Демографската катастрофа, здравеопазването, социалната политика, икономиката и образованието бяха основните теми, които бяха засегнати на срещата-дискусия при представянето на проекта на отворения политически документ на БСП “Визия за България“, който бе официално представен пред жителите на община Ботевград вчера, 22 октомври 2018г.

„Визия за България” е документ, който не бива да бъде приеман по никакъв начин като такъв, който е спуснат от ръководството на БСП или като някаква директива. Това е идеен проект и неговата цел е да се влезе в дебат с широката общественост, с целия български народ, за д а може след това всички предложения да се обобщят и да влезнат в конгресните документи и „Визия за България” да добие завършен вид“. Това каза водачът на листата за 26-ти МИР Иван Ченчев, в началото на срещата. Заедно с него в Ботевград бяха дошли още неговите колеги от Парламентарната група на „БСП за България“ д-р Валентина Найденова - член на Комисията по здравеопазване в 44-то Народно събрание и Надя Клисурска – член на Комисията по труда, социалната и демографската политика и на Комисията по взаимодействието с неправителствените организации и жалбите на гражданите в 44-то НС. На срещата присъстваха не само членове и симпатизанти на БСП, но и представители на местната власт и други политически партии.

Иван Ченчев заяви, че „Визия за България“ е документ, който в никакъв случай не трябва да се приема като програма за управление. „Това е документ, който цели да визуализира дългосрочните цели , които стоят пред България, за следващите 10-15 години напред“. Тази Визия ще бъде поставена на масата на преговорите с парламентарно представените партии, за да може да се стигне до т.нар. единомислие поне пред общите цели за страната“, добави народният представител.
По думите му в разработването на „Визия за България“ са участвали освен съветите към НС на БСП, също и външни експерти, цели отдели от БАН, както и акад. Стефан Воденичаров, проведени са срещи с браншови организации. „Във финалната си фаза „Визия за България” ще бъде надпартиен документ. В него се говори как трябва да има повече държава в България, и как това е възможно“, каза в заключение Иван Ченчев пред аудиторията на зала“Венера“, в хотел „Ботевград“.

В настоящия Парламент от БСП има двама професори, двама доценти и по един лекар, зъболекар и лекар от клинична лаборатория, каза д-р Валентина Найденова.
„Ние сме внесли много законопроекти, но нито един не бе приет от властимащите. Независимо от това ще се борим докрай, за да се промени курса на управление на държавата. Опитахме се да спасим Ловешката болница, а за Врачанската сезирахме Главния прокурор“, накратко представи сегашната ситуация д-р Найденова. По думите й никой не си е направил труда до момента да види къде отиват парите за здравеопазване. На база на проучвания на депутатите от БСП изводите показват, че парите от публичния сектор, 4 млрд.лв от здравните осигуровки, отиват в частните болници и за лекарствата. „Това за нас бе достатъчно ние да следим много изкъсо тези две пера“, добави д-р Найденова.

Формата под която съществуват общинските болници – търговски дружества, трябва да отпадне, категорична бе тя и се аргументира с това, че здравето е ценност, то не е търговия. Държавата да се върне като регулатор в здравеопазването, защото тя е длъжник на гражданите, не само по Конституция, но тя трябва да извърши задълженията си спрямо тях, посочи народният представител. „Предлагаме първо промените да настъпят в областните болници с над 50% държавно участие- според Закона за лечебните заведения да имат възможност да се съюзяват. В момента болниците правят обществени поръчки, включително и частните болници“, заяви д-р Найденова. На следващо място „ Визия за България“ предвижда да има Наредба, която да определя заплатите на медицинските кадри, като минималната заплата за бакалавър да бъде остойностена в размер два пъти в средната работна заплата за предходната година, а за магистрите да бъде три пъти спрямо средната работна заплата.

По отношение на двата варианта на реформата в НЗОК чуждестранните експерти не дадоха добър съвет на министъра на здравеопазването, посочи докторът. По думите й лекарското съсловие и пациентите не са доволни, тъй като виждат, че здравноосигурителният модел в Европа, който е на принципа на солидарността, при нас не функционира. Един от вариантите за реформата предвиждал бърза приватизация и тя да премине в ръцете на частни застрахователни дружества.“ В първия момент не повярвахме, че това го е писал министър Ананиев- човек с излючителна експертиза и в предходни години е бил в надзора на НЗОК“, заяви депутатът от БСП. Националната здрава карта и електронно здравно досие са един от основните моменти по отношение на зравеопазването, посочи д-р Валентина Найденова. По думите й БСП поиска вот на недоверие към правителството по темата за здравеопазването, най-вече заради това, че здравните работници бяха изоставени сами да понесат тежестта на здравната реформа. „Ние сме за ясни правила и къде отиват парите от публичния сектор”, добави тя в заключение.


Цялата идея на Визията, е каква България искате и да я постигнем всички с един бъдещ програмен документ. По този начин народният представител Надя Клисурска изрази надежда да има предложения от представители на местното самоуправление, на неправителствените организации, като подчерта, че това не е партийна среща, защото „Визия за България“ надхвърля мандатността за следващите 10 години, като основните политики е необходимо така да бъдат конструирани, че пред тях да не отстъпва нито един политик. На първо място това е демографската катастрофа. Според Клисурска, базирайки се на последните статистически изследвания, годишно България намалява с 45 хил.души и очерта причините за това- неспособност държавата да задържи младите хора, неравностойното положение на възрастните хора , като 2 млн. българи живеят на прага на бедността, икономическото и социално разслоение пред българското общество. Според Клисурска нито един закон и нито една управленска програма не решава тези проблеми. По думите й те биха могли да бъдат решени чрез подкрепа на българската икономика. „За последните 10 години държавата насочи вниманието си предимно към усвояването на европейските средства по различни програми и загърби подкрепата към икономиката в структуроопределящи отрасли, които развиваха нашите региони”, заяви Надя Клисурска и добави, че концентрацията на населението до 2030 г ще бъде в 6-те големи града и целият ресурс ще бъде концентриран именно там. „Затова със своята „Визия за България” БСП предлага държавна подкрепа на регионите на база на икономическите дадености и инвестиции във вид на индустриални зони“. Клисурска разкритикува държавата, която спуска определени бюджети към общините, съобразно броя на населението, но с постановления на МС след това удобните общини се дофинансират със средства за инфраструктурни проекти. По този повод народният представител заяви, че ПГ на БСП ще подготви изменение на Закона за публичните финанси, с което изпълнителната власт с един подпис да не решава, как да разпределя средства на общините, а разпределението да бъде 1 %. Останалата част от средствата за общините да става чрез гласуване от Народното събрание, като актуализира бюджета и да не се допуска регионална диспропорция.
Най-справедливото отношение към възрастните хора е преизчислението на пенсиите, посочи Надя Клисурска и припомни, че миналата година се увеличиха размерите на минималните пенсии, като другите пенсии бяха индексирани с 3,8%. „Повечето пенсии са под прага на бедността, затова всяка година с приемането на Закона за държавния бюджет преизчислението на пенсиите да бъде спрямо средномесечния осигурителен доход към 2015г. Защото хора с една и съща професия получават различни пенсии, ножицата е голяма, а реално имат един и същи осигурителен принос. Разликите в пенсиите са в порядъка на 100- 150лв”, посочи депутатката. По димите й от друга страна липсата на предвидимост провокира младите хора да напуснат страната. Тя се аргументира с това, че те не виждат основание да внасят в осигурителната система вноски, именно заради непоследователността на властимащите.
Другото важно нещо, което Визията предлага е приемането на Закона за възрастните хора, в който да има фонд, подпомагащ възрастни хор, живеещи под прага на бедността. Масово в момента пенсионерите получават под 320 пенсия.

По отношение на младите хора, за да може държавата да ги задържи, Клисурска подчерта, че трябва да им бъде осигурено достойно възнаграждение. „Брутният вътрешен продукт, който произвежда един работещ в България, не може да е 6,5 пъти по-нисък от този в ЕС. Възнагражденията в страните членки е 6-7 пъти повече от тези в България. В един момент дадохме възможност на работодателите да печелят на гърба на работниците. Законодателството отвори ножицата в доходите на работещото население. Ако променим системата на облагане, донякъде може да се създаде по-добра равнопоставеност, затова ние предлагаме да няма таван на максималния осигурителния доход“, добави Клисурска. Тя зави, че за младите семейства трябва да бъде въведено семейно подоходно облагане, което да е комплексно, независимо дали единият родител не работи. На следващо място за тях да бъде осигурена възможност за нисколихвени кредити, когато решат да учат висше образование или да си закупят жилище.

Народният представител Надя Клисурска зaсегна и темата за образованието. Тя посочи, че 236 хил. деца не ходят на училище, а обратно върнати в образователната система са само 23 хил. български деца. „ПГ на БСП поиска еднократната помощ за първокласниците , да бъде отпускана също за втори, трети и четвърти клас, но това не се прие в Парламента. Предложението обаче е залегнало в проекта на политическия документ и касае социално слаби семейства, които нямат възможност да изпратят децата си на училище“. Клисурска припомни, че в закона за училищно и предучилищно образование, приет през 2016 г, се въведе по начин, по който ученици от 1-ви до 4-ти клас да не повтарят. Това е и основната причина според народният представител, да има все повече неграмотни ученици. Друга грешка на образователната система, която Клисурска отчете пред аудиторията, е свалянето на учебните програми от 10 клас в 8-ми клас, както и прекалено големия учебен материал, с който са натоварени учениците. Във Визията се предлага един учебник по един предмет, за да могат младите хора да получават еднакви познания. От друга страна днешните преподаватели са изпаднали в тежка бумащина. „Както е осезаем проблемът с медицинските кадри, такъв е и с учителите и то заради това, че са оставени в една административна ситуация“, с тези думи Надя Клисурска сложи край на своето изложение по основните акценти в проекта на „Визия за България“.
В последвалата втора част присъстващите в залата направиха своите предложения към отворения политическия документ.
По отношение на образованието постъпиха предложения за намаляване на сложната терминология в учебниците; да се обвърже образованието в професионалните гимназии с нуждите на бизнеса; да се върне старата практика при необходимост ученикът да повтаря определен клас, да се върне възпитателния процес в училище; да се промени начина на субсидиране на учебните заведения, тъй като в момента, ако ученикът отсъства системно от училище, той не се изключва, поради това, че на училището ще му бъде намалена субсидията.
На следващо място в Закона за политическите партии чужди граждани и партии да нямат право да субсидират политическата дейност у нас, като това да важи и за религиозните, и за неправителствените организации.
Хората изразиха негативно мнение по отношение на толерирането на съжителството без брак и привилегиите, които ромското население ползва по отношение на социалната политика, както и ширещата се неграмотност сред тях. Опазване на културното наследство и обгрижване на паметниците, бе едно от последвалите многобройни предложения в тази област.

По отношение на здравеопазването постъпиха препоръки да се помисли лечението в болница да няма срок, а да продължи до момента, в който болният оздравее. Една Здравна каса е достатъчна, тъй като при въвеждане на повече, това ще доведе до съсредоточаване на повече средства и това би породило по-големи кражби и създаване на предпоставки за допълнително  източване. Поставен бе и въпросът да се решат проблемите с изтичането на студенти и медицински кадри в чужбина, проблемите в Спешна помощ и здравно неосигурените родилки, да се направи реална оценка на действително социално слабите граждани, ползващи облекчения.
Да се върне конкурсното начало в администрациите и да бъде намалено районирането в страната – 3 района в Северна и 3 района в южна България, плюс един централен - в София. Това бе следващото предложение, като допълнение към вече предложения вариант в проекта на документа. Чуха се мнения, като поставяне на таван на депутатските заплати, да се спре надпреварата в производството на хранителни продукти и спазване на законите от всички граждани на страната.

Повече информация за проекта на политическия документ "Визия за България" можете да прочетете тук: http://bsp.bg/files/attachments/2018/07/23/d99c6d31e8b96b87dd3ffac1909214cd.pdf