Някъде в Солун, едно момче стискаше силно палци за Лукойл Академик, най-вероятно повече от всеки в България, през миналата седмица. Александър Везенков и неговият Арис играха плейофи в Гърция, но не минаваше и час, в който младокът да не мисли и за това, че в родината му тече най-тежкото изпитание за баща му – Сашо Везенков. Финалите в Националната баскетболна лига, и плейофите този сезон като че ли са най-голямото предизвикателство пред Лукойл от доста време насам. Шампионите загубиха първия мач от серията с Левски, но Везенков-младши още тогава бе убеден, че това е само началото, и „серията е дълга“. А сега резултатът вече е равен – 1-1 – и предстои трети двубой.
Още ненавършил 18, Алекс размишлява философски върху нещата: „Хегемонията не може да е вечна, и Лукойл може да става шампион десетки години, 10-12-15, но това не може да продължава винаги. Нормално е обаче подобна хегемония да настрои всички срещу Лукойл, хората обикновено застават зад аутсайдера, а не зад фаворита. Малко се замислят колко е трудно 10 години да си шампион, и как се поддържа такъв отбор. Явно обаче от началото е писано Лукойл да е протагонист в България.“
Везенков-младши е убеден, че въпреки трудностите, които баща му сега се сблъсква в треньорската професия, той ще успее да се справи с тях, въпреки че тези неща не стават изведнъж. „Много се гордея с него, и го подкрепям във всичко, знам, че сега му е тежко, но аз съм 100% зад него,“ малко тъжно добавя тийнейджърът, че не може да е в България в този важен момент. „Баща ми е моят пример за подражание, подкрепя ме непрекъснато, и ми се иска и аз да мога да направя същото за него.“
„Това, че Лукойл е на финал, дори е едно малко чудо, след трудната серия с Рилски спортист, но всички в клуба много искат да спечелят титлата, и съм убеден, че няма да се откажат. Има поне още два мача, така че няма място за отписване. Лукойл има шампионски манталитет, това е,“ завършва сигурен в думите си Александър Везенков.
Везенков-младши побърза да се прибере за малко в България, след като Арис отпадна от плейофите, за да може да „хване“ поне днешния, трети мач от финалната серия срещу Левски. След това той потегля обратно към Гърция, за да завърши успешно не само на баскетболното игрище, но и в училище. Сигурното е едно, и от Солун, в Мач №4, и евентуален пети решителен сблъсък, сърцето на Александър ще тупка по-силно, заедно с това на баща му.
Източник: http://www.gong.bg
Няма добавени коментари