Видраре

кмет: Миглена Димитрова
население: 494
пощенски код: 2190
телефонен код: 07 139

Хубавото разположение и благоприятните условия за живот са запривличали човешкото око тук от дълбока древност, но кога точно се е заселило селото е трудно да се каже. Има различни предположения, но е ясно, че тук са станували още древните траки. За това свидетелстват могилите "Света Петка" и "Свети четиридесет". По-късно тук е стъпил крак на римски завоеватели. За това свидетелстват следите от стар римски път (Средец-Орхание-Плевен), който тук е вървял между "Ненова страна" и могилата "Петруша" и продължавал към селищата Шумнене и Добревци. И досега този път носи името "Друма". На 4 км. под Видраре, на пътя за с.Калугерово, на десния бряг на реката личат останки от разрушена крепост - Градище. Същите личат и над местността Горно селище. Основи от църква са открити в местността Брестето. Там е намерена и престолна плоча за олтар. Вероятно малка църква е имало и в полите на връх Венеца. И досега местността се казва "Черковището". Живот е имало и в местността "Имането", намираща се южно от селото. Там са открити останки от глинени съдове и първобитни стрели. Голямо доказателство за живота в района е манастирът "Свети Николай чудотворец". Построен на десния бряг на реката през 16 век той е будил народната съвест до 1801 година, когато кърджалиите идват тук и го разрушават. Петима от калугерите били удавени в близкия вир, който и досега се именува "Калугеровец". Останалият жив калугер е намерил приют в Етрополския манастир "Света тройца". Там той занесъл стари книги, включително и опис на манастирските имоти. Те са започвали от моста под селото и стигали до "Кесарската воденица". Манастирът е възобновен 1898 година от местния родолюбец Марин Лалов във формата на параклис. Освен манастира, от 1834 год. тук има и църква "Света Параскева", която в началото е изцяло иззидана само от камък. Иконостасът, арктиката, олтарът и сводът на храма издават една изящна архитектура. Буди любопитство и художествената живопис, която обхваща стените, прозорците и големия свод на църквата. За да стигне до наше време и в днешния си вид църквата е преправяна няколко пъти. През декември 1869 г. воден от Васил Йонков от с.Гложене Тетевенско в селото идва Левски. Тук той се среща със своя приятел от младежките си години учителя от гр.Сопот Илия Костов Гюндузов.Тази среща подпомага тайната му мисия,но основаването на комитета в селото е станало на следващата година при втората обиколка. Вутьо поп Савов пише за станалата среща: "Една вечер в кафенето на Фильо поп Петров, дойде един търговец облечен хубаво с потури и фес и ни каза, че купува добитък. След което разбрахме, че това е бил дяконът Левски. Когато основахме комитета, аз бях там. Бяхме всичко 15-16 души. Дяконът постави пищова и камата на масата, а ние ги целунахме и се заклехме да пазим тайна." Тайното име под което да се прикрива комитета, дадено от Левски е било "Хасан Касан". Комитета стигнал 40 члена и разполагал с 200 пушки. Списъкът с имената на членовете в комитета и другите комитетски книжа са унищожени след фаталната постъпка на Димитър Общи - обира на орханийската хазна в прохода Арабаконак, извършен на 22 септември 1872 г. По тази причина не всички имена са известни. Знае се за 8: братята Иван и Вутьо Ветови, братята Фильо и Йосиф поп Петрови, Вутьо Пелов, свещеник Георги Даков Тутмаников, Илия Гюндузов и Васил Пупешков, които са осъдени на заточение в Диарбекир. Предполага се, че членове на комитета са били и Вутьо поп Савов, Вутьо поп Иванов, Стойко Добрешков, Найден Вълков, Йото Ботев. Заточениците прекарват в Диарбекир повече от 3 години. Връщат се във Видраре по време на Освобождението и доживяват старини и оставят многобройна челяд. В боевета на Шипка се проявили местните опълченци: Васил Вутов, Димитър Василев, Васил Павлов, Димитър Вутов, Васил Симов, Коста Бочев, Стефан Добрев и Павел Йотов. На 1 януари 1848 г. в село Видраре е открито класно училище с пръв учител баба Тола. Малко преди Освобождението в 1875 г. училището има 260 възпитаника, от които 220 момчета и 40 момичета.Това е най-многолюдното училище в този край. В периода 1891-1893 г. по стопански начин е построено новото училище, а през септември 1908 г. е открита и пълна прогимназия. За културното издигане на селото допринася и местното читалише "Развитие". Основано е по инициатива на местната интелигенция на 9 март 1898 година. Библиотеката е създадена 1898 година с библиотекар Пело Вутев.

Назад