Най-възрастната действаща акушерка във Врачеш се казва Мария Колева, но всички жители на селото я познават като баба Миче. Родена е на 5 март 1933 година в град Петрич. Завършва средно-специално образование в Медицински институт „Вела Пискова“, след което продължава шестмесечно обучение за придобиване на бакалавърска степен, специалност – Акушерство. От 1953 година започва да работи като акушерка в с. Лопян, след което 7 месеца практикува в с. Липница. От 1 май 1958г. се премества в с. Врачеш, където продължава да работи в тогавашния Родилен дом в селото. 

64 години от животи си Мария посвещава на акушерството
Почти целият живот на баба Миче преминава като акушерка. 64 години тя посвещава на тази професия. И до днес акушерката продължава да помага на хората- следи бременността на жените, помага за отглеждането на бебета, поставя инжекции на нуждаещите се. И всичко това го прави от сърце. След закриването на Родилния дом във Врачеш баба Миче продължава да се грижи за бременните жени, водейки им консултации, а след раждането се грижи за бебетата. Акушерката Мария споделя, че на година е имала по 700 посещения от жени, на които провеждала консултации. Няма човек от селото, който да не я познава. Почти всяка млада майка се е обръщала за помощ към нея. Акушерката Мария споделя, че никога не би отказала да помага на хората с каквото може. Врачежани твърдят, че хора като нея са рядкост. Жителите на селото разказват, че не веднъж тя е спасявала човешки животи. Преди години, когато бебе проплаквало в някой дом, баба Миче отивала на посещение. С много внимание и любов тя демонстрирала на родителите как да къпят своята рожба. И така до днес.  

Акушерката Мария пред в-к „Балканец“

Защо избрахте тази професия?
Мечтата ми беше да стана лекар, но нямаше кой да ме издържа. Прочетох във вестник, че в Средно медицинско училище „Вела Пискова“ приемат на пълна държавна издръжка. Така реших да кандидатствам, приеха ме, заминах за София и така станах акушерка.

Спомняте ли си какъв бе полът на първото бебе, което изродихте?
Първото бебе, което изродих, беше момче. Това се случи, докато бях в Лопян. Роди се без ръка. Сега обаче е счетоводител и до днес поддържам контакт с него. А първото бебе, което проплака в ръцете ми, когато дойдох във Врачеш, беше момиче.

Какво за Вас е акушерството?
Акушерството за мен е всичко. Колкото мога ще помагам. Аз не печеля много от това, но на мен ми стига уважението. Всички мои хора, които се нуждаят от мен, са мои приятели. Стига ми благодарността. Достатъчно ми е да ми кажат: „Акушерке, благодарим ти много. Ти си нашата Майка Тереза”.

Можете ли да кажете приблизителната бройка на бебетата, които сте изродили?
Ами много са. Имайки предвид, че вече 64 години практикувам тази професия. Не си спомням бройката, но знам, че са много.

Кой е най-важният съвет, който давате на младите майки?
Съветвам ги да живеят здравословно, да се хранят здравословно, да правят гимнастика.

Кой е най-трудният момент, свързан с професията Ви?
Най-трудният момент за мен беше свързан с една родилка, при която имаше усложнение. Плацентата беше сраснала за лигавицата на матката. Тогаватрябваше собственоръчно да я извадя. Това беше най-трудният момент, но се справих. Майката беше добре, бебето също. С други трудни моменти не съм се сблъсквала.

До днес продължавате да помагате и практикувате, защо го правите?
Защото това е в кръвта ми. Обичам да помагам, обичам хората. Искам хората да са здрави и да живеят дълго. Аз се радвам, когато хората успяват. Опитвам се да помагам колкото мога. При мен са идвали хора и от София. И до днес се помагам на младите майки да отглеждат бебетата си, защото това ме прави щастлива. Обичта на хората е признателност за мен.

Момичетата или момчетата се отглеждат по-лесно?
Ами различно е, но това зависи от родителите. И едните и другите се отглеждат лесно, когато се спазват съветите, които им се дават.

Как празнувате Деня на родилната помощ?
Някога не беше като сега. Събирахме се много хора на центъра и виехме кръшни хора, изнасях програми в читалището. От години обаче в традиция се превърна майки, баби, понякога и деца, да ми гостуват на този ден, като по този начин изказват признателност към мен. Събираме се много жени в моята къща, черпим се и си говорим с часове. Това уважение и тази любов на хората са моята награда.
 


Източник: в-к "Балканец"