Докато продължаваме да очакваме отговора от Министерство на околоната среда и водите относно рисковете от проучвания за метални подземни богатства в района на общините Своге, Ботевград и Мездра, припомняме един трагичен инцидент в мината от врачанското село Згориград, който взе над 500 жертви.
За трагедията на 1 май 1966 г. в село Згориград и Враца ние съвременниците все още не знаем пълната истина. Над 500 души са загинали, а над 2000 са ранени, от скъсана дига на близкото хвостохранилище в мина „Плакалница“. След скъсване на дигата на хвостохранилището над Згориград, смес от вода, кал и тиня (пълна с отровни отпадъци) тръгва по склона и потопява селото. Над 100 къщи са разрушени. Хората, които са били отвън, просто са били отнесени като при вълна цунами.
Властите тогава прикриват пълния обем на случилото се. Всичко това е можело да бъде избегнато. Специалисти предварително са посочили проблема с дигата, но техните предупреждения не са взети предвид. 20 години по-късно подобна трагедия се повтаря в един италиански град, който сега е побратимен със с. Згориград.
Мина „Плакалница” и хвостохранилището над село Згориград
В началото на миналия век, през 1902г. в село Згориград пристига италиански предприемач, който купува изоставена мина и започва разработването ѝ.
Така възниква мина „Плакалница”, която през 1957 г. е преименувана на мина „Мир”. В мината се добиват оловно-цинкови руди, които се обогатяват в обогатителна фабрика. С идването на демокрацията през 1990 г. предприятието е закрито.
Технологията за извличането на металите от рудата изисква наличието на съоръжения за съхраняване на отпадните продукти. Тези съоръжения, наричани хвостохранилища, се формират чрез изграждането на подпорна стена и постепенното им запълване със смес от вода и отпадъци.
Предвиждане на потенциална авария и трагедията с хвостохранилището над Згориград
За зла участ именно хвостохранилището на мина „Плакалница“ става причина за ужасната трагедия случила се на 1 май 1966 г. Жалкото в тази история е, че трагедията е можело да бъде избегната, но заради проявеното престъпно нехайство, тя се случва с подходящите условия от природата (обилни дъждове през пролетта).
С невероятна точност събитията са били предвидени от съветския специалист по контрол и експлоатация на хвостохранилища Павел Евдокимов. Една година по-рано, на 12 юни 1965 г., той изпраща становище до Комитета по химия и металургия в България като посочва, че в стената на хвостохранилището над Згориград има пукнатини. Специалистът предупреждава, че може да се скъса стената, което да причини човешки жертви и големи щети. Нещо повече, Евдокимов дори посочва, че това ще се случи през април – май следващата 1966 г.
Скъсване на дигата на мина „Плакалница“ (фабрика Мир) над село Згориград
Прогнозата на съветския специалист се сбъдва. Подходящо време за това естествено няма – просто е трябвало е да бъде предотвратена. По време на честването на 1 май – Ден на труда, по обяд се къса дигата на хвостохранилището на фабрика „Мир”. Около 450 000 куб.м кал и вода се изливат от него. Образуват се вълни с височина 3 м. Калната стихия, съдържаща отровни отпадъци, залива село Згориград и достига до югозападните квартали и центъра на Враца. Централният площад на Враца е покрит с 20 см слой от тиня.
По пътя си стихията отнася къщи и хора от село Згориград, достигайки град Враца (на разстояние 5-8 км. от хвостохранилището). Над 100 къщи са разрушени. Хората от селото, които са били отвън, просто са били отнесени като при цунами… Някои хора са изчезнали безследно, а други са били намерени удавени в реката след седмици…
Последствията са ужасяващи. Спасителните операции продължават десетки дни и в тях се включват военни формирования и хеликоптери. Стадионът на Враца е пълен с трупове, чието разпознаване е трудно. Загинали хора се откриват на километри по протежението на реката. Официално се съобщава за 107 загинали, но според по-късни оценки жертвите са около 500, ранени са 2000 души и са разрушени 153 къщи.
Намесата на неизвестен миньор предотвратява още по-голяма трагедия. Той слиза от Балкана с мотора си и вижда случващото се. Мъжът крещи на всички на бягат нависоко. Той успява да спаси пълен автобус с ученици. Пред Враца спира автобуса, заедно с шофьора свалят децата и се изкачват на близките скали. След минута под тях преминава с тътен тинята.
Източник: https://rnews.bg/
Не всичко е пари,не всичко е богатства!При тия добивни дейности се ползват и огромни количества вода,химикали ,и най-накрая ,ако не се съсипят човешки съдби,ще остане една отровена природа.