Обвзети още от празничния дух на 24-ти май и емоцията на този ден, ви срещаме с поетичния талант на Росен Павлов, за когото, като човек на словото, Денят на Светите братя Кирил и Методий носи още по-силен заряд.
Росен е на 50 г., родом от гр. Сливница, а понастоящем живее в с. Опицвет, общ. Костинброд. Освен от поезия, е запленен и от народните танци – като дете танцува в Сливница, впоследствие в танцовите състави на с. Опицвет и Костинброд. Започва да пише стихове още като ученик. „Повечето стихове са кратки, защото са моментно вдъхновение. В казармата пишех стихове на старите войници до приятелките им. Нямаше да издам стихосбирка, ако не ме бяха накарали приятелите ми“, сподели за „Балканец“ Росен.
Неговата първа и единствена, засега, стихосбирка е озаглавена „Брътвежи“ с подзаглавие „Минорно-мажорни настроения – прозрения“ и е издадена през 2018 г. от Издателство „Нова звезда“. Художник на корицата е Галя Лунгова.

Ето и една от творбите, поместени в нея:

Излезеш вечер, па се хванеш на хорото.
Задумка тъпан, гайда заручи.
Завърташ с бавна стъпка колелото
и весел смях в ушите ти звучи.
На Добруджа хората са тежкарски.
Извивки, чупки, пъчене, борби…
За разлика от кръшните сватбарски
Несвършващи до ранните зори.
Елениното - стъпка със прескок.
И ситна ръченица неуморно.
На граовското – със крака висок.
Пайдушка – продължаваш неуморно.
Хоро се вие – парят стъпалата,
момите пеят песен във захлас.
До сутринта ще трае веселбата.
Хоро играят хората за вас!