Дали му саковете с кокаина, като му обещали сделка, а го изпържили пред ДЕА

Добре познатият от недалечното минало бивш банкер Васил Нинов, собственик на емблематичния за мутренските времена хотел „Родина”, приема с хладнокръвие доживотната присъда, която му даде съдът в Солун. Той е смъкнал петдесетина кила от задържането си насам и е в по-добра физическа форма, отколкото беше, когато се качи на кораб в Солун, пристигащ от Южна Америка.
Нинов е арестуван преди година при акция на гръцката полиция. Тогава ченгетата хващат 168 кг чист кокаин в контейнер на кораба. Арестувани са четирима предполагаеми трафиканти, двама от които българи, по един испанец и един португалец, на възраст между 40 и 58 години. Освен Нинов е задържан и управителят на хотел “Родина” Константин Георгиев. Именно той е човекът, който пропява пред полицията и издава цялата схема. За сметка на това получава само десет години условно.

Чужденците, участвали в трафика, получават доживотен затвор. Всички имат възможност да обжалват присъдите си пред още две инстанции, но очакванията са те да бъдат потвърдени.

Акцията по разкриването на трафикантите е проведена съвместно с американската служба за борба с наркотиците ДЕА. Информацията е подадена първоначално от Константин Георгиев, с когото родните ченгета се свързват още в България. Той е притиснат да проговори с обещанието, че няма да получи тежка присъда, независимо от участието си в трафика на кокаин. Преди да заработи като управител на хотел “Родина”, Георгиев е бил български консул в Кипър.

Според сделката той е трябвало само да придружи саковете с кокаина, оценен от гърците на около 15 милиона евро.
Васил Нинов е емблематично име за т. нар. преход в България.

Типичен пример за това как момче от село може да натрупа пари и да израсне в кариерата. Роден е в село Трудовец, където и израства. Отначало е пиколо. За мнозина е изненада как от пиколо изведнъж успява да стане собственик на култовия за мутрите хотел „Родина” - една от първите люлки на луксозната проституция. Място, където ВИС имат запазени стаи, които ползват за офиси. Като редица фигури от криминалния преход, Нинов получава пари и възможност да създаде Балканска универсална банка. Банката е регистрирана през 1994 година. През 2002 година началникът на направление „Икономическа полиция” Владимир Иванов съобщава подробности около фалита на банката, обявена в несъстоятелност на 31 март 2000 г. от СГС.

Чрез нея и още три банки са извършени измами на стойност над 50-55 милиона щатски долара. Дейността на банката е описана и в доклад на консултантската фирма „Краун ейджънтс”, където се споменава дословно, че "една престъпна организация е създала собствена банка и са събирани пари от името на българската митническа агенция, като загубите приблизително са за повече от 20 милиона долара".

За аферите с банката са използвани около десет фирми-фантоми. Част от тях са се водели на името на акционери в банката, като механизмът е бил прост - на каса в БУБ са били внасяни от фиктивни фирми между 200 000 - 250 000 лева в брой почти всеки ден. Левовете пък са били обръщани в твърда валута от дилър на банката и са били превеждани по сметки в чужбина. С това се е занимавал и убитият на 19 февруари 2001 г. в Пловдив Илия Рангелов Гьошев, дилър на банката. Пари са били изпращани в повече от 30 държави

Разстрелът на строителния предприемач и бивш дилър на банката Гьошев е първото сериозно предупреждение срещу Нинов. Убийството на 31-годишния прилича много на това на Кръстника на българската мафия Иво Карамански. Илия Гьошев е прострелян с 5 куршума в колата си от 20-годишния тогава (2001 година) Иван Мавродиев Иванов от Пловдив, който е шеф на охраната на Гьошев. Свидетел на убийството става таксиметров шофьор, който дава сигнала в полицията. Автомобилът "Пежо 206" бил паркиран пред блока на ул. "Победа" № 63. Гьошев и Иванов спорели оживено, когато охранителят го застрелва. Със сетни сили бизнесменът набира майка си и я информира, че са го убили. Преди това тя е изгубила и другия си син Борис.

Към момента на убийството Гьошев има нелош бизнес със строителни фирми в страната и финансово-брокерска къща в София. В Пловдив е съдружник в "Ливи" ООД. Убийството е извършено за грабеж или разчистване на сметки, са версиите на следствието. След няколко дни Иванов се предава, като твърди, че е убил шефа си при самозащита. Други обаче твърдят, че разстрелът на Гьошев е предупреждение към Нинов.

Малко преди бруталното убийство 90 000 щатски долара от БУБ са преведени в Швейцария с неистински документ - "нареждане" за фирма "Сигма трейд индъстрийз". Фирмата е тотален фантом. Към документите за превода е приложена и фалшива митническа декларация, която дори се отличавала от приетия в България стандарт за документ. С парите се "заплащал" внос на 52 тона кафе. Не е доказано дали такова количество кафе е влязло в страната ни. Полицаите се съмняват в това, тъй като вносът бил обявен, че се прави с 1 ТИР, а ТИР-овете имали товароподемност само 20 тона. Ако обаче е вкарано в страната и не са платени мита, такси, акцизи и ДДС, то сумата, с която са ощетени митниците, би била много голяма, съобщава шефът на икономическото направление Иванов, като подчертава, че в архива на БУБ и на другите три банки са намерени още 600 комплекта такива неистински документи.

След фалита на банката Нинов скорострелно се изнася в Испания, където живее няколко години като Ставрос Тесанопулос. В Марбея има два апартамента. В луксозните му имения през седемгодишния период, в който е в изгнание, гостуват влиятелни политици и магистрати които го информират как вървят делата за фалита на БУБ. Връща се, когато е вече успокоен, че е оневинен. Вече е получил и гаранции, че мократа поръчка, която го очаква, ще бъде отложена. Твърди се, че се е откупил щедро и за спуснатия над него политически чадър.

За покровители на Нинов по различно време се спрягат първоначално Николай Добрев и Румен Петков, но също така и хора от близкото партийно обкръжение на Иван Костов.

Показателно е, че при първото си завръщане след изгнаническия период Нинов предпочита да мине границата като Тесанопулос. Това означава, че е продължавал да има опасения. Името му пък е изчистено от съдебна отговорност с прякото съдействие на експрокурора Цеко Йорданов. Предполага се, че това е станало устно разпореждане на ексглавния прокурор Никола Филчев. Зад тези действия обаче отново стои Румен Петков, който тогава е министър на вътрешните работи, разкриват източници на “ШОУ”. В публикации оттогава се съобщава, че след запитвания до МВР, шефът на пресцентъра Явор Симов е отговорил, че министър Румен Петков няма нищо общо със случая "Нинов", тъй като това не влизало в задълженията му и още, че "Нинов е чист и затова е снета мярката за издирването му." Пак според медийни информации се твърди, че Нинов е имал карта на сътрудник на НСБОП, която не е била фалшификат, а реално дадена му легитимация, от типа на документите, които са били раздавани на важни сътрудници като Поли Пантев, Карамански и други, които вече са мъртви.

През февруари 2000 година, когато БНБ отнема лиценза на БУБ, Васил Нинов още е собственик на дялове от столичния хотел "Родина" и на много други фирми. Топполицаят на икономическото направление обаче съобщава нещо изключително важно, което по-късно е забравено, а то именно е, че Нинов е измамил "Литекс комерс" с 2 милиона лева и е ощетил Държавния резерв с 5 милиона лева. Иванов признава още, че в хода на разследването е бил оказван натиск върху полицаите от Икономическа полиция и върху ръководството на ДНСП, като включително са били депозирани 8 жалби срещу разследващите служители с най-различни обвинения срещу тях, в това число и за искане на подкупи и за корупция. През 2000 г. само по една от тях проверка извършила Военна прокуратура, но излиза със заключение, че нищо неправомерно не е констатирано.

През 2012 година дълговете на Нинов вече са не два, а двайсет милиона лева и отгоре. Близо половината от задълженията са към банки.

Освен хотела Нинов има и друг бизнес. Чрез фирмите си "Васкони" и "Ники Стар" Нинов държи верига бензиностанции. Негов по онова време е и пловдивският футболен клуб "Ботев". През 2012 година Нинов вече не може да спонсорира никого. Положението е напечено, дължи пари на персонала си и данъчните. Останал му е само хотелът, за който са плащани подкупи, за да продължи да работи, даже и на загуба. Дори и това остава под въпрос, след като са получени няколко предписания за затварянето му, тъй като сградата не отговаря на редица противопожарни изисквания и е обявена за потенциално опасна.

Състоянието на хотела обаче не е от чак такова значение, защото той открай време има различно от хотелската част предназначение.

Проституция, наркотици и шпионаж са били водещите му дейности, свидетелстват запознати.

Източници на “ШОУ” от полицията твърдят, че Нинов е бил притиснат да участва в кокаиновата афера. В замяна на това му е обещано, че ще получи финансовата подкрепа, от която толкова се нуждае в този момент. Поверено му е да повтори ескортирането на голяма кокаинова пратка. В Гърция трябвало да се проведе и среща с потенциален купувач на хотел “Родина”.

От самото начало на операцията един от посветените в кокаиновата афера разказва всичко на полицията, която пък на партньорски начала държи пряка връзка с агенти на ДЕА. Това продължава цели 4 месеца. Нинов е получил уверения, че както и други пъти, когато е контролирал същия трансфер на кокаин, всичко отново ще бъде наред. Маститият бивш банкер не се усеща за готвения капан и влиза с двата крака вътре в него.

Срещата на четиримата по-късно арестувани е в хотел в Солун. Освен испанецът, португалецът и управителят на „Родина”, на срещата присъства и жена, за която по-късно става ясно, че е била агент на ДЕА. Интересното обаче е, че тя не е доведена там от Георгиев. Препоръката за нея е дошла от осъдения на доживот испанец, който е твърдял, че тя имала интерес да купи хотела. Нинов не се е усетил, даже когато агентката на ДЕА предложила сума, надвишаваща много пъти реалната стойност на “Родина”. Взима саковете с общо 36,4 кг кокаин и ги товари в багажника на автомобила си. Испанецът и португалецът поемат останалите 123 кила. Срещата е подробно описана в обвинителния акт, без да се съобщава обаче името на агентката. Тя не е и разпитана по време на делото, въпреки настояванията на адвокатите на обвиняемите.

Чак до произнасянето на присъдите четиримата кокаинови трафиканти не признават да са знаели за съдържанието на саковете. Нинов представя своя версия пред съда. Твърди, че е имал да получава 70 000 евро от бизнес с безалкохолни напитки и затова е приел да отиде в Солун на срещата, за да уговорят как испанецът ще му ги връща.

Само Георгиев също се оправдава. Твърди, че не е знаел нищо за наркотика. Той получава условна присъда заради това, че не е бил по време на срещата за кокаина, а е чакал отвън, в кола.

Испанецът, който е получил доживотна присъда, вече е съден за наркотрафик и е лежал в затвор „Коридалос” в Атина. Опитва се да избяга оттам с помощта на фалшив полицейски документ, в който е указано, че ще бъде преместен, тъй като е отпаднала необходимостта да бъде държан в килия. Измамата е спипана, точно когато испанецът вече събира личните си вещи и се готви да напусне затвора.

Последната година Васил Нинов е прекарал в затвора “Диавата” край Солун. Преди задържането му е имал проблеми с играещо кръвно, аритмия и други симптоми от наднорменото тегло. С около 50 кила по-малко той вече е в значително по-добро здравословно състояние. За Нинов е ясно, че доживотната присъда е начин да спаси живота си, защото враговете му не са му простили. Провалената кокаинова сделка, която през цялото време е била контролирана от българските и гръцките служби, под шапката на ДЕА, е доказателство, че тези, които е ощетил, няма да му опростят нито стотинка.

Източник: http://bgbasket.com