Събота. Идва поредната вечер, в която ще се изпият литри уиски и водка, ще се извърти конвейр от попфолк парчета, дълбоки деколтета и високи токчета. Патриотичният момент, в който отдаваме почит на хората, жертвали се за някакви идеали като свобода и чест, е отминал и можем да се върнем към почитането на съвременните идеали. Това са парите, славата и перфектният външен вид. Дори любовта и секса, които са считани за любими теми на младите хора, не се вписват в модерната ценностна система, защото вече могат да се купят, а някак си се свиква и без тях.
Ако има класация на мечтите, номер 1 ще гласи: „Искам да съм адски богат, много известен и да имам перфектно тяло. Или поне „половинката ми” да е такъв човек”. Не е важно, че не се обичате истински. Това, което има значение е да изгледате жестоко, всички да ви завиждат, обсъждат и копират. Ботевите стихове „Но стига ми тая награда – да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода…” могат успешно да бъдат подменени от „Но стига ми тая награда – от стотина харесвания във Фейса, салфетки във въздуха да валят, с Преслава да ме поздравят и дори в предаване да ме снимат…”.
Какво да се прави, времената се менят, а с тях и възприятията. Днес хората, живeли преди повече от 130 години, ни изглеждат ограничени, защото не са имали технологии като нашите. Но те са били готови да умрат, вместо да предадат приятел, в името на нещо нематериално и почти въображаемо, каквато е била свободата на България. Сега хора умират в пиянски мелета, по време на липосукция, от анорексия или болемия, разболяват се от рак заради изкуствени импланти в гърдите си, катастрофират, състезавайки се с новите си тузарски коли.
Не е ли жалък нашият „прогрес” ? Питам се това, пишейки на лаптоп и комуникирайки с приятели, които са на 300 км от мен. В същото време чета в интернет как студент е намушкан от съквартиранта си, дете е убило брат си, как строят най–високата сграда в света, как майка е изоставила тримесечното си бебе, как са открили по-бързи частици от тези на светлината, как баща се е самоубил заради финансовата криза или как са открили нова планета.
В името на прогреса, благополучието, личния комфорт и успешната реализация забравяме важни ценности, които градят семейството, обществото и държавата ни. За това не е виновен някой политик или някакъв стил музика, а поредица от действия, извършени от всеки от нас. Това, което мажем да си пожелаем по повод националния празник е чисто самосъзнание, истинска любов към важните неща и вдъхновение, които да ни водят напред!
Деляна ВЕЛЕВА
Източник: dartsnews.bg
Самата жалка истина
И все пак има хора като авторката!!! Това си е надежда...
Браво, дай боже повече хора , които да мислят по този начин, и все пак това не е достатъчно, необходимо е такива хора да се обединяват и да дават пример на останалите , да убеждават, да възпитават и да изграждат нови идеали у млади и стари. От това има нужда България. Господи, спаси я!
.. амин!
за жалост казаното по- горе е истина