаване електронни ресурси, предоставянето на инструменти за изготвяне на тези ресурси, заплащане на учителите за този авторски продукт, верифициране съгласно учебните програми и „шлифоване" на тези ресурси, като крайната цел е да имаме безплатни (споделени) електронни уроци, изготвени от учителите. Нито една образователна система няма да се откаже от присъствената форма на обучение в училище, защото образованието е и социализация. Но електронните платформи трябва да се използват много повече занапред дори и при присъствено обучение. Очаквам в следващите години инвестициите в електронно обучение да не са толкова в платформи, колкото в кабинетите, които трябва да се електронизират. Тази година правим крачка в тази посока с националната програма за създаване на модерна СТЕМ среда за обучение.

– В светлината на новите обстоятелства ще има ли промени в бюджетите в националните програми и проекти, свързани с електронно обучение и модернизация?
– Националните програми вероятно ще бъдат приети от Министерския съвет във вида, в който сме ги предложили. От доста години имаме Национално програма „Информационни и комуникационно технологии", която тази година е със завишен бюджет. Заедно с новата програма за модерна СТЕМ среда, те са насочени към електронизация на образователния процес. Важно е също да се реализират замисълът и дейностите на проекта „Образование за утрешния ден" – те са в същата посока, в която в момента се случва електронното обучение. Той трябва да надгради сегашната ситуация. Ще има промени в проекта „Подкрепа за успех". По него се провежда допълнително обучение за преодоляване на образователни трудности за децата със слаби оценки. Тази година дейността ще бъде разширена към децата, което са натрупали дефицити или не са усвоили резултатите от учебната програма, защото не са били включени в електронното обучение. Казано с други думи: тези, което не са учили по време на извънредното обучение, ще учат през лятото. В момента няма единна организация на учебния процес, няма отсъствия в класическия смисъл, затова ще имаме диференцирано отучване. Тези близо 90%, които се включени в електронно обучение, ще имат оценяване в края на срока и годината. Предполагам, че почти всички от тях ще се усвоили резултатите, но за останалите 10-11% трябва да осигурим възможност за компенсиране.

– Споменахте, че учителите са най-важните и дължи промяната към електронно обучение. Как стои въпросът с възнагражденията им?
– Училищните бюджети не са намалени, напротив, те бяха увеличени тази година заради 17-18-процентното вдигане на заплатите. Няма предпоставки да не се изплащат възнаграждения. Проблем има е по-скоро с отпуските на заетите в детските градини, които се изчерпват.

– Има ли опасност заложеното увеличение на заплатите за догодина да не се случи заради кризата?
– Това е ангажимент в управленската програма на правителството и всички много искаме той да бъде реализиран. От друга страна, всички очакваме понижаване на бюджетните приходи, като се надяваме то да не бъде такова, че да не ни позволи реализирането на основните приоритети. А този е такъв, дори да има понижение на приходите, трябва да се реализира.

– Кога ще разберем дали сегашните дати на изпитите ще бъдат преместени и с колко?
– Всяко удължаване на периода на действие на мерките на социалната изолация, на извънредното положение, ще доведе до отместване на вече обявените дати със същия брой дни. Външното оценяване след четвърти клас ще проведем, ако е възможно и разумно до края на юни. Това, което може да поемем като ангажимент в тази ситуация на непредвидимост, е че датите ще бъдат обявени поне три седмици преди провеждането на изпитите.

Източник: Труд