Жителите на селата на територията на община Ботевград да започнат да колят домашните си прасета, за да се избегне тяхното заравяне при евентуално заразяване. Това посъветва д-р Красимир Стаменов, главен инспектор на Областна дирекция по безопасност на храните и защита на животните - София област по време на среща със стопани, които отглеждат прасета тип „заден двор“ в с. Врачеш. Според д-р Стаменов в община Ботевград най-рисковано е положението във Врачеш и в Литаково, тъй като някои стопани пускат прасетата си на паша свободно по балкана. Това пък крие риск домашното прасе да елезе в контакт с диво прасе, което е по-вероятно да е заразено.

Срещите по селата започват от днес, след като вчера се проведе заседание на общинската епизоотична комисия във връзка с разпространението на Африканската чума по свинете. Изготвен бе график за срещи с населението на община Ботевград за провеждане на разяснителна кампания относно болестта. Срещите целят да се обсъдят конкретни мерки за намаляване риска от разпространение на болестта, както и запознаване с епизоотичната обстановка.

Освен д-р Красимир Стаменов, на срещата, която се проведе в сградата ма Кметство Врачеш, бяха още: екологът на община Ботевград г-жа Ева Нишева, кметът на селото Марин Бончовски, жители на селото, които отглеждат по 2,3 прасета вкъщи и няколко на брой свиневъди от селото, които имат по 20 и над 20 прасета.

За заболяването д-р Стаменов обясни: „Африканската чума по свинете е силно заразна вирусна болест, която засяга диви и домашни прасета. Вирусът е много устойчив и издържа на външната среда. Срещу него няма разработена ваксина, няма и лечение“.

За предотвратяване на разпространението на вируса в районите, е необходимо да се спазват определени правила:
- Домашните свине да не се хранят с кухненски отпадъци, включително с пресни треви и фуражи, които не са преминали 60 дни, за да узреят
- Домашните свине да нямат пряк контакт с дивите свине, тъй като дивите носят вируса
- Хората не боледуват , но са потенциални носители на вируса. Могат да пренасят вуруса с крака, с обувки. Затова е важно, когато хората, които отглеждат прасета, се разхождат в гората и т.н. , да се дезинфекцират, за да не разнесат вируса.
По време на срещата стана ясно, че стопаните, които не са регистрирали прасетата си, няма да получат обезщетение.

Д-р Стаменов отчете, че в нашата община все още няма сигнали за заразени или мъртви прасета, но на 50 км – в близост до Враца вече има огнище на заразата.

Засегнатите области от Африканска чума са още: Шумен, Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Ямбол и Сливен.

Д-р Стаменов обясни още, че преди десетина години е имало ваксина, която е прилагана при класическата чума, но сега няма никакви ваксини срещу този вирус. Забраната за ваксинирането на прасетата е наложена от Европейския съюз.

Д-р Стаменов изрази мнение, че би било жалко възрастните хора по селата, които отглеждат по 2,3 прасенца, да бъдат принудени да дадат добитъка си да бъде заровен. Затова той посъветва месните сами да започнат коленето.

Мнението на стопаните, отглеждащи прасета, относно мерките на държавата за намаляване числеността на прасетата. Адекватни или не?

Павлинка Станковска: Според мен мерките на държавата е трябвало да започнат от входа на държавата, там да се направи дезинфекция на всички превозни средства, които влизат в държавата. Ние имаме 2 големи прасета, от които се хранят 3 семейства. Ако се каже, че опасността е много голяма, ще ги заколим и ще ги консервираме, но като всички стопани си заколят прасетата, след половин година, след известен период от време, кой ще ни подсигури нови малки прасета , като имаме желание да си храним семействата? Дали ще ми подсигурят 3 прасета, след като заколя моите?

Мария Цанова: Няма да ги заколя, защото имат малки по на 4-5 дена. Как да заколя майките? Какво биха правили малките без тях? Ще ми е сладко ли това месо? – Никога! Искат да избият нарочно добитъка на хората. Като ги гледам по новините- живи прасета ги заравят. Това какво е? Искат да унищожат хората.

Йорданка: Ще пристъпим към клане, ако се налага. Ние храним 3 семейства с прасетата, които гледаме. Ако заколим майката, която се е опрасила преди 3 дена, тези прасенца какво ще ги правим? Защо? Дали това месо, което го внасят от други държави е по-екологично чисто от нашето произведеното в България?

Кметът на с.Врачеш инж. Марин Бончовски: „Нямаме умрели прасета. Всяка седмица се обикаля балкана да се проверява. Дори и хората да си избият прасетата, дивите как ще се избият. В този балкан как можеш да ги избиеш, след като не можем да го проходим?!
Бончовски сподели, че в Литва се отнасят по- хуманно към проблема с заразата на животните. Там се избива само огнището на заразени животни.